О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 756
София. 01.12.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търг. отделение в закрито заседание на 18.11.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 663/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С решение № 132/31.03.2009 год. по т. дело № 739/2008 год. Варненският окръжен съд е оставил в сила решение № 1811/30.05.2008 год. по гр. д. № 9254/2007 год. на Варненския районен съд, ХІХ състав, с което “С” А. гр. В. се осъжда да заплати на “Р” ЕООД гр. В. сумата 2633,17 лв., представляваща дължимо възнаграждение за месеците януари и април 2007 год. по силата на договор от 26.05.2005 год., ведно със законната лихва считано от 15.11.2007 год., 526,70 лв. обезщетение за забава, и 377,83 лв. съдебни разноски.
“С” А. гр. В. е падал касационна жалба против въззивното решение, като в нея се прави оплакване за неправилност на решението, но не са излагат никакви съображения за това.
Подадена е молба от касатора, вх. № 16898/09 год., с която като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се сочи чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК, поради това, че съдът се е произнесъл неправилно по материален въпрос, като не се посочва кой е този материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Според касатора по делото липсвали доказателства за действия от страна на ищеца по комисионния договор, и въпреки това съдът е възприел неговата теза.
Ответникът “Р” ЕООД гр. В. е подал отговор по касационната жалба като счита, че въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, защото касаторът прави оплаквания за неправилност на решението поради това, че по делото липсвали доказателства, но тези твърдения не са основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но счита, че въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд е приел за установено, че страните са сключили договор за поръчка на 26.05.2005 год., по силата на който ищецът като изпълнител е изпълнявал рекламна, консултантска и информационна дейност по възлагане от страна на ответника. За извършената работа през месеците януари и април 2007 год. страните двустранно са съставили и подписали фактури № 20/05.01.2007 год. и 4/16.04.2007 год., но плащане по тях не е извършено от страна на възложителя, поради което е прието, че ищецът е доказал твърденията на които е основавал иска си и затова следва да се ангажира отговорността на ответника до размера на предявените искове.
Въззивният съд е приел за ирелевантно възражението на ответника, че процесните фактури не са били заведени в счетоводството му, а в случая представителната власт на лицето подписало фактурите за ответника не била оспорена, както не било оспорено съдържанието на фактурите и наличието на договорните правоотношения между страните.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение съдът трябва да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Както бе отбелязано и по-горе в молбата вх. № 16898/09 год., с която като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение касаторът сочи чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК, не се посочва кой е материалноправният въпрос по който се е произнесъл въззивният съд. ВКС ІІ т. о. счита, че материалноправният въпрос по който се е произнесъл съдът е този за задълженията на възложителя при изпълнение на възложена работа от страна на изпълнителя, но само това не може да обоснове извод за наличие на приложно поле по чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК.
Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика и е един от аспектите на развитие на правото, а развитие на правото ще е налице в случай че произнасянето по материалноправния въпрос е свързано с тълкуване на закона, заради негова непълнота, неяснота, или съдържащо се в него противоречие, когато по този материалноправен въпрос липсва съдебна практика, а по въпроса по който се е произнесъл въззивният съд има практика и яснота, поради което не е налице сочената предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Следва да се има предвид, че основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение които посочва касатора, не са такива по смисъла на закона, а се акцентира върху неправилност на решението – липсвали доказателства за извършена работа от страна на ищеца и приетото от съда в обратен смисъл било неправилно, но неправилността на решението не е залегнала в чл. 280 ал. І от ГПК като основание за допускане на въззивно решение до касационно обжалване.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 132/31.03.2009 год. по т. дело № 739/2008 год. Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: