О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
София, 17.02.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на трети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 849/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. З. Б. от с Г. , Област П. срещу решение № 184 от 15.04.2009 г. по гр. д. № 1014/2008 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила постановеното от Софийски градски съд, І-5 състав решение от 22.02.2008 г. по гр. д. № 1258/2005 г. за отхвърляне на предявения от касаторката иск по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие за разликата от 15 000 лв. до пълния претендиран размер 60 000 лв.
Касаторката поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано с твърдението, че обезщетението за неимуществени вреди е определено в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, тъй като е в изключително занижен и необичаен размер.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, поради това, че атакуваното решение съдържа произнасяне по значим за изхода на делото материалноправен въпрос – за размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, който въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд и е решаван противоречиво от съдилищата. В подкрепа на своето твърдение касаторката се позовава на решение № 213 от 18.04.2000 г. по гр. д. № 1265/1999 г. на V г. о.; решение № 189 от 06.10.2008 г. по гр. д. № 1013/2008 г. на Софийски апелативен съд и определение № 312 от 15.06.2009 г. по т. д. № 140/2009 г. на VV т. о.
Ответникът по касация – З. а. д. “Б” АД, гр. С. не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения от А. З. Б. иск по чл. 407, ол. 1 ТЗ /отм./, въззивният съд е приел за доказани всички елементи от фактическия състав на деликта от страна на виновния за процесното пътно-транспортно произшествие водач А. И. Д. , което от своя страна ангажира и гаранционно-обезпечителната отговорност на ответния застраховател за заплащане на обезщетение за настъпилите в резултат на произшествието неимуществени вреди. Въз основа на показанията на събраните във въззивното производство гласни доказателства, решаващият състав е счел, че към момента на увреждащото деяние ищцата е живеела на съпружески начала с починалия в резултат от катастрофата В. И. Д. и поради това същата се явява лице, имащо право на обезщетение съгласно ППВС № 5 от 24.11.1969 г. С оглед безспорно доказаното от показанията на свидетелката З продължително съжителство на ищцата с починалото лице, съществувалите между тях доверие и близост и болезненото преживяване на внезапната му смърт, въззивният съд е преценил, че справедливото обезщетение на неимуществените вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД в случая се съизмерва със сумата 15 000 лв., за която именно е уважен предявеният иск, като за разликата до пълния претендиран размер 60 000 лв. същият е отхвърлен.
С оглед мотивите на атакуваното решение, настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Поставеният от касаторката материалноправен въпрос е значим за изхода на конкретното дело по смисъла на л. 280, ал. 1 ГПК, тъй като решаването му е обусловило частичното отхвърляне на предявения иск.
Осъществено е и допълнителното изискване на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди е решен в противоречие със задължителната съдебна практика, обобщена в ППВС № 4 от 1968 г., тъй като съдът не е съобразил установените с нея критерии за определяне на обезщетението.
С оглед именно наличието на цитираната задължителна практика, касационното обжалване следва да бъде допуснато само на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но не и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Поради това, ирелевантни са представените от касаторката две решения, постановени съответно от състав на Върховен касационен съд и на Софийски апелативен съд.
Предвид освобождаването на ищцата от заплащане на държавна такса, постановено от Председателя на Софийски градски съд с определение от 09.05.2005 г., такава не се дължи и за касационното производство.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 184 от 15.04.2009 г. по гр. д. № 1014/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: