О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 767
С., 17.06.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: А. С.
Е. Т.
изслуша докладваното от съдията А. С. гр.дело № 945/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Б. С.- прокурор в Апелативна прокуратура [населено място] против решение № 264 от 14.02.2010 г. по гр.д. № 1936/2009 г. на Софийския апелативен съд, 2 състав, в частта, с която като е отменил решението от 15.05.2009 г. по гр.д. № 1483/2005 г. на Софийски градски съд в частта, с която предявените от С. Р. П. против Прокуратурата на РБ и Национална следствена служба искове с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 1 и 2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди солидарно са отхвърлени за разликата над 3000 лв. до 10000 лв, е осъдил Прокуратурата на РБ, за себе си и като правоприемник на НСлС да заплати на ищеца още 7000 лв., ведно със законната лихва от 27.09.2000 г. до окончателното изплащане.
Ответникът по жалбата С. Р. П. не е изразил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси относно определяне на размера на обезщетението по справедливост с оглед приложението на чл. 52 ЗЗД и, че обезщетение се дължи само за онези вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането съгласно чл. 4 ЗОДОВ, които въпроси са решавани противоречиво от съдилищата- основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. При сравнително сходни случаи се определяли различни размери на обезщетенията, в подкрепа на което прилага решения № 1108/23.10.2008 г. по гр.д. № 1297/2007 г. на ВКС, ІV г.о., № 317/08.09.2009 г. по гр.д. № 143/2008 г. на ВКС, ІІ г.о., № 515/05.12.2008 г. по гр.д. № 681/2008 г. на Великотърновския ОС и № 116/21.02.2003 г. по гр.д. № 926/2001 г. на Бургаския ОС. С допълнение към изложението поддържа още, че въззивният съд се е произнесъл и по съществен процесуален въпрос за определяне на неимуществените вреди относно преценка на всички конкретни обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС- т.11 от ППВС № 4/1968 г. и т. 3 и 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС- основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и 2 ГПК. Няма противоречие по посочения процесуалноправен въпрос със задължителната практика на ВКС. В съответствие с нея въззивният съд е обсъдил събраните доказателства и е взел предвид всички установени обстоятелства, които имат значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и задържане под стража на ищеца. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е обусловен от множество конкретни обстоятелства за всеки отделен случай. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетения за неимуществени вреди произтича от различните факти при различните казуси, а не сочи на противоречиво тълкуване на закона. Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД изисква конкретна преценка във всеки отделен случай. От съпоставката на обжалваното решение и приложените решения към първоначалното изложение не се констатира идентичност на всички установени обстоятелства, които обуславят вредите. Поради това не може да се приеме, че решаването на въпроса относно приложението на чл. 52 ЗЗД от въззивния съд има за резултат различие в прилагането на посочената правна норма от съдилищата. По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 264 от 14.02.2010 г. по гр.д. № 1936/2009 г. на Софийския апелативен съд, 2 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: