1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 802
ГР. С., 22.06.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 21.06.2011 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №319/11 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Г. Г. срещу въззивното решение на Окръжен съд Плевен /ОС/ по гр.д. №1044/10 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение е отхвърлен искът на касатора срешу [община] с пр. осн. чл.106, ал.3 от ЗДСл.- за сумата от 11 811 лв., претендирана като разлика между максималното обезщетение от 20 заплати при прекратяване на служебното правоотношение поради пенсиониране и заплатеното на ищеца от 9 заплати, колкото са прослужените му години на държавна служба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 и 3 от ГПК. Намира, че материалноправният въпрос за съдържанието и съотношението на понятията ”прослужени години на държавна служба” по чл.106, ал.3 от ЗДСл., според броя на които се определя обезщетението при пенсиониране и „служебен стаж” по пар.2 от ПЗР на ЗДСл., към който се приравнява и трудовият стаж, придобит до влизане на закона в сила, се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че прослужени на държавна служба по чл.106, ал.3 от ЗДСл. са годините, през които дължавният служител е изпълнявал задължения по служебно правоотношение, създадено при действието на ЗДСл. Понятието е различно от „служебен стаж” по см. на пар.2 от ПЗР на ЗДСл., използвано от законодателя за конкретни и изрични хипотези, при които друг стаж се приравнява на служебен или служебният се счита за юридически и осигурителен.
Въпросът наистина е решаван противоречиво, видно от представените съдебни решения, постановени по реда на ГПК, отм. Противоречието обаче е отстранено и практиката – уеднаквена с тълкувателна по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК. В няколко решения на ВКС по чл.290 от ГПК – по гр.д. №1618/09 г. и №531/09 г. на трето г.о. и гр.д.№1231/10 г. на четвърто г.о., които са по тълкуване на закона и са приравнени на задължителната практика по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК – ТР №1/10 г., въпросът се решава безпротиворечиво така, както е решен от въззивния съд.
Въззивното решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК по поставения въпрос, поради което не са налице сочените от касатора основания по т.2 и 3 от с.р. за допускане на обжалването. Затова ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение по гр.д. №1044/10 г. от 16.12.10 г. на Окръжен съд Плевен.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: