7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 93
С.,15.02.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми декември през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 429/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. И. Фьоел – гражданка на Н., чрез процесуалните й представители в Република България, срещу решение № 127 от 21.12.2010 г., постановено по гр. д. № 243/2010 г. на Бургаски апелативен съд. С обжалваното решение, подписано с особено мнение от член на съдебния състав, е потвърдено решение № 163 от 06.07.2010 г. по т. д. № 413/2010 г. на Бургаски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от Б. И. Фьоел против [фирма] обективно съединени искове, квалифицирани с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД във вр. с чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за заплащане на сумите 762 255 евро – сбор от авансово платена цена по 15 бр. предварителни договори за покупко – продажба на недвижими имоти /апартаменти в [населено място]/, претендирана като дължима на отпаднало основание поради разваляне на договорите с едностранно волеизявление на ищцата – купувач от 09.03.2009 г., 150 000 евро – обезщетение за пропуснати ползи от забавата в изпълнението на предварителните договори за периода 01.06.2007 г. – 09.03.2009 г., и 25 557 евро – обезщетение за забава върху сумата 762 255 евро за времето от 16.03.2009 г. до предявяване на исковете, като са присъдени разноски на ответника в размер на 40 051.30 лв.
Касационната жалба съдържа подробни оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, нарушения на материалния и на процесуалния закон, както и искане за неговата отмяна с произтичащите от това последици.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано със следните въпроси : “1. Възникнало ли е и съществува ли в полза на ищцата субективното потестативно право за едностранно разваляне на процесните договори в съответствие с чл.87, ал.2 ЗЗД; 2. Възникването на субективното потестативно право за едностранно разваляне на процесните договори в съответствие с чл.87, ал.2 ЗЗД в полза на изправната страна /ищецът/ обуславя ли се от предхождащи упражняването му покана до длъжника за изпълнение и предупреждение до длъжника, че изпълнението следва да се осъществи в уговорения срок; 3. Налице ли е безполезност от изпълнението при условията на чл.87, ал.2 ЗЗД вследствие забавата на длъжника, продължила 20 месеца, и право на изправната страна да развали договора при условията на чл.87, ал.2 ЗЗД при забава на длъжника 20 месеца; 4. Безполезност от неизпълнението поради забавата на длъжника и набавянето на липсващата престация от кредитора от трето лице обуславя ли се от предприемане на действия по прекратяване на договора непосредствено след набавяне на престацията от трето лице; 5. Възможно ли е продавачът по договор за покупко – продажба на недвижим имот, сключен във формата на нотариален акт, след като вече се е разпоредил с правото на собственост върху този имот в полза на купувача да придобие обратно правото на собственост върху същия имот въз основа на нотариален акт за поправка на вече сключения нотариален акт за продажба на недвижим имот; 6. Налице ли е интерес от изпълнение за кредитора по предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот при наличие на забава в изпълнението, продължила 20 месеца, и при настъпили през периода на забавата финансово – икономическа криза, рязък спад в цените на недвижимите имоти и рязко ограничаване на пазара на недвижими имоти.”. Допускането на касационно обжалване по отношение на първите два въпроса е аргументирано с основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, за доказване на което са представени решения на ВКС, постановено по реда на ГПК от 1952 г. /отм./ – решение № 377/23.04.2008 г. по т. д. № 1005/2007 г. и решение № 1574/07.01.2004 г. по гр. д. № 361/2003 г., и множество решения на окръжни и апелативни съдилища. Във връзка с въпроса по п.2 алтернативно се сочи и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, бланкетно поддържано и по повод на въпросите в п.3 – п.6.
Ответникът [фирма] с променено в хода на делото фирмено наименование [фирма] – [населено място], оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор от 20.04.2011 г. В отговора е изразено становище за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК и за неоснователност на жалбата. Поискано е присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение, с което са отхвърлени предявените от Б. И. Фьоел против [фирма] /сега [фирма]/ обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, чл.88, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, след като в резултат на задълбочен и обстоен анализ на доказателствата по делото е достигнал до извод за тяхната неоснователност.
За да се произнесе по спора, решаващият въззивен състав е съобразил безспорните в процеса факти, че в качеството си на купувач по предварителните договори ищцата Б. И. Фьоел е изпълнила своевременно задълженията си да заплати авансово 60 % дължимата по всеки договор цена, или общо сумата 762 255 евро; че ответникът – продавач [фирма] не е изпълнил задълженията си да построи апартаментите в срок не по-късно от 01.06.2007 г. и да прехвърли собствеността върху тях на ищцата с окончателни договори за продажба във формата на нотариален акт; че с връчена на 09.03.2009 г. нотариална покана ищцата е уведомила ответника, че поради неизпълнение на договорните му задължения в уговорения срок отправя едностранно волеизявление по чл.87, ал.2 ЗЗД за разваляне на 15-те предварителни договора, считано от датата на получаване на поканата, и иска връщане на авансово платената цена. Въпреки доказаната забава от страна на ответника, искът по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД е счетен за неоснователен, тъй като е прието, че не са били налице предпоставките по чл.87, ал.2 ЗЗД за възникване на потестативно право за ищцата да развали едностранно сключените договори, поради което отправеното с тази цел волеизявление не е довело до отпадане на облигационната обвързаност, а оттук – и до основание по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за връщане на платената цена.
Отсъствието на предпоставките по чл.87, ал.2 ЗЗД е обосновано на първо място с обективния характер на причините, препятствали построяването и прехвърлянето на апартаментите в срок до 01.06.2007 г. След преценка на представените доказателства въззивният състав е счел за установено, че забавата в изпълнението се дължи на наложилите се в стадия на завършване на апартаментите допълнителни работи по изграждане на инфраструктурни, електропроводни и водопроводни съоръжения, необходими за нормалното функциониране на сградата, които не са зависели от волята на ответника и за които ищцата е била уведомена. Посочените обстоятелства са разгледани във връзка с договорните клаузи на чл.9, предвиждащи автоматично продължаване на първоначално уговорения в предварителните договори срок с периода на забавата, обусловена от причини извън поведението на изпълнителя – продавач, и на тази база е прието, че срокът за изпълнение е продължен до м. юли 2009 г., когато ответникът е имал готовност да прехвърли собствеността върху завършените обекти.
Като следващ аргумент в подкрепа на становището за липса на предпоставките по чл.87, ал.2 ЗЗД е посочено недоказването на твърденията на ищцата, че изпълнението на договорите е станало безполезно за нея след 01.06.2007 г. Въззивният съд се е позовал на факта, че при сключване на предварителните договори страните не са уговорили изрична клауза, обвързваща крайния срок за завършване и продажба на апартаментите с целения от купувачката начин на използването им – отдаване под наем. Акцентирал е и върху това, че от момента на изтичане на уговорения срок – 01.06.2007 г., до датата на връчване на волеизявлението за разваляне на договорите – 09.03.2009 г., ищцата по никакъв начин не е манифестирала пред ответника отпадането на интереса от придобиване на апартаментите, включително след като е закупила други имоти в [населено място], за да ги отдава под наем през летните туристически сезони. Д. на ищцата за безполезност на забавеното изпълнение вследствие настъпилата драстична промяна в световната финансово – икономическа обстановка и пазара на недвижими имоти е преценен като неотносим към предмета на делото и като ирелевантен за предпоставките по чл.87, ал.2 ЗЗД предвид отсъствието на подобно твърдение в исковата молба при обосноваване на правото за едностранно разваляне на договорите. Като ирелевантни за основателността на исковете са преценени и доводите за невъзможност да бъдат изпълнени поетите с предварителните договори задължения вследствие предприети от ответника разпоредителни действия с правото на собственост върху част от апартаментите. Посочено е, че учредената върху част от апартаментите ипотека е заличена, а вписването на други апартаменти в нотариални актове за продажба на трети лица се дължи на грешка, която е поправена по съответния ред.
Обективният характер на причините, препятствали спазването на срока за изпълнение на предварителните договори, е посочен като мотив за отхвърляне и на иска за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи. Освен с невиновния характер на неизпълнението, неоснователността на този иск е обоснована и със съображения за недоказване на възможността за реализиране на ползи чрез отдаване на апартаментите под наем през летните туристически сезони на 2007 г. и 2008 г. поради липсата на достоверна дата в договора от 01.05.2007 г., с който ищцата се е домогвала да установи пропускането на ползите.
Решението по гр. д. № 243/2010 г. на Бургаски апелативен съд е подписано с особено мнение от втория член на съдебния състав, който е изразил несъгласие с изводите на мнозинството и е мотивирал становище за основателност на предявените искове.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Първите четири въпроса, формулирани в п.1 – п.4 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, са от значение за конкретното дело, но не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – разрешаването им да е обусловило решаващата правна воля на съда по спорния предмет на делото. Произнасянето на въззивния съд по въпроса възникнало ли е в полза на ищцата субективното потестативно право по чл.87, ал.2 ЗЗД да развали едностранно и безусловно предварителните договори произтича изцяло от преценката на доказателствата и установените въз основа на тях правнорелевантни факти. За да отрече настъпването на целените с отправеното едностранно волеизявление по чл.87, ал.2 ЗЗД правни последици, въззивният състав е изходил от фактическите си констатации за обективния характер на причините, препятствали изпълнението на поетите от ответника задължения в рамките на уговорените в предварителните договори срокове. Съобразил е и извода, че поведението на ищцата след изтичане на първоначално уговорените срокове не позволява да се приеме, че тя е изгубила интерес от изпълнението на договорите, т. е. че забавеното изпълнение е било безполезно за нея към момента на отправяне на волеизявлението по чл.87, ал.2 ЗЗД. Направените в този смисъл фактически констатации и изводи са израз на същинската правораздавателна дейност на въззивната инстанция, правилността на която може да бъде ревизирана единствено в производството за осъществяване на касационен контрол по реда на чл.290 ГПК. Ето защо, макар и формулирани като „материалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК”, въпросите в п.1 – п.4 съставляват по същността си доводи за неправилност на решаващия извод на въззивната инстанция, че фактите и доказателствата по делото не сочат на валидно възникнало и упражнено от ищцата – касатор право на едностранно разваляне на предварителните договори при предпоставките на чл.87, ал.2 ЗЗД, а оттук – и на съществуващо право да се иска връщане на даденото по договорите на основанието по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Като относими към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК тези доводи са извън приложното поле на касационното обжалване и не могат да се подведат под общото основание на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация, в каквато насока са и указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Наред с изложеното, искането за допускане на касационно обжалване по въпросите в п.1 – п.4 е неоснователно и поради отсъствие на специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК допълнителна предпоставка. Представените с изложението съдебни решения не доказват противоречия в практиката при прилагане на разпоредбата на чл.87, ал.2 ЗЗД във вр. с чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Във всяко от тези решения произнасянето по въпросите за настъпване на предпоставките по чл.87, ал.2 ЗЗД за едностранно разваляне на двустранен договор поради неизпълнение и за произтичащото от развалянето право да се иска връщане на даденото по договора на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД е обусловено от специфичните за конкретното дело факти, релевантни за преценката налице ли е договорно неизпълнение; на какво се дължи неизпълнението – на причини от обективен характер или на такива, свързани с поведението на длъжника; отпаднал ли е интересът на кредитора от закъснялото изпълнение. В същото време, независимо от разликата във фактите, при разрешаване на повдигнатите пред тях спорове съдилищата са се придържали към трайно установената практика на ВС и ВКС по приложението на чл.87, ал.2 ЗЗД, залегнала и в постановените по реда на чл.290 ГПК с характер на задължителна практика решения на ВКС, Търговска колегия – решение № 29/13.04.2011 г. по т. д. № 396/2010 г., решение № 178/12.11.2010 г. по т. д. № 60/2010 г. и решение № 203/30.01.2012 г. по т. д. № 116/2011 г., в която е възприето разбирането, че : За да настъпят последиците на волеизявлението по чл.87, ал.2 ЗЗД, отправилият волеизявлението кредитор следва да докаже чрез пълно и главно доказване настъпването на предвидените в чл.87, ал.2 ЗЗД предпоставки, пораждащи в негова полза правото да развали едностранно договора, без да дава на длъжника подходящ допълнителен срок за изпълнение; Предпоставките по чл.87, ал.2 ЗЗД, от които възниква правото на едностранно разваляне на договора, се свеждат до неизпълнение на договора по причини, за които длъжникът отговаря /виновно неизпълнение/, и последвала от това невъзможност /пълна или частична/ за изпълнение или отпадане на интереса на кредитора /безполезност/ от закъснялото изпълнение. В аналогичен смисъл е и произнасянето в обжалваното решение, в което въззивният съд е отрекъл развалянето на предварителните договори като последица от отправеното от ищцата – касатор едностранно волеизявление, след като с оглед на установените по делото факти е преценил, че не са осъществени предпоставките по чл.87, ал.2 ЗЗД, които пораждат правото за разваляне на договорите.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е заявено бланкетно и не следва да се обсъжда. За изчерпателност следва да се отбележи, че при съществуващата константна и задължителна практика по приложението на чл.87, ал.2 ЗЗД във вр. с чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД касационното разглеждане на делото няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, каквато е целта на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Извън приложното поле на касационния контрол са и въпросите по п.5 и п.6 от изложението. В мотивите към решението въззивният съд е посочил, че включването на част от обектите, предмет на процесните предварителни договори, в нотариални актове за продажба на имоти в същата сграда на трети лица, не съставлява разпореждане с правото на собственост /за да се налага “обратно придобиване” на собствеността/, а е резултат от грешка при съставяне на нотариалните актове, поправена по предвидения за това ред. Промяната в световната финансово – икономическа обстановка и пазара на недвижимите имоти също не е въпрос от значение за отхвърлянето на предявените искове. Въззивният съд се е позовал на липсата на въведени в исковата молба твърдения за безполезност на изпълнението вследствие променените финансово – икономически условия и с оглед на това не е обвързал преценката на предпоставките по чл.87, ал.2 ЗЗД с тези промени. Изразеното в особеното мнение становище, че поради динамичните изменения в пазарната среда през периода 2007 г. – 2009 г. ищцата е изгубила интерес от закъснялото изпълнение, е без значение за крайния изход на делото и за достъпа до касация.
Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на решението по гр. д. № 243/2010 г. на Бургаски апелативен съд.
Ответникът по касация е направил искане за присъждане на разноски, което е основателно с оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК. С отговора е представен договор за правна защита и съдействие с дата 18.04.2011 г., от който е видно, че ответникът е направил разноски в размер на 20 000 лв. за адвокатско възнаграждение, уговорено за изготвяне на отговора и за процесуално представителство пред Върховния касационен съд. При тези обстоятелства, доколкото производството пред касационната инстанция приключва в стадия по чл.288 ГПК, без да се стига до разглеждане на жалбата по реда на чл.290 ГПК, на ответника следва да се присъди половината от възнаграждението, а именно – сумата 10 000 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 127 от 21.12.2010 г., постановено по гр. д. № 243/2010 г. на Бургаски апелативен съд.
ОСЪЖДА Б. И. Фьоел – гражданка на Н. с постоянен адрес [населено място], Холменколвен 122 В, със съдебен адрес в Република България [населено място], [улица], Адвокатски офис „Л. Ситиконсулт” – адв. М. М. и адв. Д. И., да заплати на [фирма] /с предишно фирмено наименование [фирма]/ с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] съдебен адрес [населено място], [улица] – адв. П. З., сумата 10 000 лв. – разноски за производството по чл.288 ГПК, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :