О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
Гр. София, 18.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито съдебно заседание на 05.02.2020 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
Ч. т. д. № 2875/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. А. Д., чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 386 от 25.09.2019 г., постановено по ч. т. д. № 544/2019 г. на АС – Пловдив, с което е потвърдено определение № 402/21.06.2019 г. по т. д. № 251/2018 г. по описа на ОС – Пазарджик за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на исковете, предявени против Гаранционен фонд.
В частната жалба се съдържат оплаквания, че определението е неправилно – незаконосъобразно и необосновано. Оспорват се изводите на съда, че е следвало предварително да се подаде заявление пред Фонда, съгласно чл.558 КЗ, която разпоредба страната счита за неприложима в настоящата хипотеза. По подробно изложени съображения се моли обжалваното определение да бъде отменено и да се допусне разглеждането на настоящия иск.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи, че са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса – Следва ли да намери приложение в настоящия случай разпоредбата на чл.558 КЗ, отнасяща се до хипотеза, в която от страна на ГФ се прави плащане за незастраховано МПС при положение, че конкретната ситуация се отнася до заплащането на обезщетение от страна на Гаранционния фонд поради фалит на застрахователя, при който е било застраховано МПС, причинило пътния инцидент, а не поради обстоятелството, че същото не е било застраховано. Твърди се и очевидна неправилност на определението по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК, като в тази връзка се повтарят оплакванията, изложени в частната касационна жалба.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК ответникът по жалбата, чрез процесуален пълномощник, изразява становище, че не са доказани предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК, евентуално – че същата е неоснователна.
За да се произнесе по нея, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – насочена е против подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд, изхожда от легитимирана страна и е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК.
За да достигне до атакувания краен резултат, от фактическа страна съставът на въззивния съд е взел предвид, че исковата молба е постъпила на 16.08.2018 г. и е била насочена срещу ЗК ОЛИМПИК – КЛОН БЪЛГАРИЯ за заплащане на застрахователно обезщетение по ЗГО; Осъществена е пълна двойна размяна на книжа; Ответникът е изразил становище за неоснователност на исковете и е поискал спиране на производството по делото, на основание чл.229 ал.1 т.7 ГПК, с оглед започнало производство по ликвидация на чуждестранния търговец; След размяна на книжата съдът е приел, че исковата молба е предявена срещу неправоспособен ответник и е оставил производството по делото без движение, за насочване на претенциите срещу търговеца, чийто клон е регистриран в РБ; Вместо това ищцата е заявила, че искът следва да се счита предявен срещу съвсем друг субект – Гаранционен фонд, като лице – титуляр на сметка, създадена да гарантира вземания на увредени лица при несъстоятелност на застраховател; След като Фондът е подал отговор на исковата молба със становище за нейната недопустимост, окръжният съд е постановил обжалваното определение, в което се е позовал на чл.558 ал.5 КЗ – че увреденото лице може да търси обезщетение от ГФ по съдебен ред само при определени предпоставки, които в случая не са налице.
От правна страна съставът на въззивния съд е приел, че предвидените в конкретната глава от КЗ, съдържаща нормата на чл.558, ред и правила са относно претенции за плащане на обезщетение от Гаранционния фонд, а в случая се търси плащане от обезпечителния фонд. Правилата за това са определени в чл.568 КЗ. Според тях плащането е обусловено от наличие на влязло в сила решение за обявяване несъстоятелността на застрахователя и изготвяне на списък с приети вземания, след това – оповестяване от страна на Фонда в 15 дневен срок на деня, в който ще се извърши плащането и на съответната банка, като самото плащане следва да бъде осъществено в рамките на 45 дни, считано от датата на тази публикация. Следователно правото да се иска осъждане на ответника ще е обусловено от неизвършване на плащане по предвидения в чл.568 КЗ ред, а подобни условия нито се твърдят, нито се установяват по партидата на клона в ТРРЮЛНЦ.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията на закона за допускане на определението на АС – Пловдив до касационно обжалване, по следните съображения:
Формулираният от частната жалбоподателка правен въпрос няма значение за изхода по делото, каквото се изисква съгласно задължителните указания на т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС по приложението на чл.280 ал.1 ГПК /в редакция преди изменението на закона с ДВ бр.86/2017 г., запазили действието си в тази част/. Според тях, правните въпроси, по които може да се допусне касационно обжалване, следва да бъдат свързани с предмета на спора и да са обусловили решаващата правна воля на съда. В случая нито поставеният въпрос, нито оплакванията в частната жалба са относими към съображенията, въз основа на които съдът е намерил предявения иск за недопустим. Решаващите мотиви в определението са, че нормата на чл.558 ал.5 КЗ, на която се е позовала първата инстанция, не е приложима, но че въпреки това не са налице предпоставки за предявяване на иска срещу Гаранционния фонд, защото плащането на увреденото лице в случай на несъстоятелност на застраховател става по реда на чл.568 КЗ и едва при неговото неспазване би възникнало правото на иск. Не е налице и основанието за достъп до касация по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК, доколкото от текста на обжалвания акт не се установява нито превратно прилагане на закона, нито грубо нарушение на правилата на формалната логика. Доводите в тази насока съставляват единствено основания по чл.281 т.3 ГПК и не подлежат на преценка в селективната фаза на процеса.
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 386 от 25.09.2019 г. по ч. т. д. № 544/2019 г. на АС – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: