О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 793
гр. София, 19.06. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1371 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. К. М. срещу решение от 06.06.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 7414/2011 г. на Софийския градски съд. С него, като е потвърдено в обжалваната му част решение № І-32-19/11.03.2010 г. по гр. дело № 511/2009 г. на Софийския районен съд, е признато за установено, на основание чл. 415, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК и с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че жалбоподателката дължи на [фирма] сумата 8 106.33 лв., представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода месец ноември 2006 г. – месец април 2008 г. за топлоснабдяван имот, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] ведно със законната лихва, считано от 09.06.2008 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 1 045.69 лв., представляваща обезщетение за забава през периода 01.01.2007 г. – 26.09.2008 г.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение.
Ответниците по касационната жалба – ищецът [фирма] и третото лице – помагач на ищеца – [фирма] не са подали отговори на жалбата в срока за това.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателката, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните четири правни (два материалноправни и два процесуалноправни) въпроса, а именно: 1) дали след приемането на решение на общото събрание на етажните собственици за упълномощаване на лице, което от името на собствениците в етажната собственост да сключи договор с трето лице, е годно да обвърже собственик с този договор, който не е присъствал на това общо събрание, не е положил подпис върху протокола от общото събрание, а подписът, положен на мястото, където същият е следвало да подпише, е поставено от друго лице, различно от този собственик; 2) правните действия, които са извършени от лице без представителна власт за сключването на договор, могат ли да обвържат мнимо представлявания, ако същият не е изявил воля, за да потвърди тези действия по реда на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД; 3) може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля или въобще не ги кредитира; и 4) следва ли съдът, след като не е била изяснена в пълнота фактическата обстановка по делото, по свой почин да назначи допълнителна експертиза, с която напълно да се изяснят всички релевантни към спора факти и обстоятелства. По отношение на първия правен въпрос жалбоподателката поддържа наличие на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като излага съображения, че този правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По отношение на останалите три правни въпроса жалбоподателката сочи допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като в тази връзка сочи и представя конкретни актове на ВС и ВКС, и излага съображения, че тези правни въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, след обсъждане на доказателствата по делото, е достигнал до следните правни изводи: Предвид безспорното между страните обстоятелство, че жалбоподателката е собственик на процесния топлоснабдяван имот, съдът е приел, че тя е потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, както и че продажбата на топлинна енергия по правоотношението й с ищеца [фирма] се осъществява съгласно общите условия на същото, които са влезли в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Въззивният съд е приел за неоснователни доводите на жалбоподателката, че поради липса на положен от нея подпис върху протокол от 30.08.2002 г. на общото събрание на процесната етажна собственост (което е установено със заключение на съдебно-графическата експертиза по делото), липсвало валидно упълномощаване на Й. Л. да сключи договор с третото лице – помагач по делото [фирма], поради което липсвало и валидно правоотношение между жалбоподателката и ищеца [фирма]. В тази връзка са изложени съображения, че в случая е налице валидно упълномощаване, обвързващо и жалбоподателката, поради което и сключеният с [фирма] договор е валиден, тъй като съгласно чл. 4, ал. 2 от ПУРНЕС (отм.), общото събрание на етажната собственост взема решение при кворум ? от собствениците и с мнозинство от гласовете на присъстващите, а в случая е взето такова решение. В тази връзка са приети за неоснователни и доводите на жалбоподателката за липса на потвърждаване от нейна страна по реда на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, тъй като упълномощаването – при наличие на кворум и мнозинство, е било валидно, респ. – сключеният между упълномощеното лице Й. Л. и третото лице – помагач [фирма], договор е породил своите правни последици, включително по отношение на жалбоподателката.
Предвид приетите по делото заключения на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертиза, въззивният съд е приел, че през процесния период в процесния имот на жалбоподателката реално е било потребено съответното количество топлинна енергия, чиято стойност се равнява на процесната главница от 8 106.33 лв. (отчитайки и изравнителните сметки за периода), както и че лихвата върху тази главница за процесния по акцесорния иск период се равнява на процесната сума 1 045.69 лв. Въззивният съд е намерил за неоснователно и възражението на жалбоподателката, че от съдебно-техническата експертиза не се доказвало реално потребеното количество топлинна енергия в процесния имот. В тази връзка са изложени съображения, че действително вещото лице е изследвало само представените по делото писмени доказателства, като не е посетило на място процесния имот и не е направило оглед на същия, но причината за това е, че жалбоподателката не е осъществила контакт с вещото лице, поради което то е нямало възможност да изследва обекта на място; а също така – при направеното оспорване на заключението му, по делото е била допусната тричленна съдебно-техническа експертиза със задачите на едноличната и с изричното указание вещите лица да посетят обекта и да направят съответните проверки, но в указания й срок за внасяне на депозита жалбоподателката е бездействала, поради което тричленната експертиза е била заличена. С оглед това, въззивният съд е приел, че единствената причина за възпрепятстване огледа на процесния обект на място е процесуалното поведение на жалбоподателката, поради което на основание чл. 161 от ГПК е приел за доказани фактите, относно които тя е създала пречки за извършване на съдебно-техническата експертиза и отчитане на място на реално потребеното количество енергия в процесния имот; респ. – приел е че количеството потребена от жалбоподателката топлинна енергия и начинът на ценообразуването й са установени от приетите по делото експертизи.
Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, дадени с т. 1 от същото ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, представляващ общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, следва да е разрешен в обжалваното въззивно решение и да е обусловил правните изводи на съда, следва да е и от значение за изхода спора по делото. В случая и четирите правни въпроса, изведени от страна на жлабоподателката, не са обуславящи решаващите правни изводи на въззивния съд, поради което не са и от значение за изхода на спора по делото. Съображенията за това са следните:
Първите два – материланоправни въпроса, формулирани от страна на жалбоподателката, имат отношение единствено към договора между етажната собственост и третото лице – помагач [фирма] (фирмата за дялово разпределение), но нямат отношение към съществуването на правоотношението между жалбоподателката-ответница – потребител на топлинна енергия, в качеството й на собственик на процесния топлоснабдяван имот, и ищеца [фирма]. Както е приел и въззивният съд в мотивите към обжалваното решение, това продажбено правоотношение е регламентирано от общите условия на [фирма] (които са влезли в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите), а не от договора между етажната собственост и [фирма] (фирмата за дялово разпределение), който е от значение само за отчитането на потребената топлинна енергия, респ. – само за размера на процесните задължения на жалбоподателката към ищеца [фирма], но не и за тяхното съществуване.
Размерът на тези процесни задължения, както стана ясно, въззивният съд е установил от приетите по делото заключения на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертиза, като единствено процесуалното поведение на жалбоподателката е станало причина вещото лице да не извърши оглед на процесния имот, при който да установи реалния му отпляем обем и да провери начина на отчитане на топлинната енергия, респ. – и да вземе предвид това в заключението си; както и да не бъде изслушана допуснатата тричленна съдебно-техническа експертиза, за която жалбоподателката не е внесла депозит в определения от съда срок. С оглед на това, въззивният съд е приложил спрямо жалбоподателката и неблагоприятните процесуалноправни последици по чл. 161 от ГПК, във връзка с което в изложението няма формулиран правен въпрос.
Предвид изложеното, първите два – материалноправни и последният (четвърти) – процесуалноправен въпроси, изведени от жалбоподателката, очевидно не са във връзка и от значение за формирането на посочените по-горе решаващи правни изводи на въззивния съд, че между жалбоподателката и ищеца [фирма] съществува продажбено правоотношение и че задълженията по него на жалбоподателката за процесния период са в установените от вещите лица размери.
Третият по ред в изложението на жалбоподателката, също процесуалноправен въпрос, също не е обуславящ тези решаващи правни изводи на въззивния съд и не е от значение за изхода на спора по делото. Жалбоподателката свързва този правен въпрос с оплакванията си, че въззивният съд не взел предвид и не обсъдил следното: че жалбоподателката не била подписала представеното по делото заявление-декларация за откриване на индивидуална партида съобразно общите условия (като този подпис не е оспорен своевременно по делото); че взел предвид заключението на съдебно-техническата експертиза, която не извършила проверка на място и не измерила кубатурата на процесния имот; че не изследвал въпроса, че начислените на жалбоподателката суми реално представлявали ? от сумата за потребена енергия на целия вход, а отопляемият обем на жилището й бил по-малко от 1/3 от общия отопляем обем към общия топломер; че методът на изчисление на топлоенергията не отговарял на параметрите на процесния имот; дали ищецът следвало да извършва самостоятелно дялово разпределение, при положение, че жалбоподателката не е подписала протокола на общото събрание на етажната собственост и не била подписала заявлението-декларация за откриване на индивидуална партида; че съгласно Нар. № 16-334/06.04.2007 г., когато жилището не разполага с топломери към всеки радиатор, топлинната енергия следва да се изчисли съгласно показанията на водомера за гореща вода. Всички тези оплаквания, по своята същност съставляват касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство по чл. 288 от ГПК. Освен това, засегнатите от тези оплаквания въпроси, както вече беше посочено, са без значение за изхода на спора по делото, предвид приетото от въззивния съд, че жалбоподателката е в продажбено правоотношение с ищеца, тъй като е собственик на процесния топлоснабден имот, както и че предвид процесуалното й поведение са приложени последиците на чл. 161 от ГПК и са възприети експертните заключения по делото относно размерите на процесните задължения.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателката общи основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението от 06.06.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 7414/2011 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.