3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№760
София, 20.11.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1196 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Р. Т. Т. и Х. Ш. Т. срещу Решение от 29.07.2011 год. по гр.д.№ 1815/2011 год. на Софийски апелативен съд с която е приета за неоснователна въззивната им жалба срещу Решение от 24.03.2011 год. по гр.д.№ 153/2010 год. на Софийски градски съд. С това решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от Р. и Х. Т. активно субективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ срещу [фирма].
Ответникът по касация [фирма] е представил по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор в който сочи, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Изразил е и становище по съществото на спора.
Ищците по делото са родители на С. Р. Т., починал в резултат на ПТП на 01.03.2009 год. Позовавайки се на това, че увреждащият автомобил „Ауди” мод.80 с Р.. [рег.номер на МПС] е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност” при [фирма], са предявили срещу застрахователното дружество обективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 90000 лв. за всеки един от тях.
Ответникът е оспорил изцяло исковете поради това, че като пешеходец С. Т. е пресичал пътното платно на необозначено място. В тъмната част на денонощието е предприел пресичане на [улица]в района на Окръжна болница, преминал е мантинелата между двете платна и е бил ударен от движещия се с разрешена скорост в най-лявата лента л.а. „Ауди”, който не е нарушил ЗДвП.
Първоинстанционният съд е спрял производството по делото, до приключване на наказателното производство с оглед установяване евентуалната вина на водача. След отмяна на определението за спиране, въз основа на събраните доказателства, СГС е отхвърлил иска, приемайки, че ударът е бил непредотвратим с оглед неправилните действия на пострадалия. Сезиран с въззивната жалба на ищците, съставът на САС също е счел, че не може да бъде ангажирана отговорността на [фирма], поради обстоятелството, че водачът на увреждащия автомобил не е допуснал нарушение на ЗДвП и застрахователното събитие е настъпило изключително по вина на пострадалия.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК по отношение на въпроса за задължението на водача по чл.20 ал.2 предл.1 ЗДвП за съобразяване на поведението му с пътната обстановка, както и по-голямата му отговорност в сравнение с тази на пешеходците. Позоваването е на Решение № 595/17.03.2010 год. по т.д.№ 211/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС; Решение № 175 от 22.10.2009 год. по т.д.№ 312/2009 год. на ІІ т.о.; Решение № 43 от 16.04.2009 год. по т.д.№ 648/2008 год. на ІІ т.о.; Решение от 15.10.2008 год. по гр.д.№ 315/2008 год. на Софийски окръжен съд и Решение № Т-260 от 25.05.2010 год. по т.д.№ 40/2010 год. на Софийски апелативен съд.
Настоящият съдебен състав счита, че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, поради следното:
И трите, посочени по-горе решения на ВКС са постановени по реда на чл.290 ГПК, поради което основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК е неприложимо по отношение на тях. На второ място, с първото от тях съставът на ІІ т.о. се е произнесъл по правен въпрос по прилагането на чл.222 ГПК (отм.), а позоваването на вината на пешеходеца е в контекста на произнасянето по същество на конкретния казус и данните по него. Второто от решенията е по прилагането на чл.78а НК, а третото – по доказателствената сила на материалите от досъдебното производство. При наличието на приключило наказателно производство се е произнесъл и съставът на СОС. В решението а САС е коментирана доказаността на конкретни факти установяващи/оспорващи съпричиняването на вредоносния резултат. Правните въпроси, разгледани в тези решения са свързани с наказателното производство, а както бе посочено по-горе, в настоящия случай съдилищата не са се позовали на преценката на наказателния съд, доколкото определението за спиране е било отменено по жалба на ищците. Вината на водача и пешеходеца, както и прилагането на чл.20 ал.2 предл.1 ЗДвП е въпрос на конкретна преценка във всеки отделен случай.
В случай, че в рамките на наказателното производство би се установила вината на водача на увреждащия автомобил, за родителите на пострадалия би била налице евентуалната възможност за търсене на отговорност за репариране на вредите.
С отговора по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация е поискал присъждането на разноски, но доказателства за направени такива пред ВКС не са представени.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 29.07.2011 год. по гр.д.№ 1815/2011 год. на Софийски апелативен съд.
ОСТАВЯ без уважение искането на [фирма] за присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.