О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 952
С. 23.10.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3763 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от И. П. И. от [населено място], [община], чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 133 от 19.01.2015г. по в.гр.д. № 329 по описа за 2014г. на Апелативен съд Б., с което е потвърдено решение № 89 от 4.04.2013г. по гр.д.№ 1696/2011г. на Бургаски окръжен съд, като е осъден да заплати на Й. К. У. сумата 33 203.70евро, дължима по развален, поради неизпълнение предварителен договор от 9.06.2004г.,отхвърлен е иска в останалата му част до претендираните 66 407.40 евро и са отхвърлени поради недоказаност предявените при евентуалност от ответниците възражения за прихващане със сумите 35 00 евро, стойност на извършени СМР и 1 840 евро, стойност на разлика между квадратурата, договорена на предварителния договор и вписаната в нотариалния акт.
Производството е за втори път пред касационната инстанция, след като с решение № 283 от 14.11.2014г. по гр.д. № 1609/2014г. на ІV г.о. ВКС е отменил постановения въззивен акт и е върнал делото за ново разглеждане на основание чл.293 ал.2 и 3 ГПК поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Като е приел, че въззивният съд „не е извършил цялостна самостоятелна преценка на фактическите твърдения на страните, доводите и възраженията им”, като не е изложил мотиви относно съществуването на „начало на писмено доказателство” и относно възражението за давност, не е „обсъдил и анализирал фактите относно, отразени в съдържанието на разписката и предварителния договор, предмет на продажбата” и не е изяснил въпроса „в каква хронологическа последователност са съставени и подписани нотариалния акт от 9.06.2004г., предварителния договор и разписката”, ВКС върнал делото с указания за изследване на посочените въпроси.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следните поставени два въпроса:
1. С. като касационната инстанция в отменителното си решение по чл.293 ал.3 ГПК е дала задължителни указания по чл.294 ал.1 изр.2 ГПК за прилагането на процесуалния закон относно допустимостта на поисканите във въззивната жалба свидетелски показания, може ли въззивния съд с възпроизвеждането на доводи от предходно отменено въззивно решение да събере само част от поисканите и допустими според ВКС свидетелски показания? и 2. Има ли право въззивния съд при повторното разглеждане на делото по реда на чл.294 ал.1 изр.2 ГПК да формира по приложението на материалния закон различни изводи от тези на касационната инстанция, дадени в отменителното решение?
По първия въпрос се позовава се на постановени по реда на чл.290 ГПК решения № 88 от 9.05.2011г. по гр.д. № 1062/09г. на ІІ г.о., № 115 от 30.04.2013г. по гр.д. № 805/11г. на ІІ г.о. и № 283 от 14.11.2014г. по гр.д. № 1609/14г. на ІV г.о., а по втория на решения № 217 от 3.07.2012г. по гр.д. № 579/11г. на ІV г.о. и горепосоченото с № 283 от 9.05.2011г. Съгласно тях указанията на ВКС по прилагането и тълкуването на закона за задължителни за съда, на който делото е върнато, като последният е длъжен да процедира по посочения в тях начин или да приеме по материалноправния въпрос същото, което е приела касационната инстанция.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Поставените от касатора въпроси не покриват изискванията на чл.280 ал.1 ГПК за общо и специално основание за допустимост, разяснени в ТР № 1 от 15.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, доколкото първият касае обсъждане на ангажираните по делото доказателства, а вторият е несъотносим.
Първият поставен от касатора въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика, включително и цитираната от касатора. С. връщане на делото за ново разглеждане, въззивният съд е следвало да изслуша гласни доказателства за установяване на указаното му обстоятелство, след което да извърши собствена преценка и да формира фактически и правни изводи, които да мотивира, което свое задължение той е изпълнил. Въпросът за количеството на събраните гласни доказателства /при поискани трима свидетели са допуснати двама/ и за значението им за установяване на желаната от страната теза, са въпроси които настоящата инстанция на този етап не може да обсъжда, защото са свързани с преценка на правилността на постановения акт.
Вторият поставен от касатора въпрос съдържа невярното твърдение, че в отменителното си решение касационната инстанция е дала указания по приложението на материалния закон. Видно от описаните по-горе указания, същите са по приложението на процесуалния закон /дадени са във връзка с констатация за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при допуснато касационно обжалване по въпрос, касаещ задължението на съда съгласно чл.271, чл.272 във вр. с чл.263 ал.2 ГПК да обсъди в мотивите на акта си всички възражения и доводи на страната/. Доколкото тълкувателни указания във връзка с материалния закон не са давани от ВКС /в мотивите не е даван отговор на материалноправен въпрос/, няма как въззивният съд да е формирал по него различни изводи, в какъвто смисъл са твърденията на касатора в поставения въпрос.
Мотивиран от гореизложеното, като счита, че не е налице посоченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 133 от 19.01.2015г. по в.гр.д. № 329 по описа за 2014г. на Апелативен съд Б..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.