О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
Гр.София, 11.02.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 779 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Е” О. , гр. Е. срещу решение № 517/29.05.2009г., постановено по гр.д. № 1697/2007г. от Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 19.07.2007г. по гр.д. № 208/2007г. на Софийския окръжен съд за осъждане на “Е”О. да заплати на М. П. К. сумата от 12400 лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по договори за правна помощ, 248 лв. разноски по гражданско дело и 293 лв. разноски по изпълнително дело, предвид полученото от М. К. по изпълнителното дело вземане на С. “Г” от “Е”О. по две търговски продажби на горива по фактури от 28.12.2005г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от въззивния съд по материалноправен въпрос при наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК.
Ответникът М. К. , гр. С. оспорва касационната жалба и претендира заплащането на разноските за настоящото производство.
Ответникът С. “Г” /л./, гр. Х. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и съдържа приложение по чл.284 ГПК.
Неоснователни са възражения на ответницата за недопустимост на жалбата. Същата е подписана от пълномощник на касатора с приложено към делото пълномощно, който е адвокати е приподписал жалбата съгласно чл.284, ал.2 ГПК. Твърдението, че упълномощителят е загубил качеството си на управител на дружеството – касатор е недоказано, предвид на удостоверението за извършените вписвания по партидата на юридическото лице.
За да постанови обжалваното решение въззивният Софийски апелативен съд е приел, че между “Е”О. и С. “Г” са съществували търговски отношения, вкл. по фактурите, предмет на спора. Налице са били двустранни счетоводни записвания при двете дружества за съществуващо задължение на “Е” О. в размер на 69380 лв., като ищцата М би могла да се удовлетвори при събиране на това вземане за задължението на събирателното дружество към нея в размер на 12400 лв. по издадения й изпълнителен лист.
В касационната жалба е поставен материалноправен въпрос, формулиран така: Между “Е”О. и С. “Г” има ли сключени търговски сделки. Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдържа възпроизвеждане и интерпретация на събраните по делото доказателства, както и оплаквания за необоснованост на въззивния акт. Приложени са решения на окръжни и апелативен съдилища, но без отбелязване дали актовете са влезли в сила.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС на база на изложените от касатора твърдения и доводи в приложението към жалбата по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Касаторът в настоящото производство не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с императивна норма или с трайно установила се съдебна практика, както и не е аргументирал значението на изложените в жалбата твърдения за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Бланкетното посочване на текста на чл.280, ал.1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не фактите по конкретния спор.
Изложените от касатора оплаквания в жалбата не биха могли да се определят като твърдения за произнасяне по съществени правни въпроси, както и същите не са обвързани с аргументация за противоречивост със съдебна практика или за значимост за развитието на правната наука. Доводите за неправилност на въззивното решение не подлежат на преценка по реда на чл.288 от ГПК.
По тези съображения настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия намира, че касационното обжалване не следва да се допуска.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответницата К разноски за настоящото производство в размер на 150 лв. по договор от 19.07.09г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 517/29.05.2009г., постановено по гр.д. № 1697/2007г. от Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА “Е” О. , гр. Е., ул.”Г” № 2, да заплати на М. П. К., гр. С., бул.”Г” № 32, вх. Б, ап.33, сумата от 150 лв. /Сто и петдесет лв./ – разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.