О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№779
София, 23.12. 2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 589 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. С. К. срещу Решение № 27 от 24.03.2009 год. по т.д. № 52/2009 год. на Бургаски апелативен съд.
С това решение, произнасяйки се по въззивната жалба на С. К. , апелативният съд е оставил в сила решението от 27.11.2008 год. по гр.д. № 9/2008 год. на Бургаския окръжен съд с което е уважен до размера на 48000 лв. предявеният от Ц. К. М. срещу С. С. К. иск с правно основание чл.79 ал.1 вр.чл.266 ал.1 вр.чл.200 ЗЗД, както и за сумата 100 лв., обективно кумулативно съединеният с него иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД – обезщетение за забава. Съдилищата са разгледали повторно спора, след обезсилването от ВКС на решенията на окръжния и на апелативния съд по същия спор.
Цаньо М. е починал в рамките на съдебното производство и като страна по делото са конституирани наследниците му – Й. С. М., М. Ц. М. и С. Ц. М..
К. основания за допускане на касационно обжалване, С. С. К., чрез процесуалния си представител е посочил всички основания по чл.280 ал.1 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът се е позовал на два обуславящи по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК въпроса – материалноправен и процесуалноправен.
Първият формулиран въпрос е: „Възникнало ли е задължение за ответника да заплаща цената на предадените му във фактическа власт стоки?“. Този въпрос не може да бъде квалифициран като такъв по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като той не е правен, а фактически – доказано ли е по делото наличието на неизпълнено облигационно задължение на ответника към ищеца и оттук – основателен или неоснователен е искът за заплащане на цената. Т.е. това е въпрос по правилността на решението, свързан с преценката на доказателствата – чл.281 т.3 ГПК, но не съставлява основание за допускане на факултативния касационен контрол.
Вторият въпрос е: „Допустимо ли е установяването със свидетелски показания на договор определен вид (в случая – търговска продажба) на стойност над 1000 лв. (при условията на ГПК (отм.), когато няма сключен писмен договор, а съществуващите документи сочат съществуването на договор от друг вид (в случая-консигнация)?“.
Въпросът произтича от това, че правната характеристика на договорните отношения между страните е спорна. Наличието на облигационна връзка е материализирано, чрез т.нар „записна заповед“, която няма реквизитите и значението на менителничен ефект. Саморъчно съставена и подписана на 03.12.2002 год. от К. , тя съдържа задължението му да заплати на М. до 30.06.2003 год. сумата 48000 лв. Доколкото в нея липсват данни за правната характеристика на каузалното правоотношение (а наличието на договорно такова не се оспорва), чрез косвени доказателства съдилищата са установявали дали се касае до договор за изработка на мебели, съчетан с договор за продажбата им (твърдение на ищците) или се касае до договор за консигнация за същите мебели (твърдение на ответника).
Настоящият съдебен състав счита, че в първата си част (допустимостта на гласните доказателства) процесуалноправният въпрос би имал характеристиката на обуславящ по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, ако би било спорно наличието на договорна връзка. Както бе посочено по-горе, наличието на договор е безспорно. Спорно е дали се касае за договор за изработка и продажба или за договор за консигнация. Позоваване на такъв спор се съдържа и в самия въпрос. Произнасянето по него, обаче, не обективира която и да било от предпоставките по т.1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. Правната характеристика на договора и оттук – правното основание на иска и допустимостта на решението би имало значение при проверка по чл.281 т.2 ГПК пред каквато не сме изправени, а и следва да се отбележи, че тя е и преклудирана с оглед предходното произнасяне на ВКС по чл.209 ГПК (отм.) с Решение № 734/27.12.2007 год. по т.д. № 438/2007 год. на ВКС-ТК, състав на І т.о.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 27 от 24.03.2009 год. по т.д. № 52/2009 год. на Бургаски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.