О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 914
София, 24.07.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 1464/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Д. Ц. от [населено място], подадена чрез адв.К. Д. от АК – [населено място], срещу въззивно решение №607 от 29.10.2012г. на Р., постановено по в.гр.д.№ 895/2012год. С това решение след частична отмяна на решение №1086 от 12.06.2012г., постановено по гр.д. № 7293 по описа за 2011г. на РС – [населено място], е отхвърлен предявеният от Б. Д. Ц. против [фирма] – [населено място], иск с правно основание чл. 262 КТ за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд над сумата 3300,58лв. до сумата 10709,76лв. и Б. Д. Ц. е осъден да заплати на [фирма] – [населено място], деловодни разноски в размер 815лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига следните въпроси : 1)Достатъчно ли е било на съда да приеме ,че са били налице предпоставките , за полагане на ненормиран работен ден по отношение на ищеца по смисъла на чл. 139а от КТ, само въз основа на Правлника за вътрешният трудов ред на ответника, при липсата на доказателства за проведени консултации с представителите на синдикатите или с представителите на работниците и служителите по чл. 7 ал. 2 от КТ и писмена заповед на работодателя със списък на длъжностите , за които се установява ненормиран работен ден; 2) Бил ли е задължен съдът като е приел ,че е налице полагане на труд при ненормиран работен ден, да обсъди направените възражения и събраните в тази връзка доказателства; 3) Законосъобразно ли е да се работи при условията на ненормиран работен ден ежедневно и системно, като се има предвид, че страните по трудовото правоотношение още със сключването на трудовия договор са определили продължителността на работния ден и работникът е със съзнанието , че работният му ден е с нормална продължителност от 8 часа, а не в повече от установеното работно време; 4) Може ли да се възлага работа при ненормиран работен ден, която се компенсира единствено с 5 дни допълнителен платен годишен отпуск за професията “шофьор на цистерна” при положение, че за нея действат международни и вътрешни нормативни актове – Регламент (ЕО)561/ 2006 на Европейския парламент и Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, Закона за автомобилния транспорт – чл. 78 и сл. Наредба за организацията на работното време на лицата, които извършват транспортна дейност в автомобилния транспорт, Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск. Счита, че първите три въпроса са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, като се позовава на решение № 75 от 29.03.2011г. по гр.д. № 812/2010г. на ВКС ІІІ г.о. , постановено в производство по чл. 290 от ГПК; решение № 375 от 17.06.2010 г. по гр.д. № 5080 / 2008 г. на IV г.о.; решение № 62 от 18.02.2011г. по гр.д. № 955 / 2010 г.,ІІІ г.о.на ВКС , производство по чл. 290 и сл. от ГПК ; 4 ) решение № 872 от 14.01.2011г. на ВКС по гр.д. № 1472/2009г. ,IV г.о.,производство по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Наличието на противоречие е обосновано с оплакването, че поради неправилно приложение на закона , непълен анализ на доказателствата и нарушаване на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса съдът е достигнал до грешния и необоснован извод, че ищецът е работил при ненормиран работен ден. Във връзка с последния въпрос се поддържа основанието по чл.280 т.3 ГПК – според касатора въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото поради липса на съдебна практика.
Ответната страна [фирма] – [населено място], не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна в производството с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлен иск по чл.262 КТ с цена над 5000лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
За да отхвърли предявения иск, въззивният съд, позовавайки се на Решение №75/29.03.2011г. на ВКС по гр.д.№812/2010г., ІІ ГО, постановено по реда на чл.290 от ГПК, е приел, че за да се счете, че едно лице полага труд при ненормиран работен ден е необходимо да са налице две предпоставки. Първата е – заеманата от лицето длъжност да е включена в нарочния списък на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, който списък следва да е определен с нарочен писмен акт на работодателя, и втората е – на работника да е осигурено ползването на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 2 от КТ, с който да е компенсирана работата му над редовното работно време. Установяването на работа за съответните длъжности при ненормиран работен ден става от работодателя. Задължението на конкретния работник или служител за работа при режим на ненормиран работен ден се поражда с включването на неговата длъжност в горепосочения списък и съществува докато тя се съдържа в списъка. Работното време, през което се полага труд при ненормиран работен ден е редовно работно време и трудът не се оформя и не се заплаща като извънреден труд. Правилата за работа на ненормиран работен ден важат само за работните дни. Работата през почивните и празничните дни е на общо основание извънреден труд /защото се полага извън установеното за длъжността редовно работно време/. В конкретния случай съдът е приел, че горепосочените предпоставки са налице. След анализ на доказателствата е счел за установено, че страните са били в трудово правоотношение, възникнало от сключения в изискуемата от закона форма трудов договор №420/13.12.2007 г. като ответникът по жалбата е заемал длъжността „шофьор на цистерна”. В чл.4 от трудовия договор е посочено, че работното време на същия е с обща продължителност 40 часа седмично при петдневна работна седмица като в чл.5 е уговорено правото му на платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни при условията на чл.155 от КТ. Съгласно действащите през процесния период П. – чл.8, т.2 и съответно чл.58, ал.1, поради особения характер на работата за служителите в отдел „Снабдяване и логистика” работодателя е установил ненормиран работен ден като същите са компенсирани с допълнителен платен годишен отпуск в размер на 5 работни дни. От длъжностната характеристика на заеманата от ответника по жалбата длъжност е видно, че същият е сред кръга на заетите лица в отдел „Снабдяване и логистика”, поради което е обосновал извод, че е налице първата от горепосочените предпоставки. Заеманата от ищеца длъжност е включена в нарочен списък на длъжностите, за които с писмен акт работодателят е установил ненормирано работно време. Счел е, че е налице и втората предпоставка – на ищеца е било осигурено ползването на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 2 от КТ. Съгласно индивидуалния трудов договор същият е имал право на платен годишен отпуск по чл.155 от КТ в размер на 20 работни дни. От приетата в първоинстанционното производство експертиза е установено, че размерът на платеният му годишен отпуск е 25 дни, което обосновава извод, че на същият е бил определен и допълнителен платен годишен отпуск по чл.156, ал.1, т.2 от КТ в съответствие с чл.8, т.2 и съответно чл.58, ал.2 от П. в размер на 5 работни дни годишно. С оглед наличието на горепосочените предпоставки е приел, че ищецът е работил при ненормирано работно време, породи което положения от него труд през работните дни не следва да се оформя и заплаща като извънреден труд, а в полза на същият е налице право на възнаграждение за извънреден труд само за положения труд през почивните и празнични дни.
При тези мотиви на въззивния съд поставените от жалбоподателя въпроси: “законосъобразно ли е да се работи при условията на ненормиран работен ден ежедневно и системно, като се има предвид, че страните по трудовото правоотношение още със сключването на трудовия договор са определили продължителността на работния ден и работникът е със съзнанието , че работният му ден е с нормална продължителност от 8 часа, а не в повече от установеното работно време” и ”може ли да се възлага работа при ненормиран работен ден, която се компенсира единствено с 5 дни допълнителен платен годишен отпуск за професията “шофьор на цистерна” при положение, че за нея действат международни и вътрешни нормативни актове” , са без значение за крайния изход от спора. Решаващият мотив на съда за отхвърляне на претенцията, е че ищецът е работил при ненормирано работно време, породи което положения от него труд през работните дни не следва да се оформя и заплаща като извънреден труд. Следва да се има предвид, че съдът не е давал правни разрешения по така формулираните въпроси, поради което и няма как отговорът на последните да е обусловил решаващите му изводи.
В случая и останалите два, повдигнати от касатора, въпроси, не се дефинират като такива, включени в предмета на спора и обуславящи правните изводи на съда по конкретното дело / т. 1 на ТРОСГТК № 1/2009 г./. Първият от тях е свързан с фактите, подлежащи на доказване. Въпроси, които имат за предмет факти, макар и релевантни за спора, са фактически и с поставянето им не може да се обосновава наличието на общата предпоставка за достъп до касация. Вторият – изразява по същество доводите на касатора за материална незаконосъобразност на въззивното решение, за неправилно анализиране на доказателствения материал, за допуснати процесуални нарушения при разпределение на доказателствената тежест в процеса. Тези доводи са относими към касационните основания по чл.281,т.3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Според разясненията, дадени в това решение, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, да бъде формулиран конкретно в контекста на решаващите изводи на съда, които пряко обуславят изхода на спора, а не свързан с общите оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, с оглед поддържаното от страната нарушение във връзка с възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства или с нарушение на процесуалните правила досежно необходимостта да се обсъдят всички доводи и съображения на страните, които се квалифицират по чл. 281 ГПК, но не обосновават приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая видно от изложеното по-горе в определението формулираните в изложението въпроси не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, включени в предмета на спора и обусловили правната воля на съда, обективирана в решението. С оглед на това не е налице общата предпоставка за достъп до касационно обжалване, поради което и не се дължи произнасяне по наличието на специфичната такава, поддържана от касатора.
Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, а ответникът по касационната жалба не е претендирал присъждането на такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №607 от 29.10.2012г. на Р., постановено по в.гр.д.№ 895/2012год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: