О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 786
София, 24.06.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети май…………………………………………..
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 1347/2013 година.
Производство по чл.288 ГПК.
В. К. М. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. С. С. от АК-В., е подал касационна жалба срещу решение № 88 от 08.10.2012 година по гр.д. N 228/2012 година на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 33 от 19.04.2012 г. по гр.д. № 194/2011 г. на Сливенския окръжен съд. С него са уважени искове на П. Д. С. от [населено място] срещу касатора за признаване за установено, че В. К. М. е баща на малолетното дете В. П. Д., на което променя името на В. В. М., род. на 7.10.2009 г. в [населено място], предоставя родителските права на майката и осъжда В. К. М. да заплаща на П. Д. С., като майка и законна представителка на малолетното дете В., месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от 13.04.2010 г. до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването й със законната лихва – искове с правни основания чл.69 СК, чл.70 СК и чл.143 СК. Развити са съображения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.
Ответницата П. Д. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. К. Ц. от АК-С., оспорва касационната жалба с писмен отговор. В него излага съображения за липса на съществени материалноправни въпроси, по които въззивният съд да се е произнесъл в решението си в разрез с практиката на ВКС и съдилищата, както и такива, които да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, на които допълнителни основания се позовава касаторът, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1.”Приетото по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза, с която ответникът не се изключва като вероятен баща на роденото от ищцата дете, представлява ли абсолютно основание за уважаване на иска по чл.69 СК”. 2. „Следва ли да се цени като доказателствено средство при разглеждането на делото събран „снимков материал” представен по същото.” 3. „При определянето на размера на издръжката, съдът следва ли да се съобрази с ниската възраст и нуждите на детето, както и с материалните възможности и на двамата родители и разпределението на издръжката между родителите зависи ли от размера на установените по делото доходи на всеки от тях” и 4. „Следва ли съдът да определи общата сума за издръжка на детето, след като я разпредели между двамата родители съобразно възможностите им”.
Така зададените въпроси освен че са общи и намират отговор в самия закон, не съответстват на данните по делото, както и на решителните мотиви на въззивното решение. Видно от тях искът за бащинство е намерен за основателен както въз основа на приетата ДНК експертиза, така и на всички други доказателства по делото – съдебно – медицинска експертиза, разпит на свидетели и признание на касатора, направено по реда на чл.176 ГПК, че е присъствал при раждането на детето. Снимковият материал не е коментиран в съдебното решение. Размерът на издръжката е съобразен с нуждите на детето и възможностите на лицето, което я дължи, съобразно правилото на чл.142, ал.1 СК. Отговорено и на всички доводи на касатора, свързани с определения размер на издръжката.
В изложението няма и доводи по приложението на допълните основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, а само цифрово посочване на текста. Твърдения и обосновка в тази насока липсват, а това е достатъчно основание да се отклони искането за допускане на обжалването, съобразно приетото в т.1 от ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по т.д. №1/2009 г. ОСГКТК ВКС. При селекцията по чл.280, ал.1 ГПК трябва да се приеме, че не са налице изискванията на закона за допускане на обжалването.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 88 от 08.10.2012 година по гр.д. N 228/2012 година на Бургаския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.