О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 784
[населено място] , 08.09.2010 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети август , две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Василка Илиева
като изслуша докладваното от съдията А. гр. дело № 1390/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
А. Д. Ц. и П. Б. А. са подали касационна жалба срещу решение № 651 от 12.05.2009 г. по гр.д. № 1104 от 2008 г. на Окръжен съд,[населено място] , с което е оставено в сила решение № 804 от 17.03.2008 г. , постановено по гр.д. № 1804 от 2006 г. на Районен съд,[населено място], 12 състав и е отхвърлен иска за ревандикация, предявен от касаторите А. Д. Ц. и П. Б. А. срещу община “В.” за реална част с площ от 1 576 кв.м. по плана на 19 м.р.,[населено място] , ж.к.”Ч.” , идентична с реална част от поземлен имот № 2306 по кадастралния план на[населено място], м. “Р.” от 1956 г. В касационната жалба подържа, че решението е неправилно защото е постановено в противоречие с материалния закон , при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано.
В представеното изложение се позовават на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК като считат , че решението следва да се допусне до касационна проверка по въпросите, поставени в изложението както следва: основния материално правен въпрос , поставен от касаторите е правната характеристика на имота , който се претендира за реституция да “съществува реално до размерите до които е отчужден” обуславя ли се от свободна незастроена площ, която не е заснета самостоятелно в кадастралната карта и която е част от комплексно мероприятие “озеленяване и паркинг”. Поставен е и процесуално правен въпрос за приложението на чл.143, ал.1 ГПК /отм./ за доказателствената сила на оценителрните протоколи за определяне на обезщетение при условията на чл. 39 ЗПИНМ и чл.55а ЗПИНМ. Цитират се решения на ВС и ВКС по материално правният и процесуален въпрос.
Ответника община “В. “ не е представила отговор.
Върховния касационен съд, Първо отделение след като взе предвид доводите и възраженията на страните и данните по делото прие за установено следното от правна страна:
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира че решението не следва да се допусне до касационно разглеждане по жалбата на А. Д. Ц. и П. Б. А. , тъй като не са налице обстоятелства , които да обуславят хипотезите на чл.280 , ал.1 от ГПК.
А. Д. Ц. и П. Б. А. са предявили срещу община “Варна “ ревандикационнен иск за по 1/10 идеална част от реална част с площ от 1 576 кв.м. по плана на 19 м.р.,[населено място] , ж.к.”Ч.” , идентична с реална част от поземлен имот № 2306 по кадастралния план на[населено място], м. “Р.” от 1956 г. като са подържали ,че са негови собственици на основание чл.2, ал.3 ЗВСВОНИ , тъй като имота е отчужден без законно основание последователно с различни негови части през периода от 1953 г. до 1963 г. и претендираната площ е незастроена ,т.е. съществува реално до размерите при които е отчуждена.Установено е за отчуждените части с изключение за терен от 963 кв.м. наследниците на бившия собственик Д. А. са били обезщетени . По делото е доказано ,че с кадастралния план от 1956 г. е бил заснет имот , собственост на наследниците на Д. А., починал през 1932 г. под № 2506 с площ от 7387 кв.м. С ЗРП № 341 от 1963 г. имота е отреден за жилищно строителство .Въззивният съд подробно е изследвал извършените отчуждавания от имота за площи в общ размер 6 424 кв.м. в периода от 1963 г. до 1967 г. като е безспорно ,че към настоящия момент съществува площ от 963 кв.м./междублоково пространство/ , която е незастроена и върху която е реализирано озеленяване и паркинг.
Въззивният съд съобразявайки се с предявеният иск по чл.108 ЗС е приел за задължително да бъде установена активната легитимация на ищците по реда на пълното и главно доказване , което включва и установяването на правото на собственост на праводателите им. На второ място е посочил , че следва да се установи ,че този имот съществува реално, т.е. от него може да се обособи самостоятелна кадастрална единица .От направеното изследване обаче е стигнал до извода , че точното местонахождение на тази свободна площ не може да бъде определено, поради което не може да се установи съществен елемент от реституцията на имотите по ЗВСВОНИ, които не са отчуждени по съответния ред . Окръжният съд е посочил, че целият имот е бил отчужден по реда на чл. 55а ЗПИНМ и че е проведено мероприятието за което е бил отреден по плана , което освен жилищно зстрояване , включва и алейна мрежа, паркинг и озеленяване. Неопределящо малка част от имота е била отчуждена по чл.39 от ЗПИНМ. Поставеният материално правен въпрос е разгледан в съответствие с практиката на ВКС , поради което не се налага допускане на касационно обжалване на решението.Обсъден е в съответствие с постоянната съдебна практика и процесуалния въпрос за доказателствената сила на официалните документи , съгласно чл.143, ал.1 Г. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 651 от 12.05.2009 г. по гр.д. № 1104 от 2008 г. на Окръжен съд,[населено място] по касационната жалба на А. Д. Ц. и П. Б. А.. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: