Определение №817 от по ч.пр. дело №8/8 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
                                      
 
                             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
№. 817
 
                                       София..30.12.2009 г.
 
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети декември   две хиляди и девета  година в състав:
 
                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА  ВЪРБАНОВА
                                               ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ  ЕФРЕМОВА
                                                                                 EМИЛИЯ  ВАСИЛЕВА
 
изслуша докладваното от председателя /съдия/  Татяна  Върбанова
т.дело №  808/2009година
 
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. Т. от гр. С., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 178 от 10.06.2009 г. по гр.д. № 1122/2009 г. на Софийски градски съд, ІV-Д състав, с което е оставено в сила решение № 105 от 06.11.2008 г. по гр.д № 27979/2007 г. на Софийски районен съд, 69 състав за отхвърляне на предявен срещу „Д” А. частичен иск по чл.208, ал.1 КЗ за сумата 9 000 лева- част от застрахователно обезщетение в общ размер 40 600 лв.по договор за имуществено застраховане.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Твърди, че нормата на чл.202, ал.1, изр.2 от Кодекса за застраховането, даваща право на застрахователя да прекрати договора при неплащане на цялата разсрочена вноска, е неприложима при частично неплащане на вноската, тъй като това би довело до разширително тълкуване на закона. Независимо от поддържането на тези доводи и в производството пред въззивната инстанция, според касатора те не са преценени от решаващия състав. От друга страна счита, че неправилно не е приложена разпоредбата на чл.87, ал.4 ЗЗД, предвид обстоятелството, че неплатената част от последната премия по застрахователния договор е 460 лв., а разликата до пълния размер от 2 253 лв. е надлежно заплатена, което сочи на незначителност на неиздължената част. По съображения в жалбата се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд, или решаване на спора по същество като се уважи изцяло иска, с произтичащите правни последици.
В приложението по чл.284, ал.3 т.1 ГПК към касационната жалба се съдържа изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на решението, квалифицирани от касатора по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Счита, че съдът не е обсъдил всички основания и доводи на жалбоподателя за отмяна на първоинстанционното решение, с което е допуснато нарушение на ППВС № 7/1965 г., както и съществено нарушение на чл.188, ал.1, във вр. с чл.211 ГПК/отм./ По отношение на материалноправния въпрос, свързан с приложение на чл.202, ал. 1, изр.2 КЗ при частично неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия, се поддържа, че произнасянето на ВКС по този въпрос е от значение за точното прилагане на закона както и за развитие на правото. Касаторът въвежда твърдения и за допуснато отклонение от задължителната практика на ВКС – ППВС № 3/1979 г. при произнасяне от страна на въззивната инстанция по приложение на чл.87, ал.4 ЗЗД.
Ответникът по касация – „Д” А. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди изводите на първостепенния съд за неоснователност на предявен от В. Т. частичен иск за заплащане на застрахователно обезщетение по чл.208, ал.1 КЗ, решаващият състав е приел, че застрахователното събитие е настъпило след автоматичното разваляне на договора, с неплащане на част от последната вноска от застрахователната премия и изтичане на предвидения в общите условия 15-дневен срок след падежа на вноската – 06.06.2007 г. Противозаконното отнемане на лекия автомобил, собственост на ищеца, е настъпило след 24.00 часа на посочената дата и затова то не ангажира отговорността на застрахователя, поради което неоснователно се претендира и застрахователното обезщетение.
Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия приема, че формулираният от касатора материалноправен въпрос, свързан с възможността застрахователят да упражни правото си за прекратяване на договора по чл.202, ал.1, изр.2 от Кодекса за застраховането при неплащане само на част от разсрочена вноска от застрахователната премия/ в случая от последната вноска/ е значим за изхода на делото. Това обуславя наличието на основната предпоставка по ал.1 на чл.280 ГПК за допускане на касационно разглеждане на делото.
Основателни са и доводите на касатора, че поставеният материалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Действително, както е прието и във влязлото в сила определение № 440 от 01.07.2009 г. по т.д. № 238/2009 г. на І т.о. на ВКС, в нормата на чл.202 ал.1 КЗ ясно е уредено правото на застрахователя да прекрати застрахователното правоотношение при неизпълнение задължението на застрахования да плати дължима вноска от разсрочената застрахователна премия. Същевременно нормата съдържа неяснота по въпроса за надлежно упражняване това право на застрахователя при неплащане само на част от разсрочена вноска, а от друга страна не е налице трайно тълкуване по приложението на закона в посочения смисъл, което обуславя приложното поле на касационното обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
По останалите формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси, доводите на касатора всъщност касаят инвокираните с жалбата касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, поради което следва да се разгледат едва при касационната проверка на въззивното решение, съгласно чл.290, ал.2 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 178 от 10.06.2009 г. по гр.д. № 1122/2009 г. на Софийски градски съд, ІV-Д състав.
УКАЗВА на касатора – В. Г. Т. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 180/сто и осемдесет/ лева, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и в същия срок да представи по делото платежно нареждане. При неизпълнение на указанията, касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС, за насрочване на делото за разглеждане на жалбата.
Определението е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top