О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 901
гр. София,07.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 2536/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. А. М. срещу решение № 8450 от 13.12.2013 г. по гр. дело № 4147/2013 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ „В” въззивен състав.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] и третото лице помагач на ищеца – [фирма], [населено място] не са взели становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение състав на Софийски градски съд е потвърдил решение от 21.11.2011 г. по гр. дело № 7708/2011 г. на Софийски районен съд, 35 състав в частта, с която по предявени искове по чл. 415 ГПК е прието за установено, че М. А. М. дължи на [фирма], [населено място] по иска по чл. 415 ГПК вр. чл.150 ЗЕ сумата 4 638.36 лв. – цена на доставена топлинна енергия през периода 01.11.2007 г. до 30.06.2010 г., ведно със законните лихви върху главницата, считано от 27.12.2010 г. и по иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД сумата 767.08 лв. – обезщетение за забавено изпълнение на главния дълг за периода 27.12.2007 г. – 08.12.2010 г. и са присъдени на ищеца разноски за инстанцията. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ответницата е собственица на имота, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване и като собственица е потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава. Позовал се е на разпоредбите на § 1, т. 42 ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/ и чл. 155 с.з. За да приеме горните обстоятелства съдът е взел под внимание отделеният, като безспорен факт по делото, следващ от признанието на същата, че е собственица на процесното жилище по наследство. Наличието на договорноправна връзка за доставка на топлинна енергия между страните е изведено от решаващия състав от публично известните общи условия, по арг. от чл. 150 ЗЕ и липсата на данни за възражение от ответницата по исковете по тази разпоредба. Разгледано е възражението на ответницата по претенциите по чл. 120 ЗЗД и е прието, че процесните вземания не са погасени по давност за периода след 27.12.2007 г., като е цитирано разрешението в ТР № 3/18.05.2012 г. на ОСГКТК за погасяване на вземанията с 3 – годишна давност. Съдът е обосновал съображения за неоснователност на възраженията за нарушаване на Закона за БНБ, а именно липса на противоречие на методиката за начисляване на цена на доставяна енергия, въведена с общите условия и решение на ДКЕВР с императивни норми на закона. Отхвърлено е и възражението за нищожност на клаузи по ОУ поради приетото съответствие на Директивата с вътрешнонормативната уредба.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е разнопосочната и противоречива практика на съдилищата по отношение на: „нищожност на облигационните отношения, поради липса на предмет на сделка, вследствие на липса на качествени показатели и неравноправни клаузи в ОУ, санкционирани от З.; надчислени „мораторни” лихви върху прогнозни, а не реални задължения, в нарушение на чл. 86 на ЗЗД, ал. 2 ” за действително претърпени вреди в по- висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.”, където се допуска при действително претърпени вреди в по – висок размер да се иска обезщетение по общите правила, а не да се начисляват измислени от ищеца лихви, за които не може да се представи определение от МС, каквото е изискването на закона; липса на утвърдени нормативни документи за разпределение на ТЕ за формиране на сметките и системното нарушаване на действащи такива; пълната неадекватност на някои съдебни състави при приложение на разпоредбите на Европейската директива 2006/23/ЕО, чл. 13 при наличие на решение на СРС от 04.02.2009 г по гр.д. № 25352/2009 г. се въвежда съдебната практика „Българският правоприлагащ орган да тълкува и прилага нормите приети въз основа на директивата в съответствие с изискванията на общностното право-С-14/83.” и да обяви нищожност на лихвите и главниците, претендирани от топлофикационните дружества… „ .По – нататък са изложени доводи за неправилна според страната съдебна практика.
Както се вижда от цитираните текстове на приложението, касаторът не е посочил въпросите, по които въззивният съд се е произнесъл и правните разрешения, които решаващият състав е приел по тях, не е съпоставил разрешенията във въззивното решение, обусловили изхода на делото с разрешенията в цитираните решения на съдебните инстанции, като последните не са приложени към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК субективните становища на страната по поддържаните от нея възражения, тъй като те не отразяват изводите на въззивния съд, с които се формират правни разрешения по спора. Липсата на такива посочени от страната правни разрешения, изведени от мотивите на съда, постановил обжалваното пред ВКС решение обуславят липсата на общи основания за допускане на касационно обжалване, която е самостоятелен мотив за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат допълнителните основания /в този смисъл са и разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1/. Не са обосновани и допълнителни основания по чл.280, ал. 1 ГПК, тъй като по въпросите, обусловили изхода на делото, по които въззивният съд се е произнесъл не са аргументирани отклонения на въззивния съд от разрешенията на други съдилища, липсва съпоставка на мотивите на обжалваното решение с разрешения в други съдебни актове, самите решения, на които се позовава страната не са приложени. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се съдържат оплаквания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, които не се разглеждат в настоящето съдебно производство. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК от твърденията на касатора и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба /в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1/
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че жалбоподателката не е обосновала приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8450 от 13.12.2013 г. по гр. дело № 4147/2013 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ „В” въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: