О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
С. 27.02.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 7612 по описа за 2013 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от [фирма] [населено място], Р. К. Т., М. С. М. и И. И. С. – всички от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Т. против въззивно решение № ІV- 1 от 2.10.13г. по в.гр.д.№ 1369 по описа за 2013г. на Бургаски окръжен съд, с което е частично отменено решение № 727 от 26.04.13г. по гр.д.№ 32840/12г. на РС Бургас досежно иска с правно основание чл.128 от КТ за разликата над 3 750 лв. до уважения в обжалваното решение размер от 5 130лв.,т.е. за 1 380лв., представляващи неизплатено трудово възнаграж-дение за периода м.август 2009г.-м.юли 2011г., както и в частта за сборната мораторна лихва в размера над 553.79лв. до определения от районния съд в обжалваното решение размер от 700.64лв., т.е. за сумата от 146.85лв., като в отменените части е постановено друго решение от въззивния съд, с което те са отхвърлени.Решението на районния съд е потвърдено в останалата част досежно уважените искове с правно основание чл.224 от КТ,предявен за сумата от 914.40лв. обезщетение за 80 дни неизполван платен годишен отпуск за периода 2007г.-2011г. и по чл.262 от КТ, предявен за сумата от 1 243лв. възнаграждение за извънреден труд за 2010г.и 2011г.,ведно със законната лихва, като са присъдени следващите се разноски.
К. се позовава на основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК – противоречие на постановения въззивен акт с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения № 254 от 14.07.11г.по гр.д.№ 569/10г.на ІV г.о. и № 186 от 9.07.12г. по гр.д. № 1871/10г.на ІVг.о. на ВКС по следните три въпроса, които касаят уважените искове по чл.224 от КТ и чл.262 от КТ: 1. Как се разпределя доказателствената тежест при оспорване на частен документ, 2. Може ли въззивния съд да приеме в хипотеза на чл.266 ал.3 от ГПК непредставено пред първата инстанция писмено доказателство /”тетрадка за ежедневен инструктаж”/ без твърдение за допуснати проце-суални нарушения и 3.Каква е доказателствената тежест на дадени по реда на чл.176 от ГПК от ответника /в случая И. Г./ обяснения, касаещи представено писмено доказателство /като се има пред вид същата тетрадка за ежедневен инструктаж/ за установяване полагане на извънреден труд.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват допустимостта и основателността й. Допустимостта се оспорва както с оглед цената на иска на част от предявените искове на основание чл.280 ал.2 от ГПК, така и поради липса на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:
Подадената касационна жалба е частично недопустима на основание чл.280 ал.2 от ГПК досежно исковете с правно основание чл.224 и чл.262 от КТ. Това е така, защото съгласно цитираната норма не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. При обективно съединяване на искове /какъвто е настоящия случай/ – предмет на преценка е всеки отделен иск. Исковете по чл.224 и по чл.262 от КТ са за парични вземания и тяхната цена /съгласно чл.69 ал.1 т.1 от ГПК/ е търсената сума, т.е. в случая тя възлиза съответно на 914.40лв. и 1 243лв. Тъй като паричната оценка на предмета на делото по тези искове е под 5 000лв. касационното обжалване е недопустимо и в тази част образуваното производство следва да бъде прекратено.
Касационното обжалване на въззивня акт е допустимо единствено в частта му,касаеща предявения иск с правно основание чл.128 от КТ. Във връзка с него обаче – като общо основание за допустимост, по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК- не е поставен конкретен въпрос, във връзка с който да се прецени дали е налице посоченото от касатора специално основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Горепосочените, поставени от касатора въпроси, касаят единствено искове с правно основание чл.224 и чл.262 от ГПК /които са уважени от съдилищата/, по които касационното обжалаване е недопустимо. Липсата на поставен конкретен материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода на спора /в допустимата съобразно чл.280 ал.2 от ГПК до касационен контрол част/ – пред вид дадените разяснения в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, изключва възможността да се допусне до касационен контрол на обжалвания въззивен акт. Тъй като поставените от касатора въпроси определят рамките, в които ВКС селектира жалбите, а касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Мотивират от изложеното, Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима подадената от касационна жалба от от [фирма] [населено място], Р. К. Т., М. С. М. и И. И. С. – всички от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Т. против въззивно решение № ІV- 1 от 2.10.13г. по в.гр.д.№ 1369 по описа за 2013г. на Бургаски окръжен съд в ЧАСТТА досежно исковете с правно основание чл. .224 и чл.262 от КТ и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 7612 по описа за 2013г.на Върховен касационен съд в тази част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІV- 1 от 2.10.13г. по в.гр.д.№ 1369 по описа за 2013г. на Бургаски окръжен съд в останалата част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО само в частта за прекратяване на производството подлежи на обжалване в седемдневен срок от съобщението, с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :