О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
София, 14.11.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември две хиляди и осма година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№3169 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №5 от 15.02.08г. по гр.д. №345/07г. Софийският апелативен съд е оставил в сила решението от 28.06.07г. по гр.д. №885/06г. на Врачанския окръжен съд, в частта, с която С. А. Д. е бил осъден да заплати на Х. К. М. от гр. В. на основание чл.45 от ЗЗД сумата 2000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ексцес на травматично увреждане, настъпило при ПТП от 1998г., ведно със законната лихва от 28.12.04г. до окончателно изплащане на сумата.
Въззивният съд е приел, че при настъпилото на 13.11.98г. ПТП, ищцата е получила множество травматични увреждания – раздробено счупване на дясна раменна кост, счупване в дясна колянна става, контузия на главата и разкъсване на черния дроб. За тези увреждания тя е получила застрахователно обезщетение, поради което е направила отказ от предявения иск срещу прекия причинител на вредите. След 2004г. обаче, състоянието и се е влошило, тя е получила нови оплаквания, като с ЕР на ТЕЛК №6205/28.12.04г. и е призната 76% трайна загуба на работоспособността, с основно заболяване „остеоартрозис и сродни състояния”, без данни за първоначално определена група инвалидност към момента на травматичното увреждане. Това заболяване представлява ексцес на травматичното увреждане, настъпило е след прекратяване на производството по предходното дело и не е било предвидимо към този момент, поради което не е било взето предвид при първоначалното обезщетяване на ищцата. Артрозните изменения са се получили в резултат на несрастване на раменната кост и вътре-ставното счупване в колянната става, необратими са и водят до трайно ограничение на движенията и до нови непрекъснати болки и страдания, както и до значително ограничаване на работоспособността и. Съдът е приел, че искът е основателен до размер на сумата от 2000лв., като не е погасен по давност, тъй като влошаването на състоянието е с начало 24.12.04г., когато е издадено ЕР на ТЕЛК, а искът е предявен на 06.11.06г., в рамките на тригодишния срок.
Касационна жалба срещу това решение е подал С. А. Д.. В нея е изложил оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, както и за материална незаконосъобразност на обжалваното решение. Поддържа се, че неправилният извод на съда за наличие на ексцес се дължи на пренебрегване възрастовите промени в организма на пострадалата; че не е отчетено приетото в Постановление на ВС №4/75г. за необходимостта да се прецени дали влошаването на здравословното състояние е предвидено при определяне на размера на обезщетението от самото увреждане; че е неправилен изводът на съда за началния момент на погасителната давност. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК жалбоподателят е посочил, че изводът на съда за наличието на ексцес на трамватичното увреждане е направен в противоречие с приетото в решение 126/10.12.84г. на ОСГК на ВС на НРБ – че ексцес е налице само при определена по-висока степен на нетрудоспособност. На следващо място – обжалваното решение противоречало на задължителната практика на ВС – Постановление №4/75г., съгласно което правото на допълнително обезщетение при влошаване на здравословното състояние възниква само ако е установена по категоричен начин причинната връзка с първоначалното увреждане, и то при условие, че при присъждане на първоначалното обезщетение не е била предвидена възможността за такова влошаване на състоянието. В противоречие с решение №603 от 20.02.80г. по гр.д. №2754/79г. на І ГО на ВС съдът приел, че искът не е погасен по давност. Обжалваното решение противоречало и на приетото в решение №4024 от 23.11.59г. по гр.д. №8373/59г. на І ГО на ВС.
Ответникът в производството – Х. К. М. от гр. В. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, намира, че не са налице сочените от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
По първия съществен материалноправен въпрос, който се поставя с касационната жалба – дали правилно е прието наличието на ексцес на травматичното увреждане, не е налице противоречива практика на съдилищата. Соченото от касатора решение 126/10.12.84г. на ОСГК на ВС гласи, че след като на пострадалия с ІІІ група инвалидност е определена втора група поради влошаване на състоянието му, за него възниква вземане, което представлява разлика между обезщетението, определено при втора група инвалидност и това, определено при трета група. С това решение по никакъв начин не се поставя като условие за признаването на ексцес наличието на решение на ТЕЛК за определяне на по-висока група инвалидност. От конкретния случай, разгледан с това решение, не може да се изведе принцип, който да важи при всички случаи на влошаване на здравословното състояние след първоначалното увреждане. Ексцес може да има и в случаите, при които едва с влошаването на състоянието се стигне до определяне от ТЕЛК на грипа инвалидност или процент неработоспособност, както е в настоящия случай. Освен това – дори и в съдебния процес да се установи с медицинска експертиза, че е налице ексцес, без да има ЕР на ТЕЛК, съдът следва да признае това ново основание за ангажиране на отговорността за причинени вреди, тъй като законът не поставя като условие за тази отговорност наличието на ЕР на ТЕЛК. Ето защо по този въпрос обжалваното въззивно решение не противоречи на посоченото решение на ОСГК на ВС – т.е. – не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
По втория съществен материалноправен въпрос отново няма противоречие със задължителната практика на ВКС – Постановление на Пленума на ВС №4 от 30.10.75г. В т.10 на това Постановление е посочено, че ново обезщетение за влошаване на здравословното състояние може да се присъди само ако това влошаване е в причинна връзка с първоначалното увреждане и ако влошаването не е било предвидено и съобразено. Въззивният съд в обжалваното решение е отчел тази принципна постановка и е изследвал както наличието на причинна връзка между настъпилите артрозни изменения в ставите на ищцата и предходното травматично увреждане, получено при ПТП, така и въпроса дали влошаването на състоянието е могло да бъде предвидено и отчетено при определяне на първоначалното обезщетение за неимуществени вреди. За да присъди обезщетение за новите болки и страдания, причинени от това заболяване, въззивният съд е приел, че то е резултат от несрастването на раменната кост и вътре-ставното счупване в колянната става – т.е. – че е налице причинна връзка с първоначалната травма, както и че заболяването е настъпило след първоначалното увреждане и не е било предвидимо към този момент и не е било взето предвид при определяне на първоначалното обезщетение. Спазени са задължителните указания, дадени с посоченото Постановление №4/75г., поради което не е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
По третия въпрос – за началния срок на погасителната давност, също не е налице твърдението за противоречива практика на съдилищата. Решение №603 от 20.02.80г. по гр.д. №2754/79г. на І ГО на ВС, на което се е позовал касаторът, се занимава с въпроса от кой момент тече погасителната давност за предявяване на иска за неимуществени вреди при инвалидизиране – от датата на ЕР на ТЕЛК или от датата на инвалидизирането, посочена в това решение. Съдът е приел, че меродавна е датата на самото ЕР на ТЕЛК, с което се признава инвалидизилането, а не посочената в него предходна дата, от когато е възникнало това инвалидизиране. В настоящия случай при определяне на началния момент на погасителната давност въззивният съд също е приел датата на ЕР на ТЕЛК от 28.12.04г. и спрямо тази дата е приел, че искът не е бил погасен по давност към момента на предявяване на исковата молба – 08.02.06г. Другото решение на ВС, на което се е позовал касаторът – №4024 от 23.11.59г. по гр.д. №8373/59г. на І ГО на ВС, разглежда началния срок на погасителната давност от самото увреждане, а не от ексцеса му и следователно – то е по различен случай и не може да бъде основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. В решението е прието, че при травматично увреждане, получено при злополука, погасителната давност тече от датата на злополуката, когато реално са се проявили вредите, а не от по-късната дата на инвалидизирането. Само по изключение, когато вредите са се появили по-късно от злополуката, давността започва да тече от по-късния момент. В настоящия случай се претендират не вредите от злополуката, а от настъпилото впоследствие влошаване на състоянието, констатирано с посоченото ЕР на ТЕЛК. Случаят е различен, не е налице противоречие между приетото в обжалваното решение на САС и посоченото решение на ВС, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №5 от 15.02.08г. по гр.д. №345/07г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: