Определение по чл.288 ГПК на ВКС-ТК І т.о. 3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№754
София 29.11. 2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д.N 640 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 766 от 23.11.2010 год. по т.д.№ 891/2010 год. на Пловдивския апелативен съд. С него е било отменено отхвърлителното решение на Пловдивския окръжен съд по т.д.№ 1030/2008 год. и е била уважена молбата на „Кунстщофтехник Вайдхофен ан дер Тая”Г. – А. за откриване производство по несъстоятелност по отношение на [фирма].
Съдът по несъстоятелност е отхвърлил молбата по чл.625 ТЗ, приемайки, че паричното вземане на австрийското дружество не е по търговска сделка, а произтича от претенция за връщане на даденото по договор за заем. Въззивният съд е преценил сделката като двустранно търговска. Приел е, че следва да бъде квалифицирана като договор за стоков (потребителски) кредит и вземането произтича от неизпълнението му. Установил е, че длъжникът е неплатежоспособен, считано от 01.01.2005 год., поради което е открил производството по несъстоятелност на [фирма] при условията на чл.630 ал.1 ТЗ.
В тази част на касационната жалба, имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, се подържат основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по отношение на три посочени въпроса: „1./В съотношение на алтернативност ли са обективния и субективния критерий за квалифицирането на една сделка, респ. паричния заем като търговска, и ако същата не се дефинира като търговска по чл.286 ал.1 ТЗ, доколкото не е свързана с упражнявано от търговеца занятие, приложима ли е презумпцията на чл.286 ал.3 ТЗ?; 2./ Парично вземане, възникнало на отпаднало основание, поради разваляне на търговска сделка или в хипотезата на изискуемост, респ. предсрочна изискуемост, поради прекратяването и с едностранно волеизявление на кредитора, съставлява ли вземане от търговска сделка, съответно материалноправна предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност?; 3./ Уговорката за прекратяване на договор, поради просрочено изпълнение на парично задължение, съставлява ли условие за прекратяване на действието му, сбъдването на което има обратно действие?”.
Ответникът по касация „Кунстщофтехник Вайдхофен ан дер Тая”Г. – А. е депозирал по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор в който се съдържа становище по основателността на жалбата, но не и по основанията за допускането и до разглеждане по същество.
Становището на настоящата съдебна инстанция по основанията за допускането на касационен контрол е следното:
В молбата по чл.625 ТЗ на „Кунстщофтехник Вайдхофен ан дер Тая”Г. – А., се твърди, че дружеството има качеството на кредитор на [фирма], като паричното му вземане в размер на 383100 евро произтича от сключен между страните на 17.05.2004 год. договор за кредит, предназначен за закупуването на машини от страна на [фирма]. Твърдението на молителя е, че при договор на обща стойност 383100 евро, 80600 евро от тях са предоставени на [фирма] директно, а останалите 302500 евро „Кунстщофтехник Вайдхофен ан дер Тая”Г. е заплатил пряко на доставчиците на съответните машини, предадени и получени от пловдивското дружество. Предвидено е разсрочено плащане на задължението, съобразно фактурираната стойност на доставените машини. Поради това, че дружеството не е погасило нито една от дължимите вноски, кредиторът е прогласил цялото си вземане за предсрочно изискуемо и тъй като длъжникът не разполага с достатъчно активи за погасяване на задълженията си, поискал е откриването на производство по несъстоятелност по отношение на него.
Първият от поставените въпроси няма качеството на обуславящ изхода на спора. Такъв въпрос хипотетично би възникнал и би бил обуславящ в случай, че само едната от страните по сделката е търговец и сделката безспорно съставлява договор за заем, каквато е последователно подържаната теза на касатора. При условие, че сделката от която произтича вземането безспорно е двустранно търговска и получената от [фирма] престация е на машини с оглед осъществяване на регистрирания му предмет на дейност, макар и действително правен по смисъла на чл.280 ал.1 ТПК, първият въпрос няма качеството на обуславящ по смисъла на същия текст.
Вторият от въпросите кореспондира с непротиворечива и последователна практика на ВКС относно това, че връщане на даденото в хипотезите на чл.55 ал.1 вр.чл.88 ЗЗД или в хипотезата на чл.34 вр.чл.26 ЗЗД не съставлява вземане по търговска сделка, обуславящо прилагането на чл.625 ТЗ. Този въпрос, обаче, също няма качеството на обуславящ, доколкото въпросът дали конкретната претенция е за връщане на даденото или се претендира предсрочно изпълнение на задължението по договора е въпрос по съществото на спора.
Третият от поставените въпроси допуска нееднозначно тълкуване на смисъла му, но дори да би се приело, че въпросът касае действието на прекратяването на договори под условие (доколкото се твърди законова празнота), то и в този случай въпросът е поставен общо. Както вече бе посочено, въпрос по съществото на спора с оглед конкретните данни по делото (и съдържанието на самия договор) е квалификацията на вземането – връщане на даденото, поради неизпълнение, реално изпълнение или обезщетение вместо изпълнение.
Предвид на горното и като счете, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
Р Е Ш И:
НЕ ДОПУСКА касационен контрол на Решение № 766 от 23.11.2010 год. по т.д.№ 891/2010 год. на Пловдивския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: