3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 779
С., 12.12. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 210/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. И. Д. от [населено място] – кв. Я., срещу решение № 437 от 13.10.2010 г. по гр. д. № 615/2010 г. на Плевенски окръжен съд, ІV гр. с., с което е потвърдено постановеното от Левченски районен съд решение № 75 от 13.05.2010 г. по гр. д. № 20104410100077/2010 г. за отхвърляне на предявения от касатора против В. „Зора-99” – [населено място] иск с правно основание чл.58 ЗК за отмяна на решенията, взети от проведеното на 23.01.2010 г. Общо събрание на Кооперацията – ответник.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. К. излага оплаквания, че въззивният съд е отказал незаконосъобразно да допусне ангажираните с въззивната му жалба свидетели и писмени доказателства, въпреки значимостта им за спора по чл.58 ЗК, и е основал решението си на противоречиви показания, депозирани от свидетелите на ответната страна. Твърди, че въззивната инстанция е възприела изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на иска за отмяна на решенията на общото събрание от 23.01.2010 г., без да изследва наличието на кворум и мнозинство за тяхното приемане и без да съобрази липсата на категорични доказателства за съответствието им с устава на кооперацията.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, аргументирано с твърдения, че „казусът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото”, тъй като „доказването на незаконосъобразност и противоречие с устава на дадено юридическо лице пред съд, както и произнасянето на справедливо съдебно решение по такива дела, е от особено значение за развитието на гражданското общество”.
Ответникът В. „Зора-99” със седалище в [населено място], обл. П., не заявява становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди обжалваното пред него решение, с което е отхвърлен предявеният от касатора П. Д. против В. „Зора-99” – [населено място] иск с правно основание чл.58 ЗК за отмяна на решенията на Общото събрание на ответната кооперация, проведено на 23.01.2010 г., съставът на Плевенски окръжен съд е приел, че взетите от събранието решения не подлежат на отмяна, тъй като съответстват изцяло на закона и на устава на Кооперацията. След самостоятелен анализ на събраните в хода на делото писмени доказателства въззивният съд е достигнал до извод, че общото събрание е свикано по предвидения в устава ред и е проведено при наличие на изискуемия кворум. Обсъдени са задълбочено и показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели, на базата на които са счетени за опровергани твърденията в исковата молба за допуснати нарушения на предвидената в устава процедура за гласуване на решенията, за отнемане правото на член – кооператорите да участват в гласуването и за лишаване на ищеца – жалбоподател от правото на изказване по въпроси от дневния ред на събранието. Въззивният съд се е произнесъл по всички релевирани във въззивната жалба оплаквания за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, изразяващи се в несвоевременно приемане на представени от насрещната страна доказателства и за нарушаване правото на ищеца да се запознае с тях, като с оглед данните по делото ги е преценил за напълно неоснователни.
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
За да се допусне касационно обжалване на поддържаното от касатора основание – чл.280, ал.1, т.3 ГПК, въззивното решение трябва да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил изхода на делото и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Посочването на значимия за всяко дело правен въпрос е задължение на касатора, който следва да го формулира ясно и точно. В цитираното тълкувателно решение е указано изрично, че с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес правомощията на Върховния касационен съд в производството по чл.288 ГПК се изчерпват с уточняване и квалифициране на въпроса, когато той е поставен неясно от обжалващата страна, и не включват формулиране или извеждане на въпроса, ако такъв не е поставен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
В случая касаторът изобщо не е посочил конкретен правен въпрос, чието разрешаване от въззивния съд е обусловило неблагоприятния за него изход на спора по иска с правно основание чл.58 ЗК. Такъв въпрос не може да бъде уточнен и от настоящия състав на касационната инстанция, тъй като касационната жалба /в която е инкорпорирано „изложението” по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/ съдържа само оплаквания за допуснати от въззивната инстанция нарушения на материалния и процесуалния закон при разглеждане на делото и постановяване на обжалваното решение. Непосочването на правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е обявено в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС за самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване, което прави безпредметно обсъждането на бланкетно поддържаното в жалбата специфично основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Същото не е и надлежно заявено, тъй като касаторът не се е позовал на значимостта на конкретен правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото, каквото е изискването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а е обосновал искането си за достъп до касация със значението на разгледания от въззивния съд казус за развитието на гражданското общество.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 437 от 13.10.2010 г., постановено по гр. д. № 615/2010 г. на Плевенски окръжен съд, ІV гр. с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :