О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№788
гр. София,05.12. 2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети декември през две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 745 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. Г. С., [населено място], против определение № 9822 от 17.05.2012 г. по ч. гр. д. № 15692/2011г. на Софийски градски съд, ГК, IV-Б състав, с което са потвърдени: 1/ разпореждане от 15.03.2011г. за връщане на частната й жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена на 26.10.2010г. въз основа на документ по чл.417, т.5 ГПК и 2/ определение от 15.03.2011г., с което е оставено без уважение искането й по чл.420 ГПК за спиране на незабавното изпълнение на същата заповед за изпълнение, като двата акта са постановени по гр.д. № 41366/2010г. от Софийски районен съд, 24 състав.
Частният жалбоподател иска отмяна на атакуваното акт като неправилен. Излага и съображения, че определението е недопустимо, тъй като с него съдът се произнася по две различни производства – едното по обжалване връщане на частна жалба, а другото – по частна жалба срещу определение, с което е оставено без уважение искането по чл.420 ГПК за спиране на изпълнение по заповед за незабавно изпълнение, издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК. Допълнителни аргументи за недопустимостта на акта се извеждат и от твърдението, че автомобил с посочените в заповедта за изпълнение данни не съществува, поради което същата е нищожна. Поддържа се, че въззивният съд е изложил съждения, но не и мотиви защо не възприема като убедителни, представените от частната жалбоподателка доказателства.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл. 274, ал.3 ГПК е посочено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като формулираният въпрос от значение за развитие на правото и правилното прилагане на закона е дали при хипотеза на чл. 417, т. 5 ГПК особеният залог следва да е в полза на лизингодателя или може да е в полза на трето лице.
Ответникът по частната касационна жалба, [фирма], [населено място], поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. В случай, че частната жалба се разгледа по същество, се иска потвърждаване на атакуваното определение, като правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба в частта, с която се обжалва определението на Софийски градски съд за потвърждаване на определението на районния съд, с което се оставя без уважение искането по чл.420 ГПК за спиране на незабавното изпълнение на заповедта за изпълнение по чл.417, т.5 ГПК, е процесуално недопустима, тъй като е насочена към неподлежащ на касационно обжалване акт.
Обжалваното въззивно определение, с което се потвърждава отказ по чл.420 от ГПК за спиране на изпълнение по заповед за незабавно изпълнение, издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК, не е от категорията на очертаните в чл.274, ал.3 ГПК съдебните актове, подлежащи на касационен контрол. С него не се дава разрешение по същество на заповедното производство и не се прегражда развитието му. Определението е относимо единствено към изпълнение на вземането, посочено в заповедта за изпълнение. Уредбата за спиране на изпълнението по чл.420, ал.2 от ГПК е аналогична на тази по чл.250 ГПК /отм./, поради което даденото в т.6 на ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК разрешение не е загубило сила.
Посочването в диспозитива на въззивното определение, че то подлежи на обжалване в тази част пред ВКС, не придава суспензивен и деволутивен ефект на подадената частна жалба. Въззивното определение, като необжалваемо в тази част, е влязло в сила на датата на постановяването му. Доколкото тази необжалваемост само се констатира от ВКС, настоящото определение, като непреграждащо по-нататъшното развитие на делото, не подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Предвид изложеното, в посочената част, с която се обжалва потвърждаването от Софийски градски съд на определението от 15.03.2011г. на районния съд, с което е оставено без уважение искането по чл.420 ГПК за спиране на незабавното изпълнение на заповедта за изпълнение по чл.417, т.5 ГПК, частната касационна жалба е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.
В частта, с която се обжалва потвърждаването от Софийски градски съд на разпореждането на Софийски районен съд, с което е върната частна жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение на заповед за изпълнение по чл.417, т.5 ГПК по същото дело, частната касационна жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Не може да бъде споделено становището на частната жалбоподателка, че произнасяне от въззивния съд в един акт по две частни жалби, с различен предмет, които са постъпили срещу разпореждания, постановени от първоинстанционния съд по едно и също дело, обуславя евентуална недопустимост на въззивното определение. Доколкото атакуваните пред въззивната инстанция актове на първоинстанционния съд /определение и разпореждане/ са постановени по едно и също дело и с оглед вида си, подлежат на обжалване по един и същи ред /за разпорежданията се прилагат разпоредбите за обжалваемост на определенията- чл. 279 ГПК/ и при обжалването им се постановява един и същ по вид съдебен акт- определение, не съществува процесуална пречка произнасянето на въззивния съд по частните жалби да бъде обективирано в един съдебен акт, какъвто е настоящият случай.
За да потвърди първоинстанционното разпореждане, с което е върната частната жалба, въззивният съд е приел, че частният жалбоподател, въпреки указанията на районния съд, не е отстранил в дадения му срок констатираната нередовност на частната жалба – невнасяне на държавна такса в размер на 15 лева и непредставяне на вносния документ за таксата, поради което е направен извод за правилно прилагане от районния съд на последиците на чл.275, ал.2, вр. чл.262, ал.2, т. 2 ГПК.
Поставеният от частният жалбоподател въпрос дали при издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.5 ГПК особеният залог следва да е в полза на лизингодателя или може да е в полза на трето лице, не е значим за изхода на спора относно редовността на частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение. Софийски градски съд е мотивирал акта си в тази част единствено с неизпълнение от страна на жалбоподателката на дадените й от съда указания за отстраняване на порока на частната жалба по чл.261, т.4 вр. чл.275, ал.1 ГПК.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че по отношение на поставения от частния касатор въпрос не е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол – въпросът да е обусловил изхода на делото. Ето защо, предвид указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, не следва да се обсъжда и релевираната допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от С. Г. С., [населено място], частна касационна жалба, в частта, с която се обжалва определението № 9822 от 17.05.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 15692/2011г. от Софийски градски съд, в частта му, в която се потвърждава определение от 15.03.2011г. на Софийски районния съд по гр.д. № 41366/2010г., с което се оставя без уважение искането на С. С. по чл.420 ГПК за спиране на незабавното изпълнение на заповед за изпълнение по чл.417, т.5 ГПК.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 9822 от 17.05.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 15692/2011г. от Софийски градски съд, в частта, в която се потвърждава разпореждането от 15.03.2011г. на Софийски районен съд по гр.дело № 41366/2010г., с което е върната частна жалба на С. С. срещу разпореждане за незабавно изпълнение на заповед за изпълнение по чл.417, т.5 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.