5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№88
С., 18.03.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. по ч.гр.д. № 1279 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 9443/23.08.2013 г., уточнена с частна касационна жалба вх. № 2218/24.02.2014 г. на Х. Т. Р. против определение № 1929 от 12.08.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 2976 по описа за 2013 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8-ви състав, с което е потвърдено разпореждане от 19.06.2013 г. по гр.д. № 856/2013 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-8 състав за връщане на исковата молба вх. № 6112/21.01.2013 г. и прекратяване производството, образувано по претенциите на Х. Т. Р..
Исковата молба на Х. Т. Р. е подадена против Върховен административен съд за заплащане обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000 лв. вследствие на опит за дестабилизиране доверението му в българския съд и в правосъдието Относими към претендираното обезщетение са твърденията, че вредите са причинени поради липса на отговор на три писма, съдържащи молби и жалби за замяна на служебен адвокат, назначен по адм. д. № 3488/2011 г., който противоправно се самоотвел след решаване на делото на първа инстанция, но по една от молбите му е образувано адм.д. № 7677/2012 г. на ВАС по ЗПП, което е било решено без неговото призоваване и без да му се осигури правен помощник и то въпреки, че не е завеждано дело по ЗПП, поради което с жалба до Председателя на ВАС, доставена на 7.11.2012 г. е поискал да бъде анулирано адм. д. № 7677/2012 г. и да му бъде осигурен незабавно правен помощник, който да приподпише жалбата му до ВАС и допълнението към нея и делото, което е разгледано от А. през м.февруари 2011 г., да бъде насрочена пред ВАС и решено преди края на текущата 2012-та г., като в никакъв случай не се възлага на съдебния състав, образувал и решил адм.д. № 7677/2012 г. на ВАС /ако дотогава този съдебен състав все още не е изгонен позорно от Съда/. С отговор по повод разпореждане на съда от 17.12.2012 г. Х. Р. е уточнил, че вредите му произтичат от това, че състав на ВАС е образувал от негово име административно дело по копие от негово писмо до САК, което в никакъв случай не е жалба, като делото е образувано и решено по процесуално недопустим начин умишлено противоправно без да бъде уведомен за образуването и призован за съдебно заседание и е решено в негова вреда, включително и за това, че не бил представил необходимите документи за осигуряване на правна помощ, което е умишлено невярно твърдение. С разпореждане от 18.02.2013 г. СГС /след като делото е било изпратено по подсъдност от Административен съд-София град/ е указал на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба, като посочи конкретния съдебен акт, от който твърди да са произтекли вредите, като посочи ясно и изчерпателно кой съд е постановил акта, на коя дата е постановен този съдебен акт и кой е номерът на делото, по което е бил постановен, както и да отстрани нередовностите на искането си за предоставяне на правна помощ, като представи актуална декларация за материално и гражданско състояние, както и други доказателства /по негова преценка/, които да подкрепят основателността на искането му за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на безплатна правна помощ. С отговор от 28.02.2013 г. Х. Р. е представил отново копия от приложените към исковата молба документ за получавана пенсия от 5.02.2010 г., експертно решение на ТЕЛК от 13.07.2009 г. и декларация от 29.11.2912 г. и е уточнил, че не разполага със съдебен акт, в който да е посочено от какво са произлезли вредите, поради което не може да го посочи, както и че СГС е длъжен да обедини исковете му за установяването на противоправните действия на МВР, описани в делото и паричния му иск за обезщетение за нанесените му от описаните противоправни действия вреди в едно дело и е изложил доводи във връзка с практиката на съдилищата в България първо да поставят на страните подали молби за правна помощ, въпроси, някои от които с висока правна сложност и едва след получаването на отговорите от страните, да вземат отношение по молбите за правна помощ, което наложило да телефонира на Председателя на Съюза на юристите демократи в България професор Я. Я., който му отговорил, че съдът има задължението да обедини исковете, както и намерението си да уведоми Европейската комисия за практиката да се изпраща не по надлежния ред и в разрез с чл.39, ал.3 П. „хвърчащи хартийки” вместо надлежно оформени документи, т.е. неподписано и неподпечатано „Разпореждане”. С разпореждане от 25.03.2013 г. СГС е отказал да предостави на Х. Т. Х. правна помощ по гр.д. № 856/2013 г., тъй като на първо място не са изпълнени указанията за предоставяне на актуална декларация за семейното положение, имотното състояние и доходи на ищеца /представените документи датират от ноември 2012 г. и са в ксерокопия/, поради което не може да се осъществи точна преценка на обстоятелствата, които да определят необходимост от предоставяне на безплатна правна помощ, а от друга страна в отговора си от 28.02.2013 г. ищецът очевидно желае да демонтрира завидни правни познания, като отправя предупреждения до съда за детайлно спазване на закона, заплахи с жалби до ЕК и при това заявява, че ползвал консултации от Председателя на Съюза на юристите демократи в България проф. Я. Я., а тези изявления сочат, че той обективно не се нуждае от правна помощ, понеже е достатъчно квалифициран в това отношение. Определението е влязло в сила с потвърждаването му с определение № 1341/13.06.2013 г. по ч.гр.д. № 1609/2013 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, І състав, в което е прието, че от приложените към частната жалба документи се вижда, че страната няма достатъчно средства, но правна помощ не следва да се предоставя, тъй като ищецът не е формулирал допустима претенция, която да отговаря на изискванията на ГПК, а чл.24, т.2 ЗПП забранява да се предоставя правна помощ за такива претенции. След влизане в сила на определението, с което е отказано предоставяне на правна помощ е постановено разпореждане, с което първоинстанционният СГС е върнал исковата молба, поради неотстраняване на нередовностите й и тъй като направените от ищеца фактически твърдения са твърде общи, без логическа свързаност, което не позволява да бъде направен какъвто и да било извод за естеството на предявената претенция. Разпореждането е атакувано с частна жалба вх. № 76839/27.06.2013 г., в която са изложени доводи, че ищецът не е юрист и отговорът му указанията на съда е общ /изложен в „есеистична” форма/, но не е уведомен за определение № 1341/13.06.2013 г. по ч.гр.д. № 1609/2013 г. на Софийски апелативен съд, нито има отговор на жалбата си до председателя на СГС за смяна на съдебния състав І-8, като е уточнил и че не води делото срещу ВАС, макар в основата на иска му да стоят противоправни действия на ВАС. С атакуваното определение № 1929/12.08.2013 г. по ч.гр.д. № 2976/2013 г. САС е потвърдил разпореждането за връщане на исковата молба, като е приел, че правилно е констатирано, че последната е нередовна, дадени са надлежни указания и същите не са били изпълнени.
В частната касационна жалба е налице позоваване на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1. на кой съд принадлежи преценката относно наличието на обстоятелствата, визирани в чл.24, т.1 и т.2 ЗПП, водещи до непредоставяне на правна помощ, в частност преценката относно неоснователност, необоснованост или недопустимост на претенцията?; 2. може ли въззивният съд след като е сезиран с частна жалба да замести пропуска на първоинстанционния съд във връзка с липсата на преценка на предпоставките по чл.24, т.1 и 2 ЗПП досежно исковата претенция и липсата на обосновка на отказа за предоставяне на правна помощ, довел до невъзможност за изпълнение на указанията на съда, свързани с индидуализация на спорното право, която невъзможност е послужила като основание за връщане на исковата молба?; 3. може ли да бъде отказана правна помощ по граждански и административни дела на основания, различни от обстоятелствата по чл.23, ал.3 и предпоставките по чл.24, т.1-3 ЗПП? Връзката между постановените въпроси и процесуалния спор налице ли са предпоставките за връщане на исковата молба е обоснована с тезата, че атакуваното определение е последица от лишаването на страната от правна помощ, довело до невъзможност за изпълнение указанията на съда във връзка с индивидуализацията на спорното право.
Поставените в частната касационна жалба въпроси са насочени изцяло към мотивите за постановяване на определение № 1341/13.06.2013 г. по ч.гр.д. № 1609/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърден отказът на Х. Т. Р. да бъде предоставена правна помощ по гр.д. № 856/2013 г. на Софийски градски съд. Това определение обаче е влязло в сила и дори и да е неправилно, не би могло да бъде отменено при настоящото произнасяне на касациионния съд. Същевременно отговорът на поставените въпроси не би имал значение при преценка нередовна ли е била исковата молба, надлежно ли са дадени указания за отстраняване на нередовностите и изпълнени ли са те, поради което същите се явяват неотносими към настоящия процесуалноправен спор и не могат да обосноват допускане до касационно обжалване на атакуваното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по частна касационна жалба вх. № 9443/23.08.2013 г., уточнена с частна касационна жалба вх. № 2218/24.02.2014 г. на Х. Т. Р. на определение № 1929 от 12.08.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 2976 по описа за 2013 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8-ви състав
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: