3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 846
С. 24.06.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 27 май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1011/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на двете страни по делото.
Ищцата Е. Л. Х. от [населено място] чрез пълномощника си адв. В. Х. обжалва въззивното решение на Софийски градски съд, ВК, ІІ-Б отд., от 07.10.2013г. по в.гр.д. № 3966/2013г. в частта, с която е потвърдено решението на Софийски районен съд, 76 с-в, от 3.12.2012г. по гр.д. № 40042/2012г. в частта, с която е отхвърлен искът й по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за сумата 1038,75лв.
Ответникът [фирма] [населено място] чрез пълномощника си юрисконсулт П. В. обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените от Е. Х. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявените от Е. Х. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е приел, че използваното от работодателя основание за уволнение изисква заповедта за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ да съдържа мотиви, в които да се посочат обективни факти от действителността, релевантни към основанието и обосноваващи извода за липса на качества. Само в рамките на тези мотиви съдът може да прецени законността на уволнението, дали те са относими към състава на нормата и да се потвърждават в хода на съдебното дирене. В процесната заповед са изложени конкретни качества, които липсват на Е. Х., за да изпълнява ефективно трудовите си задължения. В тежест на работодателя е да докаже обективното състояние на липса на посочените качества у ищцата, че липсата им се отразява върху ефективното изпълнение на възложената й работа, както и че това е трайно и обективно състояние, което не може да бъде преодоляно. Представените писмени доказателства, посочени като разпечатки от документооборота, не могат да установят, че на ищцата й липсват описаните в заповедта качества. За липса на качества не може да се направи извод и от показанията на св. Н., която установява, че Х. е допускала технически грешки при изготвянето на протоколи от заседания на съвета на директорите и от общи събрания на дружеството, но свидетелката няма впечатления от цялата работа на ищцата и изпълнението на други възложения задачи, освен тези свързани със съгласуване на протоколи. Необходимо е липсата на качества да обхваща цялостната трудова дейност на работника или служителя, за да може да се направи извод за неефективно изпълнение на възложената работа. Допускането на технически грешки, в работата от Х. може да се приеме за липса на прецизност, но това не означава, че в цялостната й трудова дейност прецизността е отсъствала.
Относно претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ съдът е приел, че същата е основателна за целия исков период за сумата 5619, 36 лв., но поради направено от ответника възражение за прихващане с изплатено от него обезщетение по чл .220, ал. 1 КТ в размер на 2528, 71лв., искът е основателен за сумата 3090,65лв. Решението на районния съд в частта по осъдителния иск обаче е обжалвано само до размер от 2051, 90 лв., поради което на Е. Х. следва да се присъди още сумата от 1013,15 лв.
1. По касационната жалба на ищцата:
Изложението на касатора Е. Х. съдържа оплаквания за погрешно възприемане от въззивния съд на посочения във въззивната жалба обжалваем интерес като общата претендирана сума, над която съдът не може да присъди обезщетение. М. или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 КТ не е формулиран.
ВКС намира, че касационната жалба и изложението към нея имат характер на искане за допълване на въззивното решение, поради което делото следва да се върне на въззивния съд за произнасяне по реда на чл. 250 ГПК в тази част.
2. По касационната жалба на ответника:
К. [фирма] счита, че изводите на въззивния съд за незаконност на уволнението се основават на констатация, че заповедта за уволнение не е мотивирана. В тази връзка е и поставеният материалноправен въпрос – „трябва ли в заповедта за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ да се изписват всички прояви на липса на качества при положение, че се касае за едно трайно състояние на некачествено и след срока изпълнение на трудовите задължения”.
ВКС намира, че така формулираният въпрос не е от значение за решаването на делото, тъй като въззивният съд е приел оспорената заповед за уволнение за достатъчно мотивирана и е разгледал спора по същество. Както бе посочено по-горе уволнението е отменено като незаконно не на формално основание поради липса на мотиви на заповедта, а поради това, че събраните по делото доказателства не установяват наличието на основанието за уволнение „липса на качества за ефективно изпълнение на работата”.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ВК, ІІ-Б отд., от 07.10.2013г. по в.гр.д. № 3966/2013г.
Делото да се върне на въззивния съд за произнасяне по реда на чл. 250 ГПК на искането на Е. Л. Х. за допълване на решението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: Членове: