4
4
Определение по т. д. № 2308/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 2308/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№98
София, 12.02.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 2308 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [община], представлявана от кмета Д. Н. срещу въззивно решение № 94/18.10.2012 г. по в. гр. д. № 240/2012 г. на Бургаски апелативен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на [фирма] застрахователно обезщетение в размер на 54817,20 лв. за настъпило застрахователно събитие на 19.01.2006 г., ведно със законната лихва, считано от 25.05.2011г. до окончателното плащане на главницата и разноски за съдебното производство.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилна преценка на въззивния съд по направено възражение за изтекла погасителна давност, тъй като застрахователното обезщетение било изплатено на две вноски.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с атакуваното решение съдът не е съобразил практиката на съдилищата по отношение на давностния срок при регресния иск. Приложена е съдебна практика на ВКС и на въззивни съдилища.
Ответникът по жалбата „Застрахователно дружество [фирма] в писмен отговор поддържа недопускане на касационно обжалване, поради необосноваване на основания за касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Настоящият съдебен състав обаче, намира че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С постановеното от Бургаски апелативен съд решение е прието, че предявеният от застрахователно дружество [фирма] иск с правно основание чл. 213 КЗ е основателен и следва да бъде уважен. Застрахователното дружество е изплатило след настъпване на застрахователното събитие, определеното по щетата застрахователно обезщетение в размер на 54817,20 лв. на застрахованото лице Т. Х. Х..
Въззивният съд е счел за неоснователно релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, като се е обосновал, че за регресния иск е важима общата петгодишна давност. Прието е, че давността започва да тече от момента, в който застрахователят встъпи в правата на застрахованото лице, т. е. от момента на плащане на обезщетението. Счетено е, че фактът на плащане е безспорен, тъй като страните не са спорили, че застрахователят е платил на два транша, първият в началото на май 2006 година, вторият на 29.05.2006 г., както и че от последното плащане започва да тече давностният срок.
Въззивният съд е посочил, че след като исковата молба е депозирана в съда на 25.05.2011 година, петгодишната давност не е изтекла, доколкото искът е предявен четири дни преди края на срока и затова искът не е погасен по давност.
Поставеният правен въпрос, макар неточно формулиран, е свързан с погасителната давност при иск с правно основание чл. 213 КЗ и е безспорно значим за изхода на делото. Следователно, по отношение на него е осъществена основната, обща предпоставка за достъп до касационен контрол по чл.280, ал. 1 ГПК.
Като недоказано обаче следва да се прецени допълнителното изискване по т. 1 и т. 2 на чл. 280 , ал. 1 ГПК., а именно даденото от въззивния съд разрешение по обуславящите изхода на делото правни въпроси да е в противоречие с даденото разрешение на същите правни въпроси в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Не може да се приеме, че решение № 318/15.02.2007 г. на Великотърновски апелативен съд, влязло в сила въз основа на обозначение в края на копието от информационна система, е относимо към случая, тъй като в този съдебен акт съдът е приел, че се касае до обезщетение от неизпълнен договор по чл. 79, ал. 1, пр. 2, във вр. с чл. 250 ЗЗД и е приложил тригодишната давност, докато в обжалвания въззивен съдебен акт, съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 213 КЗ.
В същото време, по отношение на регресния иск, макар че касаторът не се позовава на задължителна практика на ВКС, формирана по чл. 290 ГПК, на настоящия съдебен състав е известна такава практика и тя е общодостъпна, тъй като се намира във всички правно информационни системи – решение № 53/16.07.2009 г. по т. д. № 356/2009 г., І т. о. на ВКС, ТК; решение № 173/30.10.2009 г. по т. д. № 455/2009 г. на ВКС, ТК , ІІ отделение. В тези задължителни съдебни актове се посочва, че регресното право на суброгиралия се застраховател произтича не от договора за застраховка, а от самия закон, т. е. основанието е извършено плащане на застрахователното обезщетение.
По отношение на позоваването на решение № 41/20.02.2009 г. по в. т. д. № 4/2009 г. на ВтАС не е налице противоречиво разрешаване на въпроса, тъй като в мотивите му е отразено, че приложима е общата давност, считано от датата на плащане на обезщетението от застрахователя.
Останалите приложени съдебни актове на ВКС и на въззивни съдилища са неотносими, тъй като са свързани с приложението на §143 от ПЗР на КЗ и в тях меродавно е било обстоятелството – дали плащането е извършено преди или след 23.11.2007 г.
По втори и трети въпрос от изложението, свързани с давностния срок при иск, основан на неизпълнение на договор за влог, когато е предявен от суброгиралия се в правата на увреденото лице, иск по чл. 213 КЗ, то не е налице основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. По отношение на приложимата давност при иск с правно основание чл. 213 КЗ е налице установена практика, посочена по-горе и давностният срок не се преценява съобразно правоотношението между застрахованото лице и Общината, както счита жалбоподателят.
При този изход на делото на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени, поискани с отговора, разноски за настоящото производство – адвокатско възнаграждение в размер на 2 100 лв., съгласно приложен договор за правна защита и съдействие с дата 04.03.2013 г.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 94/18.10.2012 г. по в. гр. д. № 240/2012 г. на Бургаски апелативен съд.
ОСЪЖДА [община], представлявана от кмета Д. Н., ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК] сумата 2 100 /две хиляди и сто/ лева разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: