Определение №782 от 6.7.2015 по гр. дело №6410/6410 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 782
София, 06.07.2015 година

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 6410/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от З. „К.” чрез пълномощник адв.С. А. срещу решение № 2730/26.06.2014 г. по гр.д.№341/2014 г. на Окръжен съд-Благоевград.
Ответникът по касационната жалба ДФ „З.”, в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител главен юрисконсулт Т. К., я оспорва.Претендира юрисконсултско възнаграждение.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 347/15.01.2014 г. по гр.д.№1100/2005 г. на Районен съд-Благоевград. С него е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор в настоящото производство, отрицателен установителен иск с правно основание чл.254 ал.1 вр.чл.97 ал.1 ГПК /отм./ за установяване спрямо ответника,че не му дължи сумата по сключения помежду им договор № 5 /12.05.2000 г. за предоставяне на целева финансова линия-картофи за засаждане за консумация и семепроизводство,реколта 2000 г.В. съд е приел, че срещу касатора е издаден изпълнителен лист и е образувано принудително изпълнително производство за заплащане на сумата 11 900 лв., представляващи непогасена субсидия, ведно със законната лихва от 01.09.2003 г. до окончателното й изплащане, както и на сумата 4 164 лв. представляваща обезщетение за забава за периода 21.02.2001 г.-01.09.2003 г.Направил е извод за неоснователност на възражението за нищожност на договора поради липса на валидно изразено съгласие за сключването му от страна на касатора.Приел е,че действително не е провеждано общо събрание на член-кооператорите и съответно не е вземано решение за кандидатстване за субсидия,но договор е сключен, изразена е воля за това от председателя , като представител на кооперацията по закон,както и че субсидията е предоставена.Намерил е,че извършените от него действия обвързват касатора и са без значение отношенията му с останалите органи на управление.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Поставя следните правни въпроси:
-приложимо ли е ТР №3/15.11.2013 г. по тълк.д.№3/2013 г.на ОСГТК,налице ли е представителна власт на председателя на кооперацията без валидно изразено съгласие на общото събрание да кандидатства и сключва договор за стоков кредит с ДФ „Земеделие”;
-обвързват ли кооперацията действията на председателя й за кандидатстване и отпускане на стоков кредит без решение на общото събрание,като се има пред вид чл.20 ал.2 от Устава : „Председателят е обвързан от формираната воля на общото събрание.”
-валиден ли е договор № 5/12.05.2000 г. сключен между ДФ „З.” и председателя на кооперацията за отпускане на стоков кредит без да е взето решение на общото събрание и такъв кредит не е постъпил реално в кооперацията.
От така поставените въпроси като обуславящи правните изводи на въззивния съд могат да бъдат определени отчасти първият и вторият от тях. Относно приложимостта на ТР № 3/15.11.2013 г. по тълк.д.№3/2013 г. на ОСГТК не са формирани мотиви във въззивното решение.По този въпрос е изразил становище първостепенния съд. Също така не са обсъждани съдържащите се в Устава на кооперацията разпоредби, нито същият е представен като доказателство по делото.Последният въпрос е свързан с правилността на решението на въззивния съд и становището на касатора,че е незаконосъобразно.
Според сега действащата правна уредба касационното обжалване не е задължително,доколкото подадените касационни жалби подлежат на селекция.За да бъде селектирана касационната жалба касаторът следва да обоснове общо и допълнително основание за това.Общо основание е извеждането на правен въпрос, обуславящ решаващите правни изводи на въззивния съд.Въпрос,който не е разглеждан от въззивния съд или който е свързан с мотивите на първоинстанционния съд,не може да бъде определен като общо основание за допустимост. К. трябва да прави категорично и ясно разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК и основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК.Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос не трябва да е свързан с правилността на решението, с възприемането на фактическата обстановка или с обсъждане на доказателствата по делото.Той не може да бъде формулиран от касационния съд въз основа на доводите на касатора, тъй като ще бъде нарушено диспозитивното начало. Направените от него оплаквания не са предмет на разглеждане в настоящото производство, а в това по чл.290 ГПК ,когато касационната жалба е селектирана. Допълнително основание е развитието на обуславящия правен въпрос в някоя от хипотезите по чл.280 ал.1 ГПК. Не е изложен нито един аргумент в подкрепа на поддържаното специфично основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.К. е следвало да наведе доводи за наличие на неправилна или за несъобразена с измененията в закона съдебна практика, а когато такава не е създадена –да посочи в какво се състои непълнотата , противоречивостта или неяснотата на конкретна правна норма,чието тълкуване иска.
Н. на общо и допълнително основание ще има за последица недопускането на касационно обжалване на решението постановено от въззивния съд.
С оглед изхода на делото следва да бъде уважено искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2730/26.06.2014 г. по гр.д.№341/2014 г. на Окръжен съд-Благоевград.
ОСЪЖДА З. „К.” да заплати на ДФ „З.” сумата 580/петстотин и осемдесет/ лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: