О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 964
София, 13.10. 2017 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, трето отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2627 по описа за 2017 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. г.о.т. „С. И. Р.“, [населено място], представлявано от директора М. Й. Г. –А., чрез адв. Я. Я. от АК – София, срещу въззивно решение № 51/28.02.2017 г., постановено от Пернишкия окръжен съд по гр.д. № 31/2017 г.
Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон. Иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което исковете да се отхвърлят.
Насрещната страна Г. Р. Н., чрез адв. А. А. от АК – П., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и моли да й бъдат присъдени съдебноделоводни разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Пернишки районен съд, е отменил като незаконна заповед за уволнение на Г. Н. от 29.06.2016 г., възстановил я на заеманата преди уволнението длъжност – „старши учител общообразователен учебен предмет в гимназиален етап по български език и литература“ и е осъдил училището да й заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 4755 лв., ведно с лихва за забава, считано от 29.08.2016 г. до окончателното издължаване, както и съдебноделоводните разноски по делото.
За да постанови този резултат, съдът установил, че Г. Н. е заемала длъжността „старши учител общообразователен учебен предмет в гимназиален етап по български език и литература“ в П.Г.О.Т. „С. И. Р.“, [населено място] по договор от 09.09.2015 г. за срок до 30.06.2016 г., на осн. чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед от 29.06.2016 г., считано от 01.07.2016 г. поради изтичане на срока.
Съдът, като препратил към съображенията на първостепенния съд, намерил, че договорът е сключен като срочен в нарушение на чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. ал. 3 КТ – за срок по-малко от 1 година, без да е за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни дейности, нито с новопостъпил служител в обявено в несъстоятелност или в ликвидация предприятие. Прието е още, че не е налице и изключението по чл. 68, ал. 4, вр. § 1, т. 8 от ДР на КТ – работодателят нито е посочил, нито е представил доказателства, че към момента на сключване на договора са били налице конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, а и за сключване на договор в хипотезата на чл. 68, ал. 4 КТ, ако е за срок под една година, освен условията по § 1, т. 8 от ДР на КТ е необходимо изричното писмено съгласие на работника/служителя.
Въззивният съд е добавил, че конкретното условие, поради което договорът е сключен като срочен в хипотезата на чл. 68, ал. 4 КТ трябва да е и посочено в самия трудов договор, за да е ясно на страните, което в случая не е сторено.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване със въпроса дали при сключване на срочен трудов договор в хипотезата на чл. 68, ал. 4 КТ условията, попадащи в определението „изключение“, дадено в § 1, т. 8 ДР КТ трябва да са изрично посочени в трудовия договор, като се обосновава с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ.
Разрешението на правния въпрос, каквото и да е то, няма да промени резултата по съдебния спор, защото съдът преди всичко е установил, че работодателят, чиято е тежестта на доказване в исковия процес, изобщо не е установил някое от условията, посочени в § 1, т. 8 ДР КТ, а и дори не е сочил в хода на процеса съществуване на такова при сключване на договора.
Не е налице и хипотезата на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, защото разрешаването на правния въпрос не създава затруднения в съдебната практика, тя е константна, непротиворечива, а не се твърди, нито се установява промяна в обществените и/или икономически отношения, налагащи промяна във възприетото тълкуване. Разрешението на въззивния съд е в пълно съответствие с наложеното в съдебната практика разбиране, включително по реда на чл. 290 ГПК, че при сключване на срочен трудов договор в хипотезата на чл. 68, ал. 4 КТ условията, съставляващи изключение по см. § 1, т. 8 ДР КТ, трябва да са ясни при сключването му и да са обусловили срочността му. Няма никакво съмнение, че от съдържанието на трудовия договор следва да може да се установи, че е сключен за определен срок поради конкретно условие, като няма законови изисквания за начина на формулиране на клаузите, както и мястото им в текста на документа.
При служебна проверка, съдът не намира, че има правни проблеми, свързани с преценката за допустимост и валидност на въззивното решение, както и за неточно приложение на императивни правни норми, които да обуславят служебно допускане касационно обжалване на решенето, постановено от Пернишкия окръжен съд.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 600 лв. заплатен адвокатски хонорар по договор № 06540 от 23.05.2017 г.
МОТИВИРАН от горното, съдът
Р Е Ш И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 51/28.02.2017 г., постановено от Пернишкия окръжен съд по гр.д. № 31/2017 г.
ОСЪЖДА П.Г.О.Т. „С. И. Р.“, [населено място] да заплати на Г. Р. Н. сумата в размер на 600 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: