О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
София 21.01.2010г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 19 януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело №1694/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П. И. от гр. В., подадена от пълномощника му адв. Д, срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, І с-в, № 348 от 21.04.2009г. по в.гр.д. № 2300/2008г. с което е обезсилено решението на Врачанския окръжен съд от 15.08.2008г. по гр.д. № 826/2007г. и делото е върнато за ново разглеждане.
Ответникът по жалбата О. О. не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е разгледал непредявени искове. Приел е, че фактическите твърдения в исковата молба обосновават правна квалификация по чл. 228 във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 82, ал. 1 ЗЗД, а не по чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД. В исковата молба се твърди, че ищецът е бил в договорни правоотношения с ответника по делото О. гр. О., като договорът за наем е прекратен неправомерно от наемодателя. Противозаконните действия на кмета на общината са посочени дотолкова, доколкото касаят противоправните действия по прекратяване на договора за наем, а не като самостоятелно основание за ангажиране на отговорността на ответника. Като е разгледал претенцията на деликтно, а не на договорно основание, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което налага обезсилването му и връщане на делото за ново разглеждане.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът С. П. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК и моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Въз основа на съображенията в представеното изложение може да се формулира материалноправният въпрос за правната квалификация на предявения иск. Прилага ППВС № 7/59г., ППВС № 7/58,г., ППВС № 17/63г., ППВС № 9/66г., ТР № 54/86г., ППВС № 1879г., решение № 1* г.о. на ВС, решение № 750/92г. на ІV г.о. на ВС и решение 0 983/86г. на ІV г.о. на ВС.
Върховният касационен съд намира, че не са налице критериите за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, тъй като не се констатира противоречие на въззивното решение със задължителна практика на ВС и ВКС, нито противоречиво решаване от съдилищата на въпроса за правната квалификация на иск, заявен с фактически твърдения, сходни с тези в исковата молба на касатора. Приложената съдебна практика е по прилагането на чл. 45 и 49 ЗЗД. С постановленията са дадени указания по някои въпроси за отговорността при непозволено увреждане, а решенията са по конкретни казуси, при които е ангажирана отговорността или са отхвърлени претенции срещу медицински персонал, министерство на правосъдието като работодател на нотариус и отговорността на предприятие към негов работник, възникнала преди влизане в сила на КТ.
Не е налице и критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като разглеждането на делото не би допринесло за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика. В съответствие с трайно установената съдебна практика въззивният съд е определил правното основание на иска въз основа на фактическите твърдения в исковата молба за наличие на договор за наем между страните и претърпени вреди от неправомерното му прекратяване.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, І с-в, № 348 от 21.04.2009г. по в.гр.д. № 2300/2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: