О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.92
София. 17.02. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 989/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Т. С. – И. от гр. В., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 278 от 24.06.2009 г. по в.т.д. № 309/2009г. на Окръжен съд – Варна, Търговско отделение, с което е оставено в сила решението на Районен съд – Варна, ХІХ състав по гр.д. № 3204/2008 г. в частта, с която е отхвърлен предявен срещу „Тектон – И. – Строителна компания” ЕООД, гр. В. иск за заплащане на сума в размер на 3 000 евро, представляваща разликата до 5 000 евро, претендирани като договорна неустойка за неизпълнение на поети с договор за изпълнение на строителство от 14.12.2005 г. задължения за извършване на строително-монтажни работи, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.02.2007 г.
В жалбата са инвокирани доводи за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК. Твърди се, че намаляването на размера на неустойката не отговаря на понесените от ищцата щети и пропуснати ползи. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по принципен въпрос относно възможността за намаляване на уговорена неустойка за забава или некачествено изпълнение и трябва ли изправната страна да доказва претърпените от ненавременното изпълнение щети. Счита се, че е налице противоречива съдебна практика по тези въпроси, позовавайки се на: Р. № 1319/10.07.1995 г. на ВС, V г.о. , Р. № 1577/28.11.2004 г. на ВС, V г.о. и на решения по арбитражни дела.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С постановеното от Варненския окръжен съд решение е прието, че по силата на сключен между страните договор за изработка от 14.12.2005 г. ответното дружество е поело задължение да изпълни всички СМР и да снабди жилищната сграда с разрешение за ползване в срок от общо 10 месеца, считано от подписването на договора. След преценка на доказателствения материал по делото, е направен извод, че към датата на падежа /14.10.2006 г./ ответникът е изпаднал в забава по отношение на задължението си да осигури разрешение за ползване на сградата, доколкото такова е издадено едва на 04.01.2007 г. Предвид това неправилно изпълнение, изразяващо се единствено в забава с два месеца при снабдяване с разрешение за ползване, е направен извод за несъизмеримост на неустойката с претърпените щети.
Настоящият състав намира че не следва да се допусне касационно разглеждане на делото.
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси са свързани с конкретните факти по делото и установяващите ги доказателства. Очертаният от обстоятелствената част и от петитума на исковата молба предмет на делото не касае неустойка за неточно, в качествено отношение, неизпълнение, а за мораторна неустойка по отношение на: задълженията за извършване на конкретни строително-монтажни работи и задължението за снабдяване с разрешение за ползване на сградата, като размерът на неустойката е определена като глобална сума. В рамките на възложената на въззивния съд правораздавателна дейност, след извършена конкретна преценка на доказателствата по делото, е счетено за недоказано твърдяното неизпълнение на задължението за извършване на СМР. Прието е, че забавата касае само второто задължение, т.е. касае се за приложение на чл.92, ал.2, пр.3 ЗЗД. С оглед забавено изпълнение на част от задълженията на изпълнителя, съдът е присъдил и част от предвидената неустойка.. Независимо, че в мотивната част на въззивното решение са изложени принципни съображения относно възможността за намаляване на неустойката поради прекомерност, те не са относими към хипотезата на частично неизпълнение, визирана в чл.92, ал.2, предл. 3 от ЗЗД, нито са обосновали крайните изводи на решаващия съд. Тези съображения обуславят извода, че не е налице приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Независимо от горното, следва да се отрази, че съдебната практика, на която се позовава касатора, е относима към прекомерността на неустойката по см. на чл.92, ал.2, пр.1 ЗЗД и към предпоставките за присъждане на неустойка, поради което не обуславят наличие на допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК- противоречиво разрешаване на формулираните правни въпроси. Решенията, постановени от Арбитражен съд, са неотносими, тъй като те не формират съдебна практика по граждански дела.
Като неоснователни следва да се преценят твърденията на касатора, че поставените правни въпроси са от значение за правилното прилагане на закона. По смисъла на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК точното прилагане на закона не съставлява самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване. Основанието по т.3 би било налице само тогава, когато се касае за неясна правна норма и/или необходимост да се възприеме ново правно разрешение по прилагане на закона, с цел да се допринесе за тълкуване, осигуряващо решаване на делата според точния смисъл на законите.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 278 от 24.06.2009 г. по в.т.д. № 309/2009г. на Окръжен съд – Варна, Търговско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: