Определение №813 от по ч.пр. дело №229/229 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О  П   Р   Е   Д   Е   Л    Е   Н    И    Е  
           
                                                                       № 813
 
                                               София   10.07.2009 години
 
                                                           В   ИМЕТО  НА  НАРОДА
 
             Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми юли през две хиляди и девета година в състав :
 
                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
                                                                       ЧЛЕНОВЕ:     МАРИЯ ИВАНОВА  
                                                                                               ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 872 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
            Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от П. И. Х. и М. Н. Х.-двамата от гр. В.,чрез процесуалния им представител – адвокат Ш против решение № 33 от 25.02.2009г.по в.гр.д. № 1 по описа за 2009г. на Варненски апелативен съд,с което е оставено в сила решение № 903 от 25.07.2008г. по гр.д. № 329/2006г.на Окръжен съд Варна и са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава общо на нормата на чл.280 ал.1 от ГПК,без да сочи конкретно някое от посочените в нея три основания. Въпросът,който поставя е свързан с това-дали ищците са загубили качеството си на кредитор по смисъла на чл.135 от ЗЗД, във връзка със сключения между тях и първия ответник предварителен договор за продажба на недвижими имот, след погасяването по давност на правото им да искат сключване на окончателен договор.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил подробен отговор от ответната страна,с които се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният съд,като е взел пред вид,че към момента на постановяване на първоинстанционното решение- е налице влязло в сила решение, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД по отношение на процесния имот,е приел,че ищците нямат вземане срещу първия ответник,което да предхожда сделката между двамата ответници и че последната сделка не ги уврежда,поради което е отхвърлил предявения иск по чл.135 от ЗЗД. В мотивите си е посочил и че облигационната връзка между страните по сключения предварителен договор се изчерпва със задължението /вече погасено по давност/за прехвърляне на собствеността върху имота. Последиците от неизпълнението на договора,са последици по закон и могат да бъдат реализирани в отделно производство.
В този смисъл поставения от касаторите въпрос за това дали – те са запазили качеството си на кредитор по смисъла на чл.135 от ЗЗД по сключения между тях и първия ответник предварителен договор,независимо от погасяването по давност на задължението за прехвърляне на собствеността върху имота – е от значение за решаване но делото,но не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, не е решаван противоречиво от съдилищата и не е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото,по следните съображения :
За да бъде основателен иска по чл.135 от ЗЗД следва да са налице следните три предпоставки: 1. Действително възникнало и непрекратено вземане, 2вреждане на кредитора/намаляване на имуществото на длъжника,с което се цели затрудняване удовлетворяването на кредитора/ и 3. Знание за увреждането по време на извършване на действието. Липсата на една от така изброените комулативни предпоставки –води до неоснователност на иска.
В случая –не е налице първата предпоставка,тъй като във връзка със сключения между П. И. Х. и М. Н. Х.-от една страна и „Г”Е. гр. В.,представлявано от управителя С. предварителен договор за продажба на недвижими имот, в производство по чл.19 ал.3 от ЗЗД, съдът с влязло в сила решение е приел, че правото да се иска да бъде обявен предварителния договор за окончателен е погасено по давност, поради което и е отхвърлил иска по чл.19 ал.3 от ЗЗД. При това положение, за касаторите не е налице вземане, което да бъде обезпечено по реда на чл.135 от ЗЗД. Тезата им,че по силата на сключения предварителен договор –те са придобили освен вече погасеното право да искат обявяването му за окончателен,още и правото да получат двойния размер на уговорения задатък-при неизпълнение на условията от страна на продавача, както и правото са претендират обезщетение за вреди и пропуснати ползи от неизпълнението на договора, не се споделя от настоящият съдебен състав, доколкото в предявената от тях искова молба,въз основа на която е образувано настоящето производство- те са обосновали предявения иск по чл.135 от ЗЗД само с правото си за обявяване на предварителния договор за окончателен. Това е вземането,чиято защита са поискали с предявения от тях иск по чл.135 от ЗЗД. В исковата молба не се заявявани, и в хода на съдебното производство /в първата и във въззивната инстанции/ не са навеждани твърдения и не са събирани доказателства за установяване на други нарушени права, различни от правото да се иска обявяване на предварителния договор за окончателен. За първи път- в жалбата пред касационната инстанция се въвеждат подобни твърдения – за заплащане на неустойка, за връщане на капаро, за обезщетения за вреди или пропуснати ползи. Освен това-липсва каквато и да е индивидуализация и прецизиране на евентуалните други права,на които се основават касаторите във връзка с подписания предварителен договор от 1.06.1999г. В теорията и практиката няма спор,че правото по чл.135 от ЗЗД не е абсолютно,а е относително. По своята същност то е вид обезпечение спрямо длъжницитепражнява се спрямо длъжника и третото лице,с което той е договарял, но винаги е свързано с установяване на конкретно по вид, размер и основание действително възникнало и непрекратено вземане.
С оглед на изложеното,тъй като не се представят доказателства,че спорът е разрешен в противоречие с практика на ВКС,тъй като не се касае за въпроси, които са решавани от съдилищата противоречиво и тъй като не се налага отстраняване на противоречивата съдебна практика /което се разбира под точно прилагане на закона/ и не е налице непълнота на закона, и не се налага тълкуване на закона, което да доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и не се налага съдилищата да изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго/за да се обоснове развитие на правото/, настоящият съдебен състав намира,че не е налице нито едно от основанията по чл.280 ал.1 от ГПК,поради което и не може да бъде допуснато касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 33 от 25.02.2009г. по в.гр.д. № 1 по описа за 2009г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
 
ЧЛЕНОВЕ:1.
 
2.
 

Оценете статията

Вашият коментар