3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 742
София, 21.11. 2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 3352/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 1304 от 01.07.2014 г., постановено по т. д. № 763/2014 г. на Пловдивски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено определение № 1377 от 23.06.2014 г. по т. д. № 796/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] по чл.95, ал.1 ГПК за предоставяне на правна помощ по делото.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение на закона. Навежда оплакване, че въззивният съд е мотивирал отказа за предоставяне на правна помощ с разпоредбата на чл.24, т.3 ЗПП, изключваща предоставянето на правна помощ по търговски дела, без да съобрази недостатъчната индивидуализация на предмета на предявените искове и тяхната цена, с оглед на която спорът не подлежи на разглеждане като търговски по реда на Глава 32 ГПК.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдение, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика в определение № 179/11.03.2014 г. по ч. т. д. № 525/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 567/12.07.2011 г. по ч. т. д. № 522/22011 г. на ВКС, ІІ т. о., и определение № 618/22.07.2011 г. по ч. т. д. № 17/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., по значимия за изхода на делото правен въпрос : Дали търговското качество е пречка за предоставяне на правна помощ, независимо дали доходите от търговската дейност позволяват на жалбоподателя – търговец да заплати възнаграждение на адвокат за целите на предприетото касационно обжалване.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответника [фирма] – [населено място].
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] за предоставяне на правна помощ в производството по т. д. № 796/2013 г., образувано по предявени срещу дружеството осъдителни искове за дължима цена на доставени стоки по договори за търговска продажба, Пловдивски апелативен съд е приел, че поради търговския характер на делото и разпоредбата на чл.24, т.3 ЗПП, според която правна помощ не се предоставя в случаите на търговски дела, молбата за предоставяне на правна помощ е неоснователна.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Пловдивски апелативен съд въззивно определение.
Съгласно чл.280, ал.1 ГПК, касационното обжалване се допуска, когато с обжалваното въззивно решение/определение е разрешен правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
Частният жалбоподател е обосновал приложното поле на касационното обжалване с въпрос, който не отговаря на изискването на чл.280, ал.1 ГПК да е от значение за изхода на делото. Въззивният съд е мотивирал решаващия си извод за неоснователност на молбата за предоставяне на правна помощ с разпоредбата на чл.24, т.3 от Закона за правната помощ, с която търговските дела са изключени изрично от обхвата на уредената в този закон правна помощ. Преценката на въззивния съд за отсъствие на законови предпоставки за предоставяне на правна помощ е ограничена единствено до характера на правния спор, във връзка с който е направено искането за правна помощ – спор за вземания по търговски сделки, определящ делото като търговско. Отказът да се предостави правна помощ не е обвързан с преценка на доходите на искащия правна помощ търговец – ответник, поради което въпросът дали доходите на ответника позволяват да бъде заплатено възнаграждение на адвокат за целите на конкретното дело е без значение за произтичащия от обжалваното определение правен резултат.
Не е осъществена и поддържаната от частния жалбоподател допълнителна предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Определенията, с които е аргументирано твърдението за противоречие на въззивното определение със задължителната практика на ВКС, са постановени в производство по чл.274, ал.2 ГПК и според разясненията в т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не формират задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Освен това произнасянето на ВКС в тези определения е в смисъла, в който се е произнесъл и въззивният съд в обжалваното определение – че с оглед изричната разпоредба на чл.24, т.3 ЗПП правна помощ по търговски дела не се предоставя.
Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1304 от 01.07.2014 г., постановено по т. д. № 763/2014 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :