О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 919
София, 25.07.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 2909/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество срещу въззивно решение №24 от 25.01.2013г. на ВТАпС, постановено по в.гр.д.№ 420/2012год. С това решение е потвърдено решение №129 от 19.07.2012г., постановено по гр.д. № 489 по описа за 2010г. на ВТОС, с което е отхвърлен предявеният от КОМИСИЯТА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ИМУЩЕСТВО ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ /К./, с адрес за призоваване Териториална дирекция-Велико Т., против В. С. К., С. Х. К. и [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], с управител В. С. К., иск, предявен по реда на чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД, с който се иска отнемане в полза на Държавата на подробно описано в решението движимо и недвижимо имущество на обща стойност 204 575 лева.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига материалноправните и процесуалноправни въпроси, уточнени от съда: дали са от законни източници доходите, недекларирани съгласно изискванията на законодателството на РБ, от дейност, чието упражняване е регламентирано в редица нормативни актове, действали по време на осъществяването й, за допустимостта на свидетелските показания за доказване на доходи, които не са декларирани съгласно изискванията на законодателството на РБ; за критериите за формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е от престъпна дейност и в частност следва ли да има връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото или е достатъчно да не е установен законен източник на доходи. Счита, че първите два въпроса са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. По отношение на третия въпрос поддържа, че същият е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната за съдилищата практика на ВКС. Позовава се на конкретни съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК – Р-759 от 28.07.2011г. по гр.д. № 463 от 2010г. на ІІІ ГО, в което във връзка с въпроса “необходимо ли е да се търси пряка причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност” е дадено разрешение в следния смисъл :” за да се постанови отнемане на имуществото в полза на държавата, лицето следва да е осъдено за престъпление от кръга на посочените в чл. 3,ал.1 от ЗОППДИППД или да е налице условие по чл.3,ал.2 ЗОППДИППД и въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото от лицето имущество е свързано с престъпна дейност; установяването на законен източник за придобиване на имущество, изключва предположението, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност, когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото, съдът изгражда изводите си налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото въз основа на конкретиката на случая въз основа на фактите, свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществявана престъпна дейност; при това тълкуване на закона следва да се приеме, че при преценка основателността на направеното мотивирано искане не е необходимо да се търси пряка причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност, но връзка следва да има или да може да се направи предположение за съществуването на такава.“ ; Р-506 от 25.07.2011г. по гр.д.№1792/2010г. на ВКС, ІV ГО, в което във връзка с въпроса “какви са критериите за формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност и необходима ли е пряка причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност” е дадено разрешение в смисъл, че “когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото, съдът изгражда изводите си налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото въз основа на конкретиката на случая; въз основа на фактите, свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществявана престъпна дейност”.
Ответникът В. К. в представен писмен отговор чрез адв.М. взема становище, че не са налице основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в размер 4000лв. съгласно приложен списък на разноските и договор за правна помощ.
Останалите ответници не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна в производството с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1,т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
За да обоснове извод за неоснователност на иска и да потвърди първоинстанционното решение, с което същият е отхвърлен като такъв, въззивният съд е приел следното : приложимият закон е ЗОПДИППД, който е отменен, считано от 19.11.2012г., но се прилага за заварените случаи, какъвто е настоящият, съгласно §5 от ДР на ЗОПДНПИ; след спазена процедура по ЗОПДИППД, предвидена за фазата до изготвяне на мотивираното искане по чл.28 ал.1 от същия закон, последното за отнемане на подробно описаното движимо и недвижимо имущество в полза на Държавата имущество на обща стойност 204575 лева, срещу тримата ответници, е внесено пред първостепенния съд; престъплението, за което първият ответник е осъден с влязла в сила присъда, попада в обсега на чл.З ал.1 т.23 от ЗОПДИППД – с присъда №391 от 09.06.2005г. по НОХД БП №601/2005г., на Габровския районен съд, В. С. К. е признат за виновен в това, че на 27.05.2005г. в къща в [населено място], [община], държал огнестрелно оръжие – пистолет марка „П.” и 127 боеприпаси, без да има за това разрешение, което деяние съставлява престъпление по чл.339 ал.1 от НК, присъдата е влязла в сила на 25.06.2005г.; безспорно е установено, че ответникът В. К. и ответницата С. К. са съпрузи, сключили са граждански брак на 24.07.1977г. и от брака си имат дете Д. В. К., пълнолетен, [дата на раждане] , както и , че В. К. участва в управлението и собствеността на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], а С. К. е управител и собственик на [фирма] [населено място], както е и управител на Д. „О.-МС” със седалище и адрес на управление [населено място] като дружеството е създадено по ЗЗД с договор от 28.04.1999г., с основна дейност:търговия на дребно с медицински и ортопедични стоки, и е със съдружници: [фирма] и [фирма]; след анализ на доказателствата е посочил, че е установено придобиването на посоченото в искането на К. имущество; че като придобивна стойност на имотите и моторните превозни средства, както и като отчуждителна стойност на същите, в случаите когато е извършено разпореждане с тях от ответниците, следва да се приеме пазарната стойност като обективна такава, а не посочената в придобивните ,респективно отчуждителните актове; че в случая с оглед заключенията на вещите лица придобитото имущество е на значителна стойност, каквото имущество съгласно §1 т.2 от ДР на ЗОПДИППД е имущество над 60000 лева или над 400МРЗ; че са установени от доказателствата за проверявания период общо приходи в размер на 358093,27 лева равняващи се на 6923,51 М.; разходи общо 287413,12 лева, равняващи се на 3756,44МРЗ, че е налице превишение на приходите над разходите със 70680,15 лева или 3167,07МРЗ; че спорният въпрос по делото е тази отрицателна разлика дали се дължи на законни източници на средства или е резултат на престъпната дейност на първия ответник. След анализ на доказателствата съдът е приел, че не може да се направи както пряка, така и косвена връзка между престъплението, за което ответникът е осъден, и придобитото имущество, тъй като извършеното престъпление по чл.339 ал.1 от НК по своето естество изключва възможност за набавяне на средства от същото, а част от имуществото е придобито преди датата на инкриминираното деяние, а именно преди 27.05.2005г. Приел е също, че в процеса ответниците са доказали наличието на доходи от развивана от тях стопанска дейност – производство на яйца в периода 1979 – 1986г. и култивирани гъби в периода 1993-2009г. Счел е, че развиваната от ответниците и най-вече от първия ответник стопанска дейност в периода 1979-2009г. се установява по убедителен и категоричен начин с показанията на разпитаните по делото в Окръжния съд свидетели: В. В. Д., Н. С. К., П. С. П., Д. В. К., Е. Д. В., Х. П. А., А. П. А., Д. Й. Д., Х. И. Г., К. Г. И., П. И. П., С. И. М. като само Н. К. и Д. К. са роднини на първия ответник В. К. -съответно негови брат и син. Посочил е също, че от съвкупната преценка заедно и поотделно на тези свидетелски показания се установява, че действително В. К. се е занимавал с производство на яйца от кокошки и с гъбопроизводство на „култивирана печурка” в периода от 1979 до 2009г., дори сам произвеждал компост т.е. материала, от който растат гъбите; че в тази дейност са били ангажирани всички членове на семейството, че е установено мястото, броя на гъбарниците, начинът на производството, количеството на произведената продукция, технологията на производството и как се е реализирала продукцията,а от заключението на комплексната агротехническа експертиза е установено, че доходите от кокошки носачки през периода 1979г.-1986г. са на стойност 119931,24 лева; а чистият доход от гъбопроизводство за периода от 1993г. до 2009г. е 186223 лева. Въззивният съд е посочил и това, че производството на яйца и гъби не е забранена от закона дейност, не е противозаконна дейност. Недекларирането на доходите от тази дейност не я прави незаконна по смисъла на ЗОПДИППД и води само до налагане на административни санкции. Недекларирането на доходи не е основание за отнемане на придобитото имущество по ЗОПДИППД.
С оглед изложеното и при съобразяване разпоредбата на чл.28 ал.1 от Закона за отнемане в полза на Държавата на имущество придобито от престъпна дейност, съдът е посочил, че за да се уважи дадено мотивирано искане, трябва да са налице три предпоставки. Първо да е образувано наказателно преследване против ответника за престъпление по чл.З ал.1 от ЗОПДИППД. В случая тази предпоставка е налице. Второ – да е придобито имущество на значителна стойност като съгласно §1 т.2 от ДР на ЗОПДИППД това е имущество над 60000 лева или над 400МРЗ. В случая тази предпоставка също е налице, тъй като е придобито имущество за над 400МРЗ /видно от заключенията на изслушаните по делото експертизи/. Третата предпоставка е да липсва законен източник на средства, а напротив придобитото имущество да е резултат на престъпната дейност. Формирал е извод, че тази предпоставка не съществува в случая.За да обоснове този си извод е посочил, че иИзвършената престъпна дейност е квалифицирана с влязлата в сила присъда като държане на огнестрелно оръжие – пистолет „П.” и 127 боеприпаси, без разрешение за това т.е. като престъпление по чл.339 ал.1 от НК. Този вид престъпление по своята характеристика изключва възможността за придобиване на средства. Няма пряка, няма и косвена връзка между престъплението и придобитото имущество. Част от имуществото е придобито преди датата на инкриминираното деяние, а именно преди 27.05.2005г. Наред с това ответниците са доказали доходи със законен произход – от развивана стопанска дейност – производство на яйца и гъби. Поради липсата на връзка между конкретната престъпна дейност и придобитото от ответниците през проверявания период от време имущество, мотивираното искане е счел за неоснователно и недоказано.
При тези мотиви на въззивния съд във връзка с поставените от касатора въпроси , настоящият състав на ВКС намира следното :
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с повдигнатия от касатора материалноправен въпрос за това дали са от законни източници доходите, недекларирани съгласно изискванията на законодателството на РБ, от дейност, чието упражняване е регламентирано в редица нормативни актове, действали по време на осъществяването й. Този въпрос обуславя крайното решение, но не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по него има трайно установена съдебна практика. Според нея данъчни и други финансови нарушения, свързани с декларираните доходи и имущество на извършителя на престъплението, доколкото самите те не са престъпна дейност, за която при условията на чл. 3 ЗОПДИППД не е започнало производство от К., не могат да се предполагат или установяват инцидентно в исковото производство, нито да са основания за отнемане на имущество.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 и във връзка с поставения от касатора процесуалноправен въпрос за допустимостта на свидетелските показания за доказване на доходи, които не са декларирани съгласно изискванията на законодателството. С поставянето на въпроса е обоснована общата предпоставка по чл.280 ГПк, доколкото въпросът е обуславящ решаващите изводи на въззивния съд. Във връзка обаче и с този въпрос е налице трайно установена съдебна практика, съгласно която в производството по иск за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, проверяваното лице може да доказва получаването на доходи, независимо от техния размер, с всички допустими по ГПК доказателствени средства, в т. ч. със свидетелски показания. За да приеме, че е получен доход, съдът следва да обсъди всички обстоятелства по делото, в т. ч. доказателствата за погасяването му, както и има ли причина за получаването на този доход , респективно за опростяване на задължение и пр. В тази насока са и разрешенията, дадени от ВКС, IV г. о., в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 287 от 10.09.2012 г. по гр. д. № 1782/2010 г.
Не е налице и поддържаното от касатора основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпроса за критериите за формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е от престъпна дейност и в частност следва ли да има връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото или е достатъчно да не е установен законен източник на доходи. Практиката по този въпрос е еднопосочна и последователна, уеднаквена с множество съдебни актове, постановени от ВКС по реда на чл.290 ГПК. Така например по този въпрос с решение по гр.д.№787/2011г. на ВКС, ІІІ ГО, е разяснено, че “предпоставките за уважаване на иск по чл.28 ЗОПДИПП са лицето да е осъдено за престъпление от кръга на посочените в чл.3, ал.1 или да е налице условие по чл.3, ал.2 от този закон и въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото от лицето имущество е свързано с престъпната дейност. Установяването на законен източник за придобиване на имуществото, в т.ч. установяването, че е налице трансформация на средства, придобити от престъпление, изключва предположението, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност. Когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото, съдът следва да изгради изводите си налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото, въз основа на конкретиката на случая; въз основа на фактите, свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществявана престъпна дейност / в този смисъл са и р. № 806 от 10.02.2011 г. по гр.д. № 1335/2009 г. на ІV г.о., р.№ 607 от 29.12010 г. по гр.д. № 1116/2009 г. ІV г.о., р. № 834 от 23.12.2010 г. по гр.д. № 1417/2009 г. на ІV г.о./. Връзката между придобиването на имуществото и конкретно установената престъпна дейност трябва да се установи от съда при собствено изследване на конкретните обстоятелства и единствено така предположението по чл.4, ал.1 ЗОПДИППД намира обосновка. От текста на закона не може да се извлече по тълкувателен път презумпция, която да изключи същинската роля на съда в исковия процес. Това ще противоречи и на целите на специалния закон, изразени и възприети в националното законодателство в рамките на решение 2005/212 от 24.02.2005 г. на Съвета на ЕС. Основателното предположение трябва да е резултат от формирана съгласно конкретните обстоятелства преценка и обосновка на решаващия съд, изградена въз основа на установените факти и връзките между тях, логиката и опитните житейски правила, без които съдебното решение ще е не само необосновано, но и в противоречие със закона – р. № 388 от 22.02.2012 г. по гр.д. № 248/2011 г. на ІІІ г.о. и р. № 1 от 21.03.2011 г. по гр.д. № 697/2010 г. на ІV г.о.”.Същото разрешение е дадено и с приложените към изложението съдебни актове. В пълно съответствие с така формираната задължителна практика е и даденото от въззивния съд правно разрешение на поставения въпрос.
Предвид изложеното не са налице основанията, поддържани от касатора, за допускане касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответника по касационната жалба В. К. сторените и надлежно установени в настоящото производство такива в размер 4000лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №24 от 25.01.2013г. на ВТАпС, постановено по в.гр.д.№ 420/2012год.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати на В. С. К. сумата 4000лв. разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: