О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 845
София, 08.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 18 юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева дело № 1866/2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от пълномощника й адв. Л. Д., срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд, № 355 от 30.10.2012г. по в.гр.д. № 583/2012г., с което е отменено решението на Благоевградския районен съд, № 3941 от 19.01.2012г. по гр.д. № 2652/2011г., и вместо него с въззивното решение е признато за установено между страните съществуването на трудово правоотношение за длъжността „Управител на Агенция Б.”, признато е за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение на Р. Г. Д. за същата длъжност, ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението работа и му е присъдено обезщетение за оставането без работа след уволнението.
Ответникът по касация Р. Г. Д. от [населено място] в представения писмен отговор от пълномощника му адв. Ю. Д. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отмени като незаконно прекратяването на трудовия договор на Р. Г. Д. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие, въззивният съд е приел, че не са били налице съвпадащи насрещни волеизявления за прекратяване на съществуващото трудово правоотношение. Между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало на 01.03.2009г. въз основа на подписан трудов договор № 74 от същата дата, който е надлежно регистриран пред ТД на НАП. Липсват доказателства за друг допълнителен договор, сключен между страните в изискуемата от закона форма за действителност. Не е установено страните да са подписвали друг писмен договор с дата 26.02.2009г. и очевидно ако такъв е бил подготвян, то той е съставлявал проект за сключения по-късно трудов договор. Подписаното между страните споразумение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие обаче визира трудов договор № 74/26.02.2009г. Т.е. насрещните волеизявления не са били съвпадащи относно съдържанието на постигнатото съглашение за прекратяване на договора по взаимно съгласие.
Касаторът [фирма] моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото на въпроса „следва ли да се приеме, че са налице съвпадащи насрещни волеизявления на страните за прекратяване на съществуващо трудово правоотношение и има ли валидно прекратяване по смисъла на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ в случаите, когато съществува едно трудово правоотношение между страните, но вследствие допусната техническа грешка служителят си е мислел, че се прекратява друго трудово правоотношение, основано на несъществуващ договор с друга дата”.
ВКС намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поставеният въпрос е свързан с тълкуване на волята на страните, изразена в споразумението по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Наличието или липсата на грешка в предмета при сключването между страните на споразумението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие не е правен, а фактически въпрос. Отговорът му е в зависимост от конкретната фактическа обстановка по делото и изисква анализ на събраните по делото писмени доказателства и свидетелските показания. Материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства – т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд. Ответникът по касация претендира разноски по делото, но не е представил доказателства за направени разноски. В приложеното копие от договор за правна защита и съдействие е отразено, че е договорено възнаграждение 950 лв., но не е отразено да е платено нито в брой, нито по сметка, поради което разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд, № 355 от 30.10.2012г. по в.гр.д. № 583/2012г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: