Определение №937 от 40528 по ч.пр. дело №869/869 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№937

София, 16.12.2010 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева

като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д.N 869 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на „П. лизинг България”АД срещу Определение № 10849 от 27.07.2010 год. по ч.гр.д.№ 8377/2010 год. на Софийски градски съд.
С него е потвърдено разпореждането от 09.04.2009 год. по гр.д.№ 16306/2010 год. на Софийския районен съд. С това разпореждане първоинстанционният съд е оставил без уважение (отхвърлил) искането на банката за издаване на основание чл.417 т.3 ГПК на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за парично вземане по договор за финансов лизинг, съдържащ се в нот.акт № 190 н.д.№ 390/2005 год. на нотариус рег.№ 118 с който е учредена договорна ипотека върху недвижим имот за обезпечаване вземането на банката по лизинга.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК срещу определение, даващо разрешение по същество на друго производство и по отношение на него съгласно чл.274 ал.3 ГПК намира приложение чл.280 ал.1 ГПК.
При преценката относно допустимостта на касационното обжалване, съдебният състав приема следното:
На 29.06.2005 год. между „П. лизинг България”АД и „Р. 96”ООД е сключен договор за финансов лизинг на машини и съоръжения при размери на 84-те месечни лизингови вноски съобразно Приложение № 1, съставляващо неразделна част от договора. На 30.06.2005 год. е сключен анекс към него.
Лизингодателят „П. лизинг България”АД е депозирал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение за сумата 66968.20 евро, ведно със законната лихва. Сумата е формирана както следва: 42968.96 евро – главница ; 5441.75 евро – лихва за забава; 18453.19 евро – възнаградителна лихва; 104.30 евро – разноски по договора за лизинг. Квалифицирал е искането си като такова по чл.417 т.3 ГПК.
За да постанови отказ, Софийският районен съд е приел, че основанието по чл.417 т.3 ГПК не е налице, доколкото не за представени доказателства за изискуемостта и ликвидността на вземането. Сезиран с частната жалба на „П. лизинг България”АД, Софийският градски съд също е счел, че липсват доказателства, а и в заявлението не се сочат обстоятелства, че вземането срещу длъжника „Р. 96”ООД и солидарните съдлъжници К. М. Л. и Й. Я. С., подлежи на принудително изпълнение.
В представеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК частният жалбоподател „П. лизинг България”АД се позовава на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по отношение на обуславящия по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК въпрос: “Дали по своята същност сам по себе си нотариалният акт за учредяване на договорна ипотека, като акт, посочен сред изброените по чл.417 ГПК удостоверява подлежащо на изпълнение вземане?”
Настоящият съдебен състав счита, че основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК не е налице, поради това, че липсват данни за противоречива практика по поставения въпрос.
Касаторът е приложил е определения по ч.т.д. № 235/2010 год.; ч.т.д.№ 173/2010 год. и ч.т.д.№ 727/2009 год. на ВКС-Търговска колегия, които нямат отношение към поставения въпрос, доколкото произнасянето по тях касае основанията по чл.417 т.2 ГПК и чл.417 т.6 ГПК. Представеното определение по ч.т.д.№ 891/2009 год. е без значение, тъй като върху него се съдържа означението, че е отменено от ВКС. С основанието по чл.417 т.3 ГПК е свързано определението по ч.т.д.№ 720/2009 год. на ІІІ г.о. на ВКС, но то няма отношение към поставения въпрос, доколкото паричното вземане е било по договор за заем с конкретно определен падеж.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Няма спор, че нотариалният акт е сред документите по чл.417 ал.3 ГПК, ако с него е удостоверено наличието на вземане. Дали, обаче това вземане е изискуемо е въпрос, който се преценява във всеки конкретен случай. Ако в нот.акт би било удостоверено вземане с конкретен размер и конкретен падеж, отговорът вероятно би бил положителен. В конкретният случай, обаче, отказът на съдилищата не е обусловен от разбирането, че нот.акт не удостоверява задължение на „Р. 96”ООД и ФЛ. Съдилищата са се позовали на липсата на каквито и да е данни, че това вземане е станало изискуемо с оглед неговата периодичност и липсата на каквито и да е данни или поне твърдения за настъпила предсрочна изискуемост – разд.ІІІ от нот.акт.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационен контрол на Определение № 10849 от 27.07.2010 год. по ч.гр.д.№ 8377/2010 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Оценете статията

Вашият коментар