2
Определение по ч.т.д.№ 806/2011 год. на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№819
София, 01.12.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д. № 806 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК вр.чл.229 ал.1 т.4 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма] срещу Определение № 1598 от 03.09.2011 год. по ч.гр.д.№ 2712/2011 год. на Софийски апелативен съд. С него, произнасяйки се по частната жалба на [фирма], въззивният съд е потвърдил определението от 21.04.2011 год. по т.д.№ 1568/2010 год. на Софийския градски съд с което е спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК производството по делото до приключването на спора по гр.д.№ 2134/2009 год. на Софийски градски съд.
Съдилищата са обосновали тезата си с това, че искът по делото от 2009 год. е за установяване дължимостта на вземането на [фирма], легитимиращо го като кредитор в производството по чл.135 ЗЗД, което е предмет на настоящия спор. Съдилищата са посочили, че няма пречка качеството „кредитор” да бъде установено и в рамките на производството по П. иск, но доколкото се касае за едно и също вземане по двете дела, приели са, че установяването му по делото от 2009 год. би преклудирало същия спор по П. иск.
Искането на [фирма] за касиране на определението се основава на твърдението за неправилна преценка относно преюдициалността на спора по другото дело.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК срещу определение, което прегражда развитието на спора и по отношение на него намира приложение чл.274 ал.3 т.1 ГПК. При преценката относно допускането на касационно обжалване, съдебният състав взе предвид следното:
Допустимостта на касационния контрол [фирма] основава на хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 е т.3 ГПК. формулировка относно това, кой е същественият правен въпрос по който се е произнесъл въззивния съд и който да е в противоречие със задължителна или константна практика на ВС или ВКС.
В изложението по чл.274 ал.3 вр.чл.280 ал.1 ГПК се съдържа позоваването правен въпрос, формулиран така: „Процесуалноправния въпрос дали настоящето производство следва да бъде спряно до решаване на другото дело, чийто предмет е осъдителен иск основаващ се на правата на ищеца, които права легитимират последния и в настоящето производство е основна част от предмета на спора и категорично има определящо значение при формиране решаващата воля на САС”.
Липсва формулиран правен въпрос, съобразно изискванията на чл.280 ал.1 ГПК и разясненията в т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК и такъв въпрос не може да бъде изведен от изложението, което съставлява вариант на касационната жалба и съдържа доводи по същество. Приложеното определение по ч.гр.д.№ 2424/2002 год. с с което състав на САС се е произнесъл по частна жалба срещу определение по чл.182 ал.1 б.”г” ГПК съдържа аргументи по конкретния спор с който е бил сезиран. Само по себе си то не материализира противоречива практика, а и противоречието следва да бъде при произнасянето по правния въпрос, какъвто в случая липсва. Поради това и липсва предмет по който произнасянето на ВКС би допринесло за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 1598 от 03.09.2011 год. по ч.гр.д.№ 2712/2011 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.