О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
[населено място], 03.02.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1508 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Н. М., Р. Николова М., Н. Николова Василева, М. К. Хаджирадева, Мита Николова М. и И. Николова С. срещу решение №288 от 17.02.2015г. по гр.д. №4315/2014г. на Софийски апелативен съд, ГК, 12 състав. С него се потвърждава решение от 24.07.2014г. по гр.д. №8214/2013г. на Софийски градски съд, ГО, І -8 състав в обжалваната част, с която са отхвърлени исковете на В. Н. М., Р. Николова М., Н. Николова Василева и М. К. Хаджирадева, срещу [фирма], [населено място], за обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на Никола М. В. за разликата над присъдените 60 000 лева за всеки от тях до пълния претендиран размер от 120 000 лева, както и исковете на Мита Николова М. и И. Николова С. срещу [фирма], [населено място], за обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на Никола М. В. за разликата над присъдените 40 000 лева за всяка от ищците до пълния претендиран размер от 120 000 лева. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторите считат, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, като не са взети предвид критериите, установени със задължителните разяснения в ППВС №4/1968г. Молят да се отмени въззивното решение и ответникът да бъде осъден да заплати разликите над присъдените суми до пълния претендиран размер на обезщетенията за неимуществени вреди. Претендират и присъждане на разноски.
Ответникът [фирма], [населено място], счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел, че справедливите по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетения за претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на починалия при ПТП Никола М. В. възлизат на 60 000 лева за всеки от ищците В. Н. М., Р. Николова М., Н. Николова Василева и М. К. Хаджирадева, негови деца, съответно на 40 000 лева за неговите дъщери Мита Николова М. и И. Николова С., които не са живели в едно и също населено място със своя баща.
Касаторите са обосновали допустимостта на касационното обжалване по приложно поле, като са поставили следните въпроси: 1. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по справедливост следва ли съдът да се съобрази с нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?; 2. При формиране на изводи относно размера на обезщетението в каква насока следва да бъде оценявано обстоятелството, че не всички ищци са живеели в едно домакинство със загиналия? 3. При формиране на изводи относно размера на обезщетението в каква насока следва да бъде оценявана възрастта на загиналия? 4. При определяне на размера на справедливото обезщетение за търпени болки и страдания съдът следва ли да се съобразява с практиката на другите съдилища?
Поддържа се наличието на допълнителните основания по чл. 280 ал. 1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК по посочените правни въпроси.
Въззивният съд изрично е посочил, че при определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчитат и конкретните икономически условия, както и лимитите на застрахователното обезщетение към датата на ПТП, които не са пряк израз на справедливия размер на обезщетението за конкретното събитие, а размерът им представлява самостоятелен ориентировъчен критерий за справедливо обезщетение. С това съдът е съобразил задължителната практика на ВКС, обективирана в посочените от жалбоподателите решение №83 от 06.07.2009г. по т.д. №795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №1 от 26.03.2012г. по т.д. №299/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №121 от 09.07.2012г. по т.д. №60/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК, в които се приема, че при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с уеднаквената вече практика, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. Наличието на задължителна практика по значимия за делото правен въпрос изключва и основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, доколкото с постановените по чл.290 от ГПК решения на ВКС е установен точният смисъл на приложимите към спора правни норми.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по въпроса дали съдът при определяне на размера на дължимото обезщетение за търпени болки и страдания следва да се съобразява с практиката на другите съдилища. В т.2 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни разяснения по въпроса за това кои съдебни актове съставляват задължителна за съдилищата практика.
Относими към конкретния случай са поставените от касаторите материалноправни въпроси за приложението на принципа за справедливост, въведен в чл.52 от ЗЗД. По отношение на същия са налице и допълнителните предпоставки по т.1 на чл. 280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Даденото от въззивния съд разрешение на правния въпрос за приложение на принципа за справедливост, въведен в чл.52 от ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, противоречи на постоянната практика на ВКС, изразена в задължителното ППВС №4/1968г. Доколкото размерът на присъдените обезщетения за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане не е обусловен единствено от спецификата на отделните факти, относими към определянето му в конкретния случай, а от различно, спрямо даденото в т.11 от ППВС №4/1968г. тълкуване на чл.52 от ЗЗД, то противоречие по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК е налице, поради което искането за допускане на касационно обжалване въз основа на този селективен критерий следва да бъде уважено.
Касаторите са освободени от заплащане на държавна такса по реда на чл. 83 от ГПК, поради което делото следва да се докладва за насрочване в открито заседание без внасяне на такса за разглеждане на касационната жалба.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №288 от 17.02.2015г. по гр.д. №4315/2014г. на Софийски апелативен съд, ГК, 12 състав.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.