О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№799
София, 30.12.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 691 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Е. ”Л”, гр. Т. чрез процесуалния й пълномощник, срещу въззивно решение № 190 от 06.04.2009 г. по в. гр. д. № 997/2008 г. на Плевенски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 144/24.10.2008 г. по гр. д. № 6/2008г. на Районен съд гр. Л., с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за присъждане на обезщетение за ползване на движими вещи за посочен период от време от Е. ”Г”, гр. Л..
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост /чл. 281, т. 3 ГПК/.
Касаторът в изложение по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочил, че според него основания за допускане на касационно обжалване съставлява необсъждане на доказателствата по делото, които са били събрани от съдилищата по съществото на делото /писмени и гласни/, както и признаването на част от исковата претенция от страна на ответника. Сочи, че постановяването от ВКС на правилно решение по настоящия казус е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба не е изразил становище по допускането и основателността й.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Касаторът не сочи кой е конкретния материалноправен или процесуален въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в разрез с константната практика на ВКС или въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка.
От изложението би могло да се извлече единствено позоваване на процесуалноправен въпрос, свързан с преценка на събраните доказателства /чл. 188, ал. 1 ГПК (отм)./ и за необоснованост, но подобно твърдение не може да се разглежда в производството по чл. 288 ГПК, тъй като то е въведено като основание за касационно обжалване, но само по себе си не е основание за допускане на обжалване по приложно поле, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съобразно което с обжалваното решение следва въззивният съд да се е произнесъл по такъв материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е едновременно от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
По изложените съображения, не са налице основания за допускане касационно обжалване по приложно поле на постановеното от Плевенски окръжен съд въззивно решение, тъй като бланкетното посочване на текста на чл. 280, ал. 1 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд за проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 190/ 06.04.2009 г. по в. гр. д. № 997/2008 г. на Плевенски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: