О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 842
София, 16.07.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1597 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на “Е” ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. С., представлявано от изпълнителния директор Х, чрез юрисконсулт София Д. , против въззивното решение без номер от 22 май 2009 г., постановено по в.гр.д. № 2* по описа на Софийския градски съд за 2006 г., с което е отменено решение без номер и дата от 2006 г., постановено по гр.д. № 40 по описа на районния съд в гр. С. за 2005 г. в частта му по отхвърления иск на Д. Р. Е. по чл. 225 ал. 1 КТ до размера от 1363,23 лева и в тази част касаторът е осъден да заплати сумата на Е. , а в останалата част първоинстанционното решение е оставено в сила.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, защото съдът не е обсъдил представеното щатно разписание с отбелязана дата от 21 април 2003 г., действащо до 4 ноември 2004 г., като съпоставката между двете води до извода, че е извършено съкращение на две щатни бройки за длъжността “оператор”; съдът не е обсъдил приложения № 1 и 4 към протокол № 2 и затова неправилно приема, че е извършен подбор само между операторите от трите цеха в производствената база. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл в нарушение на практиката на ВКС, отразена в ТР № 1 от 4 януари 2001 г. на ОСГТК по въпроса за необходимостта въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства за релевантите за спора факти и обстоятелства, както и доводите на касатора по спора. Необсъждането на въззивния съд се е изразило в липса на преценка на представеното в съдебно заседание четливо копие на щатно разписание с отразена дата 21 април 2003 г., което е довело до неправилния извод, че не може да се установи периода на време, за който щатното разписание е действало, за да могат да се сравнят неговите показатели с тези на новото щатно разписание; липса на преценка на приложение № 4, поради което съдът прави необоснован извод, че подборът не е извършен между всички служители, заемащи длъжността в четирите цеха.
Ответникът Д. Р. Е. от гр. С., не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че при съпоставка на представените по делото щатно разписание без дата и щатното разписание в сила от 4 ноември 2004 г., се установява разлика в броя на щатните бройки за длъжността на ищеца, но поради липсата на дата на първото щатно разписание, не може да се установи периода от време, за който то се отнася, за да могат неговите показатели да се сравнят с предвиденото ново щатно разписание, поради което не е доказано извършването на съкращение в щата; комисията по подбора е посочила, че извършва подбор между служители на длъжност “оператор” в три от цеховете, без подбор на операторите в цел “Л”, без да посочи в какво се изразява спецификата на работата на последните, нито се представя доказателство за такава работа и след като подборът не е извършен между всички лица на еднаква длъжност, само на това основание подборът е незаконосъобразен.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Поставеният процесуалноправен въпрос по задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и да даде отговор на доводите на страните, е значим за всеки спор. В разглеждания случай този въпрос също е основополагащ, но не е разрешен от въззивния съд в нарушение на задължителната съдебна практика. Въззивният съд, както впрочем се сочи и в самата касационна жалба, е обсъдил цитираните от касатора доказателства, но не е възприел тезата на касатора относно фактите, които те установяват. Това оплакване по естеството си е такова по чл. 281 т. 3 ГПК за неправилност на въззивното решение и не обосновава причина за допускане на атакуваното решение до касационен контрол. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че касаторът не може да претендира необсъждане на щатно разписание с отбелязана дата от 21 април 2003 г., защото простото отразяване на посочената дата в долната част на страниците на представеното в съдебно заседание щатното разписание не установява утвърждаването на щатното разписание на тази дата.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение без номер от 22 май 2009 г., постановено по в.гр.д. № 2* по описа на Софийския градски съд за 2006 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: