3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
[населено място], 06.01.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 597 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Р. Н. като процесуален представител на З. С. Д. и М. П. Д., двамата от [населено място], срещу определение № 310 от 06.10.2011г. постановено по гр.д. № 960/2011г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната им жалба срещу решение от 07.05.2011г. по гр.д. №12123/2009г. на Софийски градски съд.
Жалбоподателите намират определението за неправилно. На първо място изтъкват, че цената на иска е определена при завеждане на делото през 2006г. с помощта на вещо лице по реда на чл. 57 ГПК/отм./ и тази цена е 1200лв. Неправилно съдът е приел, че цената на иска е 200лв. На второ място считат, че нормата на § 25 от ПЗР З. /ДВ бр. 100/2010г./ не следва да се тълкува и прилага само за висящите пред ВКС дела, тъй като такова тълкуване е ограничително. Считат, че новото правило на чл. 280, ал.2 ГПК се отнася само за дела, образувани след влизане в сила на това изменение.
Ответниците по частната жалба С. С. П. и М. Р. Р. не са представили писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирани с правен интерес лица срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск по чл. 108 ЗС за предаване владението върху подстълбищно пространство с площ * кв.м., ограничено под външна стълба, която води към жилище на втория етаж в сградата на [улица] [населено място]. Исковата молба е заведена в Софийски районен съд на 20.11.2006г. и цената на иска, определена съгласно чл.55, ал.1, б.”б” ГПК/отм./ е равна на * от данъчната оценка на имота или от пазарната цена, ако няма данъчна оценка. В случая с исковата молба ищците не са представили данъчна оценка, а са поискали и съдът е назначил съдебно-техническа експертиза за пазарна оценка на имота /л.8 и 11 от делото/. Същата експертиза обаче по неизвестни причини не е налице в делото. Копие от нея е представено с частната жалба. Според тази експертиза пазарната цена на процесното подстълбищно пространство е 1200лв. Въз основа на тази цена е определена дължимата държавна такса по иска. В хода на делото е приета друга техническа експертиза, която сочи пазарна цена в размер на 800 лева.
Касационната жалба е предявена на 09.06.2011г. при действието на изменената редакция на чл. 280, ал.2 ГПК съгласно ДВ бр. 100/2010г.
С обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение е приел, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска е под 5 000лв. като е взел предвид експертизата, сочеща пазарна цена 800лв., съответно цена на иска 200лв.
При така установеното фактическо и правно положение, настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, приема, че обжалваното определение е правилно.
Според чл. 280, ал. 2 от ГПК са изключени от приложното поле на касационното обжалване решенията постановени по граждански дела с цена на иска до 5000лв. Разпоредбата в този си вид е в сила от изменението на ГПК в ДВ бр. 100 от 21.12.2010г. В случая производството пред касационната инстанция е образувано след изменението за закона – касационната жалба е подадена на 09.06.2011г. и затова преценката за допустимостта на касационното обжалване следва да се извърши въз основа на този критерий – цена на иска над 5000лв. Само спрямо висящите производства се прилага досегашния ред – § 25 от ПЗР на ЗИД ГПК /ДВ бр. 100/2010г./ като под висящи производства следва да се разбират тези, по които вече е образувано касационно производство. След като цената на иска, определена съгласно чл. 55, ал. 1, ал., б.”б” ГПК/отм./ към момента на предявяването му, е под 5000лв., то въззивното решение не подлежи на обжалване и касационната жалба е недопустима. Вярно е, че в случая са налице две експертизи за пазарна цена на имота и цената на иска е определена въз основа на експертизата на в.л. Т., която не се намира понастоящем по делото. Същевременно следва да се отбележи, че при пазарна цена 1200лв., цената на иска се явява 300лв. /1/4 от 1200/, който размер препятства касационното обжалване както по сега действащата редакция на чл. 280, ал.2 ГПК, така и по отменената такава, касаеща искове с цена до 1000лв.
При тези изводи обжалваното определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно постановен акт.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 310 от 06.10.2011г. постановено по гр.д. №960/2011г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на З. С. Д. и М. П. Д. срещу решение от 07.05.2011г. по гр.д. №12123/2009г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: