Определение №800 от по гр. дело №856/856 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

      О          П         Р         Е          Д         Е         Л         Е         Н         И          Е
 
                                   №                         800
 
                                    ГР. София, 09.07.2009 г.
 
 
                        Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 3.07.09 г. в състав:
 
                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
                                                           ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ  ИВАНОВА
                                                                                   ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
 като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №856/09 г.,
намира следното:
 
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на В. а. – София, срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд /АС/ по гр.д. № 2056/08 г., с което са уважени предявените от А. Г. и С. Г. срещу касатора искове по чл.49 от ЗЗД – на ищците са присъдени по 30 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка Ц, ведно със законната лихва от 21.03.00 г. и сторените деловодни разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се позовава на т.3 /материалноправният въпрос за отговорността на лечебното заведение като възложител на работата на медицинските специалисти за вредите причинени при и по повод възложената им работа, обусловен от доказано противоправно и виновно тяхно поведение е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото/.
За да уважи предявените искове въззивният съд е приел, че лекарите, лекували починалата Цв. Г. , не са предприели своевременно всички необходими действия за диагностициране на причината за бързо влошаващото се след планова операция на вени на подбедрицата състояние на пациентката Поставената първоначално неправилна диагноза”алергичен контактен дерматит” и приложените във връзка с нея медикаменти са довели до чувствително забавяне в лечението на пациентката, страдаща в действителност от постоперативна вътреболнична инфекция / стрептококов сепсис/. Последната е диагностицирана късно – около седмица след първоначалните оплаквания, поради което и въпреки ампутацията на крайника овладяването й се оказало невъзможно и болната починала. Ищците като нейни низходящи понесли тежко смъртта й, настъпила на сравнително млада възраст – 53 г. и при мъчителни за нея и близките й обстоятелства. При отчитането им АС е определил обезщетения за понесената болка и страдание в посочения размер.
Поставените от касатора материалноправен и процесуален въпроси налице ли е доказано противоправно поведение на медицинския персонал, лекувал болната /като обуславящо гаранционно обезпечителната отговорност на възложителя на работата, при която са настъпили вредите по чл.49 от ЗЗД/ са от значение за точното прилагане на закона. Те обаче са разрешени в съответствие с трайната и установена практика на ВКС: доказателствата по делото за причините, довели до смъртта на Цв. Г. в болницата на ответника, след извършена там операция, са обсъдени поотделно и в съвкупността им / съгл. чл.188 от ГПК, отм. и практиката по прилагането му/. Въз основа на тях са формирани обосновани изводи за липса на дължимото, съответно на състоянието на болната лечение и грижа за нея. Лекарите са имали възможност и средства да диагностицират навреме заболяването й, въпреки нетипчното му развитие, но не са предприели всички необходими мерки и в резултат на неадекватно лечение за продължителен / около седмица/ при развитието на инфекцията период, тя достигнала степен, в която овладяването й станало невъзможно и довела до смъртта на болната.
За вредите, настъпили по описания начин, при и по повод възложената на медицинския персонал работа, ответната ВМА носи отговорност на осн. чл.49 от ЗЗД, както е приел и въззивният съд. Казусът не разкрива особености извън типичните при ангажиране на гаранционно обезпечителната отговорност на възложителя; затова и при липса на конкретна аргументация в жалбата на значението му за развитието на правото не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд по гр.д. №2056/08 г. от 5.03.09 г.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
 

Оценете статията

Вашият коментар