3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 904
София, 21.12. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ : Камелия Ефремова
Бонка Йонкова
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 777/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. М. Д. и Ц. Б. Ш., двамата от гр. София, чрез процесуалния им представител адв. М. К., срещу определение № 179 от 07.01.2010 г. по ч. гр. д. № 5477/2009 г. на Софийски градски съд, ІІ „А” въззивен състав. С обжалваното определение е оставена без уважение подадената от П. Д. и Ц. Ш. частна жалба против разпореждане от 30.04.2009 г. по гр. д. № 31832/2008 г. на Софийски районен съд, 68 състав, с което е върната исковата молба по делото поради неотстраняване в срок на констатирани нередовности в съдържанието й.
В жалбата се поддържа, че въззивният съд неправилно е потвърдил първоинстанционното разпореждане за връщане на исковата молба, без да съобрази частичното изпълнение на указанията по чл.129, ал.2 от ГПК и допуснатата грешка при подаване на молбата за отстраняване на нередовности, депозирана по друго дело между същите страни.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК частните жалбоподатели са обосновали приложното поле на касационното обжалване с „неточното, неправилно и в нарушение на утвърдената съдебна практика” отхвърляне на исканията им за възстановяване на процесуалните срокове „поради наличие на причина от обективен и извинителен характер”. Цитирани са определения на Софийски районен съд, Софийски окръжен съд и Върховен касационен съд, съдържащи произнасяне по въпроса за предпоставките за възстановяване на процесуален срок, пропуснат поради особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.37 от ГПК /отм./.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди разпореждането на Софийски районен съд, с което е върната исковата молба на П. Д. и Ц. Ш. по гр. д. № 31832/2008 г., Софийски градски съд е приел, че разпореждането е законосъобразно, тъй като частните жалбоподатели – ищци не са изпълнили дадените от първоинстанционния съд с разпореждане от 26.03.2009 г. указания за отстраняване на нередовности в съдържанието на молбата. Твърденията на жалбоподателите, че са изпълнили в срок указанията с писмена молба, но погрешно са депозирали молбата по друго дело – гр. д. № 31833/2008 г. на Софийски районен съд, 52 състав, са счетени за недоказани от въззивния съд с аргумент, че молбата не само е представена, но е и адресирана до съда, разглеждащ гр. д. № 31833/2008 г., а не до съда, пред който е било висящо гр. д. № 31832/2008 г.
Предмет на касационно обжалване е определение на въззивен съд по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, което съгласно чл.274, ал.3 от ГПК подлежи на касационен контрол при предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК. За да е допустимо обжалването на релевираното от частните жалбоподатели основание – чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, определението следва да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил крайния изход на делото, който е решаван противоречиво от съдилищата. Съгласно задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на обуславящия правен въпрос е задължение на касатора, респ. частния жалбоподател, като касационната инстанция не може да допусне обжалване по въпрос, различен от въведения от обжалващата страна.
Поставеният от частните жалбоподатели процесуалноправен въпрос, макар да е неясно формулиран, касае предпоставките за възстановяване на пропуснат преклузивен срок за извършване на процесуално действие, конкретно – за отстраняване нередовности на искова молба. Касационно обжалване във връзка с така въведения въпрос не следва да бъде допускано, тъй като същият не отговаря на общото изискване по чл.280, ал.1 от ГПК – да е обуславящ за крайния изход на делото. Въззивният съд е бил сезиран с частна жалба, с която е обжалвано първоинстанционно разпореждане за връщане на искова молба. Съобразно предмета на обжалване съдът се е произнесъл относно съществуването на констатираните от първоинстанционния съд основания за връщане на исковата молба и не е преценявал наличието на предпоставки за възстановяване на срока за отстраняване на нередовностите на молбата. Предпоставките за възстановяване на пропуснат процесуален срок са относими към друго производство – това по чл.64 и сл. от ГПК от 2007 г., и не подлежат на преценка в производството по обжалване на разпореждане за връщане на искова молба.
Предвид липсата на обуславящо значение на въпроса, с който е обосновано приложното поле на касационното обжалване, не следва да се обсъжда сочената допълнителна предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК, подкрепена с неотносима съдебна практика.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 179 от 07.01.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 5477/2009 г. на Софийски градски съд, ІІ „А” въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :