О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 902
София, 08.10.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ гр.д. № 2883 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. Г. Е. срещу решение № 835 от 06.02.2015 г. на Софийски градски съд, ВО, IV-Д състав, постановено по гр.д. № 2498/2014 г., с което е потвърдено решение от 15.12.2012 г. по гр.д. № 17791/2011 г. на Софийски районен съд, I ГО, 24 състав в частта за признаване за установено, че Я. Г. Е. по дължи на [фирма] сумата 2 445.47 лв. за изразходвана топлоенергия и 554.80 лв. лихва за забава върху главницата.
Касаторът Я. Г. Е. твърди, че въззивното решение е постановено при нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи точки втора и трета на ал.1 на чл.280 от ГПК по следните въпроси:
1. Нищожност на облигационните отношения поради липса на предмет на сделка, вследствие на липса на качествени показатели и неравноправни клаузи в Общите условия, санкционирани от Закона за закрила на потребителите/решение № 66 от 6.08.2008 г. на СРС, 47 състав/.
2. Начислени мораторни лихви върху прогнозни, а не върху реални задължения.
3. Липса на утвърдени нормативни актове за разпределение на топлинната енергия за формиране на сметките и системно нарушаване на действащи такива.
4. Противоречие на обжалваното решение с решение на СРС от 4.2.2009 г. по гр. д. № 25352/2009 г., според което приложимите български правни норми следва да се тълкуват в съответствие с чл.13 на Европейска директива 2006/23 ЕО.
5. Противозаконно изписване на цените на топлинната енергия във фактурите с шест знака след десетичната точка в нарушение на чл.24 на ЗБНБ, водещо до неправомерно завишаване на сметките за топлинна енергия.
Моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението по поставените въпроси.
Ответникът по жалбата [фирма] не взема становище по нея.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По въпросите за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Делото е образувано по искова молба на [фирма] срещу Я. Г. Е. за признаване установено между страните, че ответницата дължи сумата от 6003.48 лв. главница, представляваща незаплатена топлинна енергия за периода м. 06.2004 г. – м. 04.2009 г. и 1573.23 лв. законна лихва за забава от 01.08.2004 г. до 28.05.2010 г. Установителните искове са предявени на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК, след като е проведено заповедно производство и ответницата е възразила срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. С решение от 15.12.2012 г. по гр.д. № 17791/2011 г. Софийският районен съд е установил с помощта на съдебно-техническа и счетоводна експертиза дължимите от ответницата суми и е уважил частично исковете до размерите, които не са били погасени по давност- за 2 445.47 лв. главница и 554.80 лв. лихва за забава. Въззивният съд е потвърдил изцяло първоинстанционното решение. От фактическа страна е изяснено, че Я. Г. Е. е собственик на топлоснабден имот, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] следователно въз основа на разпоредбата на § 1, т. 42 от ДР на ЗЗП има качеството на потребител на топлинна енергия, поради което е налице облигационно отношение между страните по делото. Общото събрание на Етажната собственост е взело решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство” със [фирма]. Съдилищата са приели, че решението на Общото събрание не е оспорено и е влязло в сила, поради което обвързва всички етажни собственици, включително и тези, които не са го подписали. Приемането на Общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражение или отправено искане към топлофикационното дружество за сключване на индивидуални условия, като няма данни по делото ответницата да предявила такова възражение или искане. В тези Общи условия на топлофикационното дружество се съдържат клаузи за качеството на услугата и възможности за рекламации, поради което твърденията за тяхната нищожност на основание чл.35, ал.1 и ал.2 от Закона за защита на потребителите и за правилата на търговия/отм./ поради липса на уговорен предмет на услугата и поради неравноправни клаузи, са несъстоятелни и по първия въпрос на касатора не може да се допусне касационно обжалване.
Невярно е твърдението на касатора, съдържащо се в четвъртия и относимо към втория въпрос, че плащането по прогнозни сметки противоречи на изискването на чл.13 на Директивата на ЕС относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги/ 2006/32/ЕО, където се изисква в сметките да се включва само реално изразходваното и отчетено количество енергия. Ежемесечното плащане по прогнозни сметки съответства на разпоредбата на чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетика. Този вид плащане не представлява неравноправна клауза в Общите условия. Ежемесечните прогнозни сметки са в полза и на двете страни по правоотношението, тъй като потребителят може да заплати както повече, така и по-малко от изразходваната за този месец енергия. Топлоснабдителното предприятие на свой ред може да подаде повече или по-малко количество от заплатената му топлоенергия. В крайна сметка обаче с последната изравнителна сметка взаимоотношенията между страните се уреждат справедливо и потребителите заплащат реално изразходваната от тях енергия за целия отчетен период. Ето защо касационно обжалване не следва да бъде допускано по втория и четвъртия въпрос.
В третия въпрос на касатора се съдържат две противоречиви твърдения-за липса на утвърдени нормативни актове за разпределение на топлинната енергия и за системно нарушаване на действащите нормативни актове. Кои са действащите нормативни актове за разпределение на топлинната енергия е посочено както в съдебните решения, така и в приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която е установила, че тези нормативни актове са спазени при конкретното изчисляване на потребената от касатора топлоенергия. Следователно вземането на касатора е определено съгласно действащите нормативни актове за разпределение на топлинната енергия, поради което отговорът на третия въпрос не би променил изхода на делото.
Тъй като дължимостта на сумите за потребена топлоенергия се установява от приетата техническа експертиза, а не от фактурите, представени от топлофикационното дружество, възражението в петия въпрос на касатора относно нищожността им поради противоречие с чл.24 от ЗБНБ е без значение за изхода на делото.
Касаторът не е приложил към касационната жалба цитираната практика, поради което не може да се установи влизането в сила на съответните съдебни актове и наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване
В обобщение следва да се приеме, че поставените от касатора въпроси не отговарят на предвидените в чл.280, ал.1 от ГПК критерии за селекция на касационните жалби, поради което касационното обжалване на решението на Софийския градски съд не трябва да бъде допускано.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 835 от 06.02.2015 г. на Софийски градски съд, ВО, IV-Д състав, постановено по гр.д. № 2498/2014 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: