О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 751
София, 11.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 668/2015 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от адв. М. А. – процесуален представител на Д. Т. М. , против въззивно решение от 26.09.2014 г. по гр.д.№ 8497/2014 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 01.04.2014 г. по гр.д.№ 5241/2013 г. по описа на Софийски районен съд, ІІ ГО, 57 състав, с което са уважени предявените от Д. Т. М. против [фирма] – С., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 3 КТ и същите са отхвърлени.
В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост на обжалваното решение- основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.2 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, по който нито е имал задължението, нито правото да се произнесе. Твърди се, че е налице произнасяне по нещо различно и противоположно от предмета на спора.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправни и процесуалноправни въпроси: “Като приема, че е налице злоупотреба с доверието на работодателя по смисъла на чл.187, ат.1, т.8, предл.1 КТ, без да е налице умисъл у работника или служителя при извършване на деяние, без същият да е извлякъл за себе си или за другиго имотна облага и без наличието на вреди за работодателя, кои са елементите от фактическия състав на злоупотребата с доверието на работодателя” и „Следва ли да се изключат умисъла, облагата и вредите от фактическия състав на цитираната правна норма от КТ”.
Ответникът по касация – [фирма] – С.,чрез пълномощника си адв.Д.С. е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК,с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба.Претендира разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция е приела, че исковете са неоснователни, тъй като ищцата е наказана дисциплинарно не само за нецелесъобразно използване на отпуск за временна нетрудоспособност, а за цялостното й поведение във връзка с начина на получаване и използване на този отпуск и лъжата по повод на това. Обосновавайки решаващия си извод въззивната инстанция е приела,че ищцата не е била в България на 14.03.2012 год.,когато е издаден в нейно отсъствие болничен лист,който тя е използвала за оправдаване на отсъствието си за периода 12 – 16.03.2012 год.,представяйки го на своя работодател.Следователно с представянето му пред работодателя ,тя се е възползвала от привилегиите,които той й осигурява – 3 дни отпуск за временна нетрудоспособност и обезщетение от работодателя за този период. Анализирайки нормата на чл.126, т.9 от КТ е приел,че нецелезъобразното ползване на отпуск за временна неработоспособност/предварително планирана екскурзия до Италия/и лъжата във връзка с това,включително относно наличието и характера на здравословното състояние и проблеми съставляват по същността си нарушение на задължението за лоялно отношение към работодотеля и по-конкретно злоупотреба с неговото доверие,т.е.нарушението е съставомерно и годно основание за ангажиране на дисциплинарната й отговорност.
Обжалваното решение не е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 3 КТ.Според трайната и задължителна практика на ВКС решението е недопустимо,когато съдът е разгледал непредявен иск – когато в нарушение принципа на диспозитивното начало в гражданския процес решаващият съд се е произнесъл извън определеният от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, т.е. по предмет, за който не е бил сезиран, или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се позовава, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Освен това поставеният въпрос мотивиращ недопустимостта на решението- дали не се е произнесъл по всички наведени доводи и оплаквания или по такива които не са наведени е въпрос по същество на спора и визира правилността на обжалваното решение,но не и недопустимостта му.
И двата въпроса са поставени бланкетно, поради което същите не отговарят на изискванията по ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Касаторът не е обосновал и самото основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване, т.е. не е посочил какво е значението на “поставения” правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид , че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.Константна е практиката,че работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие/ чл. 126, т. 9 от КТ/. Неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. 1 от КТ и по чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1 от КТ – злоупотреба с доверието на работодателя, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник или служител и работодател. Несъмнено, злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия, с цел извличане на имотна облага. Злоупотреба с доверието на работодателя, обаче е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение е извършил деяние, компрометиращо оказаното му доверие, при което е злепоставил интересите на работодателя, независимо дали деянието /действие или бездействие/ е извършено умишлено. Липсата на имуществена вреда има значение за тежестта на конкретното нарушение на трудовата дисциплина, но в никакъв случай не изключва дисциплинарната отговорност. Освен това злоупотреба с доверието, като дисциплинарно нарушение по чл. 187, т. 8 КТ не е обусловено от наличието на умисъл.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени направените и доказани от ответника по касация разноски за настоящата инстанция в размер на 450 /четиристотин и петдесет /лева.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 26.09.2014 г. по гр.д.№ 8497/2014 г. по описа на Софийския градски съд, АО, ІІІ-Б състав.
ОСЪЖДА Д. Т. М., ЕГН -[ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на “Т. В. Б.” – [населено място], [улица] разноски за настоящата инстанция в размер на 450/четиристотин и петдесет/ лева
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: