4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 890
София,10.10.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 585/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. Ф. Ф. от [населено място] срещу определение № ІІІ-1395 от 30.05.2012 г., постановено по ч. т. д. № 1017/2012 г. на Бургаски окръжен съд. С посоченото определение е оставена без уважение частната жалба на Н. Ф. срещу разпореждане № 10184 от 26.04.2012 г. на Бургаски районен съд, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК – запис на заповед от 17.05.2008 г. с падеж 21.05.2008 г. на стойност 50 000 лв., за сумата 20 000 лв. против длъжника П. Д. Мехремов.
В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон – чл.535 от ТЗ. Наведени са подробни доводи срещу извода на въззивния съд за формална нередовност на представения в заповедното производство запис на заповед поради отсъствие на задължителен реквизит в съдържанието му – изразът “запис на заповед”. Изложени са съображения че липсата на посочения реквизит не лишава менителничния ефект от качеството му на запис на заповед по смисъла на чл.535 ТЗ, предвид използваните в съдържанието на документа равнозначни изрази “на заповедта” /на поемателя/ и “тази заповед”.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с въпросите : 1. Дали ако в текста на документа е поставен израз в такава логическа зависимост с другите думи, че да става категорично ясно, че с този израз се сочи именно процесния запис на заповед, то документът представлява запис на заповед; 2. Ако документът е наименован “запис на заповед”, а в текста два пъти е употребен израза “на заповедта” на поемателя и “тази заповед”, опорочават ли се реквизитите на менителничния ефект. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК като се твърди, че поставените въпроси са решени в отклонение от задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №1/28.12.2005 г. на ОСГК на ВКС, определение № 938/16.12.2010 г. по ч. т. д. № 840/2010 г. на І т. о. и определение № 46/20.01.2009 г. по ч. т. д. № 637/2008 г. на І т. о., и в противоречие с влязлото в сила решение № 93 от 08.06.2008 г. по гр. д. № 16/2008 г. на Пловдивски апелативен съд. Релевирано е и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с аргумент, че произнасянето на въззивния съд по значимите за изхода на делото въпроси е резултат от неправилно приложение на закона.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, намира следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди разпореждането на Бургаски районен съд, с което е отхвърлено подаденото от частния жалбоподател заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК, Бургаски окръжен съд е приел, че представеният със заявлението документ, наименован “запис на заповед”, не е редовен от външна страна и не може да послужи като основание за издаване на исканата заповед за незабавно изпълнение за сумата 20 000 лв. срещу длъжника П. Мехремов. Външната нередовност на документа е обоснована с отсъствието на задължителен реквизит в неговия текст – наименованието “запис на заповед” /чл.535, т.1 ГПК/, и с изричната разпоредба на чл.536, ал.1 ТЗ, отричаща качеството “запис на заповед” на документ, който не съдържа някой от задължителните реквизити по чл.535 ТЗ /извън случаите на чл.535, т.2, т.3 и т.4/. В подкрепа на становището си въззивният съд се е позовал и на задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/28.12.2005 г. на ОСТК на ВКС, че за да е редовен от външна страна, записът на заповед трябва не само да е наименован така, а и да съдържа в текста си израза “запис на заповед”.
Настоящият състав на ВКС, намира, че постановеното от въззивния съд определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Поставените от частния жалбоподател въпроси са формулирани непрецизно, но могат да бъдат уточнени в съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС така : Съставлява ли запис на заповед по смисъла на чл.535 ТЗ и чл.417, т.9 ГПК документ, който е означен със заглавие „запис на заповед”, но в текста си не съдържа аналогичен израз, а заместващи изрази като “тази заповед” и “на заповед” /на поемателя/. Произнасянето на въззивния съд по формулирания правен въпрос е обусловило отхвърлянето на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК, с което е изпълнено общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация.
Независимо от обуславящия характер на въведения правен въпрос, касационното обжалване не може да бъде допуснато поради отсъствие на специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК допълнителни предпоставки.
Отговор на въпроса съставлява ли запис на заповед по смисъла на чл.535 ТЗ документ, който е озаглавен „запис на заповед”, но не съдържа в текста си аналогичен израз, е даден с Тълкувателно решение № 1/28.12.2005 г. на ОСТК на ВКС. Решението има характер на задължителна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и в т.1 от същото е указано ясно и категорично, че : За да е редовен записът на заповед от външна страна, не е достатъчно изразът „запис на заповед” да е посочен само в заглавието или само в текста на документа, а трябва самият документ да се назове „запис на заповед” и в текста му да стои изразът „запис на заповед” и то в такава логическа връзка с другите думи, за да стане ясно, че с този израз се обозначава самият документ „запис на заповед”; Документ, който не съдържа посоченото наименование в своя текст, не е запис на заповед по смисъла на чл.535 ТЗ според чл.536, ал.1 ТЗ. Задължителните указания на Върховния касационен съд по приложение на разпоредбата на чл.535 ТЗ са съобразени от въззивния съд, който е отрекъл външната редовност на представения пред него документ и качеството му на запис на заповед по смисъла на чл.535 ТЗ във вр. с чл.417, т.9 ГПК, след като е констатирал, че в текста на документа не стои изразът “запис на заповед”. Съобразяването на задължителната практика по релевантния за изхода на делото правен въпрос изключва достъпа до касационен контрол на първото сочено основание – чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател за осъществяване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на въззивното определение с практиката в определение № 938/16.12.2010 г. по ч. т. д. № 840/2010 г. на ВКС, І т. о., и в определение № 46/20.01.2009 г. по т. д. № 637/2008 г. на ВКС, І т. о. В първото определение, постановено в производство по чл.274, ал.3 ГПК, съставът на ВКС е приел, че представеният по делото запис на заповед е действителен и редовен от външна страна, тъй като изразът “запис на заповед” се съдържа освен в титулната част, също и в съдържанието /”на ред 9-ти и ред 18-ти”/ на документа, макар неправилно да е използван с прилагателно от женски род “настоящата” /запис на заповед/. Мотивите към определението кореспондират изцяло с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2005 г. на ОСТК на ВКС, с които е съобразено и обжалваното в настоящото производство въззивно определение. Поради това не може да се приеме, че съществува противоречие между двете определения. Второто цитирано определение е постановено по реда на чл.288 ГПК и според разясненията в т.1 от съобразителната част на Тълкувателно решение № 2/28.09.2011 г. на ОСГТК на ВКС не формира задължителна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
При наличие на създадена задължителна практика на ВКС по поставения от частния жалбоподател правен въпрос основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК са неприложими. Обстоятелството, че в мотивите към представеното решение по т. д. № 16/2008 г. Пловдивски апелативен съд се е произнесъл по идентичен правен въпрос в смисъл, различен от застъпения в обжалваното определение, е ирелевантно за допускане на касационното обжалване, след като определението е постановено в съответствие с обективираната в Тълкувателно решение № 1/28.12.2005 г. на ОСТК на ВКС задължителна съдебна практика. Неправилното приложение на закона, с което е аргументирано основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, е от значение за правилността на обжалваното определение, а не за точното прилагане на закона и за развитието на правото в смисъла, вложен от законодателя в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изложеното, определението по ч. гр. д. № 1017/2012 г. на Бургаски окръжен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед изхода на касационното производство на частния жалбоподател следва да се върне внесената за разглеждане на частната касационна жалба държавна такса в размер на сумата 185 лв. /разлика над сумата 15 лв. до сумата 200 лв., преведена по сметка на ВКС с преводни нареждания от 16.07.2012 г. и 21.06.2012 г./.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационо обжалване на определение № ІІІ-1395 от 30.05.2012 г., постановено по ч. т. д. № 1017/2012 г. на Бургаски окръжен съд.
Да се върне на Н. Ф. Ф. от [населено място] сумата 185 лв. /сто осемдесет и пет лв./ – част от сумата 200 лв., внесена по сметка на Върховен касационен съд с преводни нареждания от 21.06.2012 г. и 16.07.2012 г. като държавна такса за касационно обжалване на определение по ч. гр. д. № 1017/2012 г. на Бургаски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :