О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 920
Гр.С., 15.10.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети октомври през двехиляди и петнадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.3716 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. П. В. срещу решение №.3/10.02.15 по г.д.№.337/14 на Апелативен съд [населено място] – с което е потвърдено решение №.282/19.08.14 по г.д.№.1726/13 на Бургаски окръжен съд за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД.
Ответните страни В. Б. К., С. К. Р., [фирма] оспорват жалбата; останалите не вземат становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че не са налице всички елементи от фактическия състав на чл.135 ЗЗД за прогласяване недействителността на атакуваната сделка. Посочил е, че ищцата безспорно има качество кредитор /по вземане за неустойка/, но не е установено купувачите по увреждащата сделка да са действали недобросъвестно. По отношение на тях презумпцията на чл.135 ал.2 ЗЗД не важи, а от доказателствата по делото не се установява по безсъмнен начин да са знаели, че със сключването на договора увреждат кредитора. Те също са имали качество на кредитори на продавача, а имотът им е бил прехвърлен в изпълнение на поети от последния задължения. Съдът изрично е посочил, че тежестта за доказване знанието е на ищеца, че изводът за знание не може да почива на предположение, а следва да бъде доказан с всички доказателствени средства, че дори когато доказателствата са косвени, съвкупната им преценка следва да води до единствено възможния извод, че страната е знаела, че със сключването на договора се постига увреждане на кредитора – като подобно доказване в случая не е проведено.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси: 1. „Необходимо ли е при липса на преки доказателства и пълно и главно доказване с косвени доказателства, ищецът да установи знание за увреждането от страна на ответника купувач по възмездната сделка при положение, че: А/ безспорно е установено от приложените писмени доказателства задължението на ответника [фирма] продавач към касатора В. П. В. и то е обективирано в нотариалния акт за отстъпено право на строеж от 2001г., и при полагане на необходимата грижа ответникът купувач е следвало да се запознае както с правата на своя праводател, така и със задълженията на същия; Б/ че предварителнитя договор между ответника купувач и [фирма] продавач са сключени след изпадане в забава на ответника продавач спрямо доверителката ми; В/ че при изповядване на атакуваната покупко-продажба, като пълномощник на продавача [фирма] е участвал бащата на купувача [фирма]; Г/ че преди изповядване на атакуваната сделка, четири месеца по-рано, е било проведено общо събрание на собствениците в жилищната сграда, при което са били уточнени задълженията на прекратилия строителството [фирма] към своите праводатели и правоприематели?”; 2. „С. като ответникът-купувач също е кредитор на ответника-продавач и изключва „недобросъвестността” на купувача по сделката, а оттам и наличието на третата предпоставка за обявяване на възмездната сделка за недействителна”. Твърди се, че първият въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС /реш.№.162/1.07.14 по г.д.№.7320/13/, а вторият е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Изложението не съдържа материалноправен или процесуално правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Първият посочен в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпрос не е общ и абстрактен, както изисква чл.280 ал.1 ГПК, а конкретен и фактически – свързан с конкретните факти по делото. Отговорът му може да бъде даден след разглеждане на спора по същество – с решението, а не в настоящата предварителна фаза по селектиране на касационните жалби. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./. Вторият въпрос не съдържа ясна и разбираема формулировка и следователно също не съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.3/10.02.15 по г.д.№.337/14 на Апелативен съд [населено място].
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: