О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 93
София, 24.11.008 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. N 554/2008 г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ,т. 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. “Т”, гр. Б. срещу въззивно решение № І* от 12.03.2008 г. по гр. д. № 832/2007 г. на Бургаски окръжен съд, с което, след отмяна на решение № 1* от 12.07.2006 г. по гр. д. № 130/2005 г. на Бургаски районен съд, са уважени предявените от Е. “П”, гр. Б. и Е. “Ч”, гр. Б. срещу касатора Е. “Т”, гр. Б. искове: иск по чл. 233, ал. 1 ЗЗД за връщане на павилион, отдаден под наем с договор от 01.12.2001 г., както и иск по чл. 232, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата 1 093.50 лв. – наемна цена за същия обект за периода 01.04.2004 г. – 16.08.2004 г.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В изпълнение на изискванията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно – въпросът за приложното поле на чл. 233, ал. 1 ЗЗД.
Ответниците по касация – Е. “П”, гр. Б. и Е. “Ч”, гр. Б. не изразяват становище по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Въпреки обаче процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав счита, че не е налице поддържаното основание за допустимост на касационното обжалване.
Поставеният от касатора въпрос относно задължението на наемателя да върне на наемодателя ползваната вещ след прекратяване на договора за наем в случая се явява съществен материалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото решаващата инстанция е счела за неоснователни всички направени от ответника /сега касатор/ възражения, а именно – възражението във връзка със собствеността на имота, за наличието на паралелни и корелативни облигационни правоотношения с предмет същия имот, а така също и възражението за неприложимост на чл. 233, ал. 1 ЗЗД, тъй като фактическата власт върху процесния павилион се упражнява понастоящем от трети лица.
Неоснователно е обаче становището, че решаването на посочения въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 233, ал. 1 ЗЗД съществува още от приемането на Закона за задълженията и договорите /в сила от 1951 г./ и е една от най-често прилаганите в практиката. Тъй като е пределно ясна и недвусмислена, тълкуването на тази разпоредба не поражда никакви проблеми. Нито в правната доктрина, нито в съдебната практика съществува съмнение относно установеното в тази норма задължение на наемателя за връщане на наетата вещ на наемодателя след прекратяването на договора за наем, както и относно облигационния характер на това задължение, с оглед на който именно обстоятелството, дали бившият наемател упражнява фактическата власт върху вещта или не след прекратяване на наемния договор, е без значение при предявен иск по чл. 233, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, не може да се счете, че е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № І* от 12.03.2008 г. по гр.д. № 832/2007 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: