3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
гр. София, 18.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на седемнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 4665/2018 г.
Производството по чл. 274, ал. 2 ГПК е образувано по частна жалба с вх. № 9649/09.11.2018 г. на Б. Д. Б. срещу определение № 505 от 29.10.2018 г. по ч. гр. дело № 3749/2018 г. на ВКС /Върховен касационен съд/, състав на IV г.о.
ВКС, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
С цитираното определение е върната подадената от Б. Б. частна касационна жалба вх. № 7582/01.10.2018 г. против определение № 405 от 21.09.2018 г. по ч. гр. дело № 453/2018 г. на П. /Пловдивски апелативен съд/. Съставът на ВКС е констатирал неотстраняване в срок на допуснатите от жалбоподателя нередовности, а именно непредставяне на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В мотивите е посочено, че въпреки дадените от администриращия съд подробни указания, връчени на Б. Б. на 04.10.2018 г., последният с молбата си от 09.10.2018 г. не е представил мотивирано изложение на основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и жалбата му не е приподписана от адвокат.
При проверка законосъобразността на определението настоящата инстанция не констатира нарушение на закона.
Определението, предмет на обжалване пред предходния състав на ВКС е въззивно определение, постановено в производство по освобождаване от такси и разноски на основание чл. 83 , ал. 2 ГПК, което е от категорията съдебни постановления по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК / в този смисъл са и разясненията в т. І от ТР № 5/2015 от 12.07.2018 г. по т. дело № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС /, подлежащи на касационен контрол по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Същата разпоредба предвижда разглеждане по същество на частната жалба, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, т.е. при допускане касационно обжалване на въззивното определение по реда на чл. 288 ГПК / уредба приложима както е отразено и в определението на предходния състав на ВКС, съгласно чл. 278, ал. 4 ГПК /. По изискването за прилагане към частната касационна жалба на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК касационният съд упражнява служебно контрол за редовност на подадената жалба. Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е процесуална предпоставка за провеждането на производство по чл. 288 ГПК, от категорията на абсолютните процесуални предпоставки. В производството по чл. 285 ГПК, вр. чл. 275, ал. 2 ГПК администриращият жалбата въззивен съд е дал указания за отстраняване нередовностите на частната касационна жалба с разпореждане № 1095 от 02.10.2018 г., връчено на 04.10.2018 г., които са били частично изпълнени / представени са копия от диплома за висше образование и удостоверение за правоспособност, с оглед изискването на чл. 284, ал. 2, пр. последно ГПК за прилагане на удостоверение за юридическа правоспособност /. От съдържанието на молба вх. № 7847/09.10.2018 г. се установява, че частният жалбоподател не е поставил правни въпроси, произтичащи от решаващите мотиви на въззивния съд и съставляващи общи основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и не е мотивирал допълнителни предпоставки за допускане на касационен контрол. В цитираната молба, както и в предхождащата я частна касационна жалба са обективирани общи разсъждения относно „материалния интерес по в.ч.гр. дело № 453/2018 г.“ и постановения правен резултат от въззивния съд, които не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Страната не е съобразила разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС относно предпоставките за допускане на касационно обжалване и съответно не е изготвила изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Доводите й в цитираните молба, частна касационна жалба и частна жалба, последната против определението на ВКС, за отстраняване на нередовностите на частна касационна жалба с вх. № 7582/01.10.2018 г. са необосновани, тъй като не се подкрепят от данните по делото, а останалите твърдения за наличието на предпоставки по чл. 83, ал. 2 ГПК, за освобождаване от държавна такса в производството пред ПОС са неотносими към процесуалноправния спор, с който е сезиран настоящият състав на ВКС, имащ за предмет единствено редовността на сезирането на касационната инстанция. Проверката за редовността на сезирането на касационния съд предхожда преценката относно наличието на основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. При отсъствието на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, каквато се констатира в настоящия случай, поради липсата на общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, касационната жалба е нередовна и подлежи на връщане на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Затова твърденията за нищожност и процесуална недопустимост на въззивното определение, както и за очевидната му неправилност не могат да се разглеждат в настоящето производство. Следва да се приеме, че обжалваното определение е правилно, поради което трябва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 505 от 29.10.2018 г. по ч. гр. дело № 3749/2018 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, състав на четвърто отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: