3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№92
София, 09.02.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 329 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма].
С Решение № 410 от 22.07.2010 год. по гр.д.№ 2985/2009 год. Софийският апелативен съд е потвърдил Решение № 690 от 11.07.2009 год. по т.д.№ 1716/2007 год. на Софийски градски съд. Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от [фирма] срещу М () иск с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД за сумата 59892.89 лв., представляваща възнаграждение за извършени и приети строително-монтажни работи (СМР) за обект „Реконструкция на селскостопански път [населено място] – [населено място], [община], обл.К.” и обективно съединен с него иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 23011.44 лв. – обезщетение за забава при плащането на главницата.
Ответникът по касация М, не е представил писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК.
Твърдението по исковата молба е, че на 17.17.2002 год. между страните по делото бил сключен договор с възложител М и изпълнител [фирма] за извършване на строителни работи на посочения по-горе обект. Поради проливни дъждове, наложило се извършването на допълнителни видове СМР за които бил съставен Протокол обр.19 от 20.07.2003 год. и Сметка обр.22 за сумата 59892.89 лв. Промяната била съгласувана с М, СМР са били извършени и приети, но задължението не било платено, поради което претенцията е предявена по съдебен ред.
Ответникът М е оспорил иска. Изразил е становище, че сумата не се дължи от Министерството, тъй като изменението на договора не е съгласувано с него и не е одобрено. Няма приемане на работата и от оторизиран негов представител.
Първоинстанционният съд е приел, че действително се е наложило извършване на допълнителни видове работи, което, обаче не е съгласувано с възложителя по реда и способите, предвидени в договора и не може да бъде ангажирана договорната му отговорност му за заплащането им. Поради това главният иск е отхвърлен изцяло, което е обусловило и отхвърлянето на акцесорния. До същите изводи е стигнал и съставът на въззивния съд.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът [фирма] сочи основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Позовал се е на Решение № 379 от 27.04.2009 год. по т.д.№ 2021/2008 год. на Софийски апелативен съд с което, произнасяйки се като въззивна инстанция по жалба срещу решение по т.д.№ 1946/2007 год. на СГС, съставът на САС е приел, че искът на [фирма] срещу М е основателен. Искът е със същото правно основание, като претенцията е за заплащане на възнаграждение по друг договор за друг обект.
Конкретни правни въпроси, съответстващи на критериите, въведени с т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС не са формулирани. Ще следва да се отбележи и това, че произнасянето по сходни казуси не съставлява основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, съобразно разясненията на т.3 на същото Тълкувателно решение. За да е налице такова, те следва да обективират противоречива практика по правни въпроси. В конкретния случай съставите на САС са основали изводите си съобразно доказаността на конкретни факти и обстоятелства по всяко едно от делата, съдържанието на договорите, доказаността на съгласието на възложителя, приемането на СМР и пр.
Правни въпроси, произнасянето по които от ВКС би довело до точното прилагане ан закона и развитието на правото не са посочени и от съдържанието на изложението такива не могат да бъдат изведени.
Разноски от ответника по касация не са претендирани, такива не са доказани и поради това не се присъждат.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 410 от 22.07.2010 год. по гр.д.№ 2985/2009 год. Софийският апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.