5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 753
София, 12.11.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 3356/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на О. И. Д. от [населено място] срещу определение № 582 от 10.03.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 4029/2012 г. на Софийски апелативен съд, 2 състав, с което по реда на чл.248 ГПК е допълнено определение от 09.11.2012 г. по същото дело като е осъдена частната жалбоподателка да заплати на [фирма] сумата 360 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.
В частната жалба се прави искане за обезсилване на въззивното определение като недопустимо или за отмяната му като неправилно поради нарушение на закона. Недопустимостта, респ. неправилността, на определението е обоснована с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл по недопустима молба, подадена извън преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК, и е присъдил разноски по реда на чл.248 ГПК, без да е представен списък по чл.80 ГПК. Наведени са и оплаквания, че в противоречие с разпоредбата на чл.248, ал.2 ГПК и с указанията в определение № 175 от 06.06.2013 г. по ч. т. д. № 1225/2013 г. на ВКС, І т. о., съдът не е връчил препис от молбата по чл.248 ГПК на частната жалбоподателка и не е обсъдил искането й за намаляване на адвокатското възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК, направено с частната жалба по ч. т. д. № 1225/2013 г. на ВКС, І т. о.
Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което не следва да се обсъжда, тъй като с оглед указанията в Тълкувателно решение № 6/06.11.2012 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – т.24, частната жалба подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Ответникът [фирма] – [населено място], не заявява становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С определение от 09.11.2012 г. по ч. гр. д. № 4029/2012 г. състав на Софийски апелативен съд е потвърдил определение от 26.07.2008 г. по ч. гр. д. № 8685/2012 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане жалба на О. И. Д. срещу действия на ЧСИ И. Ч. по изп. д. № 20117830400726. Сезиран с молба от ответника по частната жалба [фирма], Софийски апелативен съд е постановил определение № 2454 от 27.12.2012 г., с което на основание чл.250 ГПК е допълнил определението от 09.11.2012 г. като е осъдил частната жалбоподателка да заплати на [фирма] разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв., отразени в списък по чл.80 ГПК.
Определението за разноските е връчено на О. Д. на 14.01.2013 г. едновременно с препис от молбата за допълване на определението от 09.11.2012 г. и е обжалвано с частна жалба пред Върховния касационен съд. В частната жалба е направено възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение и е поискано намаляването му на основание чл.78, ал.5 ГПК. С определение № 175 от 06.03.2013 г. по ч. т. д. № 1225/2013 г. състав на ВКС, І т. о., е обезсилил обжалваното определение като недопустимо и е върнал делото на Софийски апелативен съд за произнасяне по искането за допълване на определение № 2390 от 09.11.2012 г. в частта за разноските по надлежния процесуален ред на чл.248 ГПК. В съобразителната част на определението са дадени изрични указания за връчване на препис от молбата за допълване на насрещната страна в съответствие с чл.248, ал.2 ГПК.
С обжалваното в настоящото производство определение № 582 от 10.03.2012 г. Софийски апелативен съд е допълнил определението от 09.11.2012 г. като е осъдил О. И. Д. да заплати на [фирма] разноски за адвокатско възнаграждение в производството по ч. гр. д. № 4029/2012 г. в размер на сумата 360 лв. За да уважи молбата по чл.248 ГПК, съдът е приел, че разноските са поискани своевременно с отговора на частната жалба и са удостоверени в нарочен списък по чл.80 ГПК. При постановяване на определението е констатирано, че препис от молбата е връчен на О. Д. на 14.01.2013 г., но същата не е депозирала отговор, а само частна жалба до ВКС срещу определението от 27.12.2012 г.
Обжалваното определение е допустимо, но частично неправилно.
Неоснователни са доводите на частната жалбоподателка за недопустимост на определението поради подаване на молбата за допълване след изтичане на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК и липса на представен списък на разноските по чл.80 ГПК. Съгласно чл.248, ал.1 ГПК, искането за допълване или изменение на решението в частта за разноските следва да бъде направено в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му. В определението от 09.11.2012 г. Софийски апелативен съд е указал, че същото може да бъде обжалвано пред ВКС в едноседмичен срок от връчването, и с оглед на тези указания искането за допълване е следвало да бъде направено в рамките на срока за обжалване. Определението е връчено на [фирма] на 22.11.2012 г., а към делото е приложена товарителница на SPEEDY, от която се установява, че молбата по чл.248 ГПК е изпратена до съда чрез куриер на 29.11.2012 г., т. е. преди изтичане на указания от съда едноседмичен срок за обжалване. Искането за присъждане на разноски е направено още с отговора на частната жалба, която е придружена с нарочен списък по чл.80 ГПК за извършени ответника по жалбата разноски на стойност 360 лв. – платено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговора. Изложените обстоятелства водят до извод, че е спазен преклузивният срок по чл.248, ал.1 ГПК и че е представен списък на разноските по чл.80 ГПК, което прави несъстоятелни доводите за недопустимост на обжалваното определение.
Като основателно следва да бъде преценено оплакването на частната жалбоподателка за постановяване на определението в нарушение на процесуалните правила по чл.248, ал.2 ГПК и чл.78, ал.5 ГПК.
Разпоредбата на чл.248, ал.2 ГПК задължава съда да връчи на насрещната страна препис от молбата, с която е поискано изменение или допълване на решението в частта за разноските. Връчването на препис е свързано със защитата на задължената за разноски страна, която има право да противопостави срещу искането за допълване или изменение възраженията си срещу дължимостта на разноските, техния размер, а в хипотезата на чл.78, ал.5 ГПК – и възражението си за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.
Данните по делото сочат, че в конкретния случай частната жалбоподателка е била лишена от възможност да се защити срещу молбата по чл.248 ГПК и да упражни ефективно правото си по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на поисканото от другата страна адвокатско възнаграждение. Преписът от молбата по чл.248 ГПК е връчен на жалбоподателката на 14.01.2013 г., едновременно с определението от 27.12.2012 г. за допълване на определението от 09.11.2012 г. в частта за разноските. При наличие на постановено определение за разноските връчването на преписа е било безпредметно и на практика е препятствало разглеждането на възражението по чл.78, ал.5 ГПК в рамките на производството по чл.248 ГПК. Поради преждевременното произнасяне по молбата за допълване жалбоподателката се е позовала на предпоставките на чл.78, ал.5 ГПК в частната жалба до ВКС, с която е обжалвано определението от 27.12.2012 г. Въпреки указанията в определението по ч. т. д. № 1225/2013 г. на ВКС, І т. о., преди постановяване на обжалваното в настоящото производство определение Софийски апелативен съд не е предприел повторно връчване на молбата по чл.248 ГПК и е присъдил разноските в пълен размер, без да се произнесе по направеното в частната жалба до ВКС искане за намаляването им на основание чл.78, ал.5 ГПК. Необсъждането на искането, заявено в единствения възможен за жалбоподателката момент – този на подаване на частната жалба, съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е опорочило крайния извод на съда за размера на дължимите разноски.
Съгласно чл.78, ал.5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част при съблюдаване на определения по правилата на чл.36 ЗА минимален размер на възнаграждението. С молбата по чл.248 ГПК е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв., уговорено и платено за изготвяне на отговор на частна жалба срещу съдебно определение, с което е оставена без разглеждане жалба срещу действия на съдебен изпълнител. При преценка на правната и фактическа сложност на спора, поставен за разглеждане в производството по ч. гр. д. № 4029/2012 г. на Софийски апелативен съд, настоящият съдебен състав намира, че възнаграждението от 360 лв. е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК и искането за намаляването му е основателно. Поради това и на основание чл.78, ал.5 ГПК възнаграждението следва да бъде намалено до предвидения в чл.11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет минимален размер на адвокатското възнаграждение за производство по обжалване действията на съдия – изпълнител, а именно – до сумата 100 лв.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която по реда на чл.248 ГПК са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над сумата 100 лв. до сумата 360 лв., и потвърдено в частта, с която са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 100 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 582 от 10.03.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 4029/2012 г. на Софийски апелативен съд, 2 състав, в частта, с която по реда на чл.248 ГПК е допълнено определение от 09.11.2012 г. и е осъдена О. И. Д. да заплати на [фирма] разноски по делото за разликата над сумата 100 лв. до сумата 360 лв., като ПОТВЪРЖДАВА определението в частта относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 100 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :