О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
гр. София 09.01.2018 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 22 декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр. дело № 4731 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от Б. Л. М. – молител в производство по отмяна на влязло в сила решение против определение № 289/25.09.2017 г. по гр.дело № 4454/2014 г. на ВКС, III г.о., в частта, с която е оставена без разглеждане молба за отмяна с правно основание чл.303,ал.1,т.1 и т.5 ГПК вх. № 1019209/09.05.2014 г. от Б. Л. М. и е прекратено производството по делото.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното определение – незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Поддържа също, че при обсъждане на доказателствата и при преценката си относно установените по делото релевантни факти съдът е допуснал превратно тълкуване на доказателствата, вътрешно противоречие и непоследователност в обсъждането, като събраните доказателства в хода на производството са напълно игнорирани. В частната жалба са изложени подробни доводи за нищожност на решение № 2879/24.04.2014 г. по гр.дело № 9887/2013 г. на Софийски градски съд, тъй като е постановено след смъртта на ответника П. С. Н., починал на 08.01.2014 г. – преди устните състезания, че решението е постановено при несъществуващ правен субект. Сочи, че неправилно Софийски районен съд е конституирал наследниците на починалия П. С. Н. като страни към 14.07.2014 г. и то по делото за отмяна във ВКС. Жалбоподателят поддържа, че молбата му за отмяна и становището от 21.12.2015 г. с правно основание чл.303,ал.1,т.1 и т.5 ГПК е допустима, съдържа годни основания за отмяна и следва да се разгледа по същество.Счита, че е доказано, че е лишен от правото да участва във въззивното гр. дело № 9887/2013 г. на СГС, тъй като по делото ответник е несъществуващ правен субект, поради което на основание чл.229,ал.1,т.2 ГПК производството по делото е спряно по закон на датата на смъртта му – 08.01.2014 г., преди даване ход на делото в съдебно заседание на 27.02.2014 г., че в съдебното решение на въззивния съд е посочена страна несъществуващ правен субект и поради това е нищожно, без да е необходимо обявяване на нищожността. Според жалбоподателя с начина, по който се води процеса му не нарушават правата по чл.6 и чл.13 от ЕКЗПЧОС. Искането е за отмяна на обжалваното определение и връщане делото на състава на ВКС за разглеждане на молбата за отмяна по същество.
Ответниците по частната жалба В. П. Н. и З. Н. Д.-Н., наследници на починалия в хода на делото ответник П. С. Н., чрез адв. В. В. в писмен отговор са изразили становище за неоснователност на частната жалба. Поддържат, че изводите на съда в обжалваното определение за липса на правен интерес от подаването на молбата за отмяна са правилни, че само наследниците на страна по делото могат да изтъкват ненавременното си конституиране в процеса като основание за обжалване или отмяна на решение по дело. Поддържат също, че молбата за отмяна е недопустима, тъй като в същата няма ясно и изрично позоваване и обосноваване на което и да е от основанията за отмяна по чл.303 ГПК, че в молбата са изложени твърдения за неправилност на въззивното решение на Софийски градски съд, които не са основания за отмяна по чл.303 ГПК. Сочат за правилен извода на съда, че молбата за отмяна е и неоснователна, че правилно съдът е пиел, че молбата за отмяна на решението в частта за разноските е недопустима.
Върховният касационен съд състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
За да остави без разглеждане подадената молба от жалбоподателя за отмяна на влязло в сила решение № 2879/24.04.2014 г. по гр.дело № 9887/2013 г. на Софийски градски съд съставът на ВКС е приел, че атакуваното решение относно разноските, което в тази част има характер на определение, не подлежи на отмяна, съгласно дадените разрешения в т.6 от т.решение № 7/31.07.2017 г. по т.дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Прието е, че възраженията за присъждането на разноски по нередовно пълномощно за защитата на ответника молителят е следвало да направи в производството по чл.248 ГПК, че е разполагал с едномесечен срок да го стори от 24.04.2014 г., когато е постановено решението, до 24.05.2014 г. Посочил е, че в този период е имал възможност да се запознае с делото, доказателствата и решението по него, че сега действащият ГПК предвижда този ред за поправяне на процесуални нарушения във връзка с разноските.
Според съдебния състав молителят няма правен интерес да въвежда като основание за отмяна несвоевременното конституиране на наследниците на ответника като страни по делото, че това обстоятелство е основание за отмяна на решението, но по тяхно искане, че съгласно чл.26 ал.2 ГПК никой не може да предявява от свое име чужди права пред съда.
Съдебният състав е приел, че останалите въведени в молбата за отмяна твърдения, въпреки многократните възможности, предоставени на молителя, не сочат основания от кръга на лимитативно изброените предпоставки за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК, конкретно по т. 1 и т.5, а представляват касационни оплаквания, целящи ревизиране на неблагоприятно за страната решение, без да са налице релевираните предпоставки за отмяна. С оглед на това е изведен извод, че молбата като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане. Прието е, че производството за отмяна е уредено от закона като специално производство за отмяна на влезли в сила съдебни решения, при настъпването на изчерпателно изброени в чл.303 ГПК хипотези, че такива не се съдържат в молбите, подадени от жалбоподателя-молител.
Според съда възможностите за подаване на молба за отмяна по чл.303,ал.1,т.5 ГПК не са обусловени от всяко нарушение на процесуалните правила, а само при наличие на някоя от хипотезите: страната да е била лишена от възможност да участва в делото, поради нарушаване на съответни процесуални правила; да не е била надлежно представлявана; да не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Посочил е, че искането, което молителят е възнамерявал да направи за поправка на протокола не може да бъде отнесено към никоя от тях. Прието е, че той е бил надлежно представляван и се е явил лично в проведеното съдебно заседание. Прието е също, че не е налице и хипотезата лишаване от възможност да участва в делото, тъй като тя не може да бъде свързана с конкретната възможност да се иска поправка в протокола, поради затруднен достъп до делото в деловодството. Съдът е посочил, че на 27.02.2014 г. молителят е подал молба за получаване на преписи от пълномощното на защитника и писмен документ за плащане, че на 05.03.2014 г. е подал молба вх.№ 26846 за издаване на препис от протокола, по която няма произнасяне, че молба за поправка на протокола въобще липсва.
Прието е, че няма процесуална норма, която да задължава съда да връчи препис от отговора на ответника на въззивната жалба на насрещната страна, че за него тя следва да следи сама.
Съдебният състав е приел, че основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК изисква страната да е твърдяла определени обстоятелства, но по независещи от нея причини да не е могла да се снабди с доказателства за тях, че в случая молителят не се позовава на откриването на нови обстоятелства или писмени доказателства, релевантни за правния спор, които не са били известни на страните, респ. не са станали достояние на съда, или макар да са били известни, страните не са могли да ги удостоверят по съответния ред до приключване на делото поради обективна невъзможност. Посочил е, че са изложени твърдения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, които са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и отменителни по чл. 303, ал. 1 ГПК, поради което отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е недопустима. Прието е, че в производство по отмяна не могат да бъдат разглеждани искания за обявяване нищожност на съдебен акт.
При тези съображения съдебният състав е оставил молбата за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд на основание чл.303,ал.1,т.1 и т.5 ГПК без разглеждане и е прекратил производството по делото.
Настоящият съдебен състав намира изводите в обжалваното определение за процесуална недопустимост на подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд от жалбоподателя за правилни.
Производството по гр.дело № 4454/2014 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение е образувано по подадена молба за отмяна с правно основание чл. 303 ал. 1 т.1 и т.5 ГПК вх.№1019209/09.05.2014г. от Б. Л. М., чрез пълномощника му адв. М. Т. срещу решение № 2879/24.04. 2014 г. по гр. дело №9887/2013 г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІV-а въззивно отделение, с което е потвърдено решение от 15.02.2013 г. по гр.д.№55562/2011 г. на Софийски районен съд, І г.о., 36 състав.
В молбата за отмяна молителят твърди, че е бил лишен от право да иска поправка и допълване на протокола за проведено открито съдебно заседание на 27.02.2014 г. по гр.дело № 9887/2013 г. на Софийски градски съд по реда на чл.151 ГПК. На същата дата подал молба да му бъде издаден препис от него и от представено от ответника писмено доказателство- договор за правна помощ, но тя била оставена без уважение. Посещавал многократно деловодството, но делото не било на разположение. Копие от протокола получил на 28.04.2014 г. Поради това не успял да упражни правото си да иска поправянето му. Не му бил връчен препис от отговора на въззивната жалба даден от ответника, както и от представеното пълномощно, в нарушение на чл.261 ГПК. Неправилно въззивният съд приел, че ответникът П. Н. няма пасивна материална легитимация, тъй като бил пълномощник на М. Н., че по този начин отказвал да се съобрази с доказателствата по делото. Мотивирани са доводи по правилността на въззивното решение.
Молителят е подал и молби вх.№ 8948/15.10.2014 г., вх.№144960 /03.12.2014 г. и вх.№1059131/12.06.2015 г. В първата е посочил, че към датата на провеждане на открито съдебно заседание във въззивния съд на 27.02.2014 г. ответникът П. Н. е починал. Последният е починал на 08.01.2014 г. Пълномощието на представляващия го адвокат Е. С., респективно на Адвокатско дружество „А. и партньори“ е било прекратено, което е самостоятелно основание за отмяна. Неправилно са присъдени и разноски за адвокатски хонорар. Във втората посочена молба е поискана отмяна на нищожно определение за присъждане на разноски, съдържащо се в решението на въззивния съд. Молбата е адресирана до Софийски градски съд. С определение от 04.03.2015 г., постановено от Софийски градски съд молбата е оставена без разглеждане, като подадена извън срока по чл.248 ГПК. С третата молба, адресирана до Софийски районен съд е поискано обявяване на нищожност на въззивното решение. С разпореждане № 167/24.06.2015 г. на председателя на ІV г.о. на ВКС всички посочени молби са оставени без движение и преписката по тях е върната на първоинстанционния съд за отстраняване на нередовностите им.
С отговор вх.№1079548/12.08.2015 г. молителят е уточнил, че първата молба е уточняваща молбата за отмяна. По втората молба въззивният съд се е произнесъл, а третата молба е със сигнален характер и е адресирана до първоинстанционния съд. След нови указания, дадени с разпореждане от 06.10.2015 г. от Софийски районен съд молителят е подал писмен отговор вх.№1105280/27.10.2015 г., с който твърди, че и третата молба е уточняваща молбата за отмяна. С разпореждане на Софийски районен съд от 04.11.2015 г. молбите са изпратени за прилагане към молбата за отмяна. С писмено становище вх.№13863/21.12.2016 г. молителят е направил искане за служебно прогласяване нищожността на атакуваното въззивно решение.
Съгласно т.6 от т.решение № 7/31.07.2017 г. по т.дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. Според т.10 от същото тълкувателно решение молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303,ал. 1 ГПК и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима. ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане.
Като взема предвид тази практика на ВКС и установените факти, посочени по-горе съдът намира, че въззивното решение на Софийски градски съд от 24.04.2014 г. по гр.дело № 9887/2013 г. в частта за разноските представлява определение. Според цитираната практика на ВКС в т.6 от т.решение № 7/31.07.2017 г. по т.дело № 7/2014 г. на ОСГТК в указаната част решението не подлежи на отмяна. В частта за разноските решението подлежи на изменение или допълване по реда на чл.248 ГПК по искане на страните. Молителят е следвало да поиска изменение на решението в частта за разноските в указания в чл.248,ал.1 срок, което в случая не е сторено.
Не е налице правен интерес за молителя да иска отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд и потвърденото с него решение от 15.02.2013 г. по гр.дело № 55562/2011 г. на Софийски районен съд, поради настъпила смърт на ответника по иска П. С. Н. на 08.01.2014 г. – преди съдебното заседание, проведено на 27.02.2014 г. от въззивния съд на което е даден ход на устните състезания. Решение № 2879/24.04.2014 г. по гр.дело № 9887/2013 г. на Софийски градски съд, чиято отмяна е поискана е влязло в сила на 24.04.2014 г. Съдебното заседание, на което е даден ход на устните състезания е проведено на 27.02.2014 г. От приложената по първоинстанционното дело справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. е видно, че ответникът П. С. Н. е починал на 08.01.2014 г. и към 27.02.2014 г. наследниците му по закон не са конституирани като страни по делото. С оглед на тези факти се налага извода, че решението, чиято отмяна е поискана е недопустимо, тъй като е постановено по отношение на неправосубектна страна – ответник, който е починал преди последното съдебно заседание пред въззивния съд. Молителят иска отмяна на влязлото в сила въззивно решение на основание процесуална недопустимост – постановено е по отношение на починала страна.
Отмяната е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол и отмяна на влезли в сила решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо, когато те са неправилни, поради някоя от причините, посочени в чл.303 ГПК. Както се посочи твърденията и аргументите в молбата за отмяна сочат на недопустимост на решението, чиято отмяна е поискана. Този порок на решението не е предвиден в нито една от хипотезите за отмяна по чл.303,ал.1 ГПК и в чл.304 ГПК. А основанията за отмяна на влезлите в сила решения са предвидени изчерпателно в ГПК – чл.303 и чл.304 ГПК. Отмяната на влезли в сила решения е средство за отмяна само на неправилни, но не и на недопустими решения. Недопустимите решения след влизането им в сила пораждат правните последици на допустимите решения и не подлежат извънинстанционен контрол по реда на чл.303 и сл.ГПК. Недопустимостта на решението може да се предяви само при инстанционно обжалване на решението, но не и в производството по отмяна на влязло в сила решение. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че предвидената последица в чл.307, ал.4 и чл.308 ГПК от успешното провеждане на това извънинстанционно производство е отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, а не обезсилване на акта. Изложените съображения налагат извода, че искането за отмяна на въззивното решение на посоченото основание е недопустимо.
Всички останали твърдения в молбата за отмяна не представляват твърдения за факти, включени в основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК. На молителя-сега жалбоподател е дадена многократно възможност да представи точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, предвидени в чл.303,ал.1 ГПК и по точно на основанията по чл.303,ал.1,т.1 и т.5 ГПК. В представените допълнителни молби не се съдържат ясни твърдения за факти, които да могат да бъдат подведени под някое от изчерпателните основания в чл. 303, ал. 1 ГПК. Доводите на молителя в първоначалната молба за отмяна и в последващите, с които последната е конкретизирана представляват оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са в обхвата на хипотезите на чл.303,ал.1 ГПК. Като взема предвид изложеното съдът преценява, че молбата за отмяна на Б. М. не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК и поради това е недопустима.
Съгласно чл.303,ал.1,т.5 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Настоящият съдебен състав намира, че фактическите твърдения в молбата за отмяна за намерение на молителя да поиска поправка на протокол от проведено открито съдебно заседание пред въззивния съд и невръчването на препис от отговора на ответника на въззивната жалба на насрещната страна не съответстват на фактическия състав на чл.303,ал.1,т.5 ГПК. Пред първоинстанционния и въззивен съд молителят е бил представляван от адвокат пълномощник, като в съдебното заседание пред възззиния съд се е явил и лично. Останалите твърдения, изложени в молбата, както се посочи по-горе не попадат в обхвата на основанието по чл.303,ал.1,т.5 ГПК.
Според чл.303,ал.1,т.1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Нови писмени доказателства по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК са новооткрити писмени доказателства, които се отнасят до твърдени обстоятелства от страната в хода на делото, които не са били доказани, поради липса на тези доказателства. Нови писмени доказателства са тези, за които страната не е знаела или макар и да е знаела да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото до приключване на устните състезания, като незнанието или непредставянето не следва да се дължат на липса на нормална и дължима грижа за добро водене на делото.
Под нови обстоятелства по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК следва да се разбира факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Освен това фактите следва да са нови – т.е. да не са били включени във фактическия материал на делото, докато то е било висящо и не трябва да са новосъздадени – да са възникнали след приключване на устните състезания, завършили с влязло в сила решение. Нововъзникналите факти не се преклудират от силата на пресъдено нещо и въз основа на тях заинтересуваната страна може да предяви нов иск. В молбата за отмяна молителят не е изложил конкретни факти, които да се подведат под основанието по чл.303,ал.1,т.1 ГПК – нови писмени доказателства или нови обстоятелства от съществено значение за делото. Твърденията за нищожност на въззивното решение на Софийски градски съд също не се включват в обхвата на основанията за отмяна на влязло в сила решение по чл.303,ал.1 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение от 24.04.2014 г. по гр.дело № 9887/2013 г. на Софийски градски съд и оставеното с него в сила решение по гр.дело № 55562/2011 г. на Софийски районен съд е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. В този смисъл е и решаващият извод на съдебния състав в обжалваното определение. Последното като правилно следва да се потвърди. Доводите на жалбоподателя за неправилност на определението са необосновани.
С оглед изхода на делото в полза на ответниците по частната жалба не следва да се присъждат разноски за настоящото производство, тъй като не са представени доказателства за направени такива.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение № 289/25.09.2017 г., постановено по гр.дело № 4454/2014 г. на ВКС, III г.о. в частта, с която е оставена без разглеждане молба за отмяна с правно основание чл.303,ал.1,т.1 и т.5 ГПК, вх. № 1019209/09.05.2014 г., подадена от Б. Л. М. и е прекратено производството по гр.дело № 4454/2014 г. на ВКС, III г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :