О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 780
С. 21.06.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. П.
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 346 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Г. М. Я. и В. Д. А.- двамата от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение от 18.10.2010г. по в.гр.д.№5173 по описа за 2010г. на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 16.11.2009г. и от 12.03.2010г. по гр.д. № 26000200/2003г.на Софийски районен съд,като е отхвърлено искането на жалбоподателите против М. Т. Б. с правно основание чл.362 ал.2 от ГПК за обезсилване на решението, постановено по реда на чл.19 ал.3 от ЗЗД,с което е бил обявен за окончателен предварителен договор,сключен на 22.12.2000г,в частта,с която Г. М. Я. и В. Д. А. продават на М. Т. Б. следния недвижим имот: 7.56% от подземен гараж с разпределено ползване на паркомясто №4,заедно с прилежащите към подземния гараж съответни идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,съставляващо УПИ ІІІ-540, 541,543,547 от кв.182 по плана на [населено място], местност”Л. ІІІ”,при условие,че М. Т. Б. заплати на Г. М. Я. и В. Д. А. сумата от 4 000 щатски долара в двуседмичен срок от датата на постановяване на решението и са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставения въпрос във връзка с приложението на чл.95 и чл.97 от ЗЗД и по-специално- за забавата на кредитора и последиците от нея във връзка с изпълнение на парично задължение/кога длъжникът на пари се счита освободен от задължението си/.Позовава се на три решения на ВКС – от които едното е постановено по реда на чл.290 от ГПК – № 28 от 14.03.09г.по т.д. № 497/08г. на Іт.о., а другите са без задължителен характер-№795/09г. по гр.д. № 499/99г. на І г.о.и №1061/12.01.09г.по гр.д.№ 5173/07г.,като счита,че в тях на поставения въпрос е дадено разрешение,което противоречи на приетото от въззивния съд. Отделно -като се сочат всички хипотези на нормата на чл.280 ал.1 /т.1,2 и 3/ от ГПК се поставя и въпроса – дали е задължително решението на ВКС, постановено по реда на чл.19 ал.3 от ЗЗД за съда, разглеждащ искането по чл.362 ал.2 от ГПК.В тази връзка се позовава на други две решения на ВКС- ТР №129/1.11.1966г.по гр.д.№ 98/66г.на ОСГК на ВС и № 1764/15.09.55г.по гр.д.№3615/55г.на ІІІ гр.о.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва и допустимостта,и основателността й
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният състав – е приел,че не е налице виновно неизпълнение от страна на ищеца на задължението му за плащане,тъй като продавачите са изпаднали в забава още от 5.03.03г.,като не са оказали съдействие на купувача за получаване на цената.
При съпоставка с така изложените мотиви на въззивния съд с първия от поставените от касатора два въпроса – следва извод,че той е от значение за изхода по конкретното делото, но не се установява да е решаван противоречиво от съдилищата/както твърди касатора/.В представените от него решения е обсъждано кога длъжникът на парична престация се счита за изправна страна независимо,че не е платил в срок,като е прието,че за това е необходимо – 1.кредиторът да отказва получаването на сумата-неоправдано не я приема или не оказва съдействие /с което изпада в забава/ , 2.длъжникът да внесе парите в банка по местоизпълнението и 3.да уведоми кредитора за това. В настоящия случай -за да приеме,че купувачката по договора не е неизправна страна въззивният съд е обсъдил всяка една от горепосочените предпоставки и е посочил,че кредиторът е бил уведомен още на 5.03.2003г. /когато е получил нотариална покана №0636 от 31.01.03г./,че при нотариус е депозирана продажната цена и е бил поканен да сключи сделката. Установено,че тази нотариална покана не е била оттегляна и че до определения с решението на ВКС срок – 13.01.09г. той не се е явил и не е потърсил следващата му се сума. На 15.01. и 22.01.2009г. – отново е бил уведомен/с нотариални покани/,а на 22.01.09г.-сумата е била внесена по банкова сметка.Тези действия на кредитора съдът е тълкувал като неоказване на съдействие и е счел,че в случая кредиторът сам се е поставил/при това още от 5.03.2003г./в забава по смисъла на чл.95 от ЗЗД. Следователно така даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие с приетото в представените от касатора решения на ВКС – по смисъла на дадените разяснения в т.3 от ТР №1/19.02.10г. на ОСГТК на ВКС. Относно правилността на така направените от въззивния съд изводи– настоящата инстанция не може да се произнася в настоящата фаза на процеса. Правилността им може да се преценя едва при допускане на касационно обжалване,за каквото в случая не е налице посоченото от касатора основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Вторият поставен от касатора въпрос/за задължителността с оглед нормата на чл.298 от ГПК на постановеното по реда на чл.19 ал.3 от ЗЗД решение на ВКС/ – не следва да се допуска касационно обжалване,защото този въпрос не е от значение за изхода на спора по смисъла,разяснен в т.1 от ТР №1/19.02.10г. на ОСГТК на ВКС.Освен това отговорът на този въпрос е ясен,той е положителен и така поставен въпроса – нито е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС,нито е решаван от съдилищата противоречиво,нито е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Ако в случая- същият се поставя във връзка с преценка дали е спазен определения в решението на ВКС двуседмичен срок,то той е несъотносим,тъй като от гореизложеното във връзка с първия поставен от касатора въпрос следва,че в случая кредиторът е бил в забава далеч преди това- от 5.03.2003г. /Само следва да се отбележи,че даденият на длъжника срок да изпълни паричното си задължение от 4 000долара е до 13.01.2009г.,защото с постановено по реда на чл.290 от ГПК решение №340/27.07.10г.на ВКС е прието,че двуседмичният срок по чл.362 ал.1 от ГПК в случаите,когато решението влиза в сила с постановяване на решение от ВКС –тече от датата на обявяване на решението,а това е станало на 30.12.2008г./
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 18.10.2010г. по в.гр.д.№5173 по описа за 2010г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.